В събота, 2 август, ЦСКА ще гостува на Локомотив Пловдив в мач от трети кръг на първенството. „Червените“ отчаяно се нуждаят от победа, за да се отпушат най-после под ръководството на новия си треньор Душан Керкез. Засега босненецът записа две равенства с Ботев Пловдив и Спартак Варна, разстроили сериозно „червената“ общност. Два тима, които водиха хаотична подготовка, измъкнаха общо 4 точки на „армейците“. Вина със сигурност има и Керкез, но основната причина за крайно разочароващите ремита е една и вече започва да се предъвква. Липсата на селекция в ЦСКА е онова, което куца на рекордьора по титли.
В първите си два мача „червените“ дадоха шанс за изява на само едно ново лице – шведът Давид Сегер. Първото ново попълнение Теодор Иванов не записа и минута срещу „канарчетата“ и „соколите“. Кевин Додай и Пастор все още не са картотекирани, което е задаващ се проблем. Липсата на „свежа кръв“ в армейските редици е фундаменталният проблем и причината за лошите резултати, вече определяни за предизвестена смърт.
А „свежа кръв“, както се изрази неведнъж и Керкез, е крайно необходима на „червените“ след разочароващите последни месеци, че дори и години. Сегашните футболисти на ЦСКА са твърде обременени психически, за да им се гласува каквото и да е доверие. Те завършиха предходния сезон по катастрофален начин, а несполуките им далеч не се изчерпват само с кошмарната седмица в края на май…
Хора като Тибо Вион, Сейни Санянг, Густаво Бусато, Улаус Скаршем носят негативизма и от предни лоши резултати. Именно това каре загуби и евробаража от ЦСКА 1948 преди година с 0:2. Разбира се, в сегашното си състояние ЦСКА няма как да се раздели с всички фигури, тъй като чисто и просто ще остане без отбор. Камо ли без хора като Скаршем и Бусато, основни футболисти на „червените“. Сегашният състав обаче прилича на пушек без огън под себе си. Няма искра, няма жар, няма живец, какъвто и да е признак на живот… Играчи, паднали тотално духом. Именно затова е нуждата от свежа кръв, нови идеи, цели, амбиции и мотивация. Нужда от разтърсване и промяна отвътре навън. А тя идва чрез вътрешна конкуренция, безупречно настроение в съблекалнята и… победна серия.
За всичко това са нужни нови футболисти, които да вдигнат класата и енергията в тима – на психическо и физическо ниво. Новата бразилска брънка в отбора в лицето на Пастор изглежда добра първа стъпка. Преди няколко години друг бразилец, но с номер 9 на гърба, създаде все още недостижим колектив в ЦСКА. Пастор носи сериозна история след себе си и първите впечатления са, че е момче, което трудно се плаши от трудностите. В ЦСКА в момента те са огромни и се простират отвъд позицията му на десен защитник. Може би най-обремененият пост от всички 11 на терена. „Грешникът“ там се казва Тибо Вион, а най-достъпното лекарство засега изглежда праведният Пастор.
И все пак една птичка пролет не прави, са казали някога хората. В ЦСКА има огромна нужда от още няколко футболисти, преди да е станало прекалено късно за каквито и да е корекции. В клуба така и не научиха урока си във вече три трансферни прозореца. Бившият директор Филип Филипов казваше, че за толкова трансферни пазара ще се изгради шампионски отбор. Уви, сега се търси просто „свежа кръв“, за да не излезе положението извън контрол. Очевидно няма да се случи и през тази седмица, защото мачът на „Лаута“ с Локомотив Пловдив вече чука на вратата. Времето е малко, а организмът ЦСКА изглежда морално и физически изхабен в този си вид.
Няма коментари.