Сезон 2023/2024 на 19-кратния английски шампион Ливърпул беше влакче от емоции със своите върхове и спадове. Тази кампания, обаче, не бяха важни само мачовете, но още прехода и трансформациите извън терена. С напредването на сезона отборът демонстрира комбинация свежа кръв и опит, оставяйки в крайна сметка феновете с усещане, че можеше всичко да завърши и по-добре.
От оптимизъм към реалност
Сезонът започна с предпазлив оптимизъм. Феновете се надяваха на класиране в Топ 4 и спечелване на някоя от вътрешните купи, имайки предвид борбите в предишната кампания. Въпреки това, когато минаха първите месеци, Ливърпул се оказа, отново, в битка за четири трофея. Купата на лигата беше спечелена, но мечтите за слава във Висшата лига, Лига Европа и ФА Къп избледняха с наближаването на края на сезона.
Шокиращата новина в края на януари, че Юрген Клоп ще напусне в края на сезона, хвърли дълга сянка върху „Анфийлд“. Любимецът на феновете трябваше да напусне и търсенето на перфектното изпращане започна. Докато приказният край на отбора убягваше, наследството на Клоп остава неоспоримо, тъй като той положи основите за едно обещаващо бъдеще.
Върхове и спадове: един истински луд сезон
Сезонът беше белязан от драматични мачове, в много от които Ливърпул трябваше да прави обрати, за да изтръгне победата от челюстите на поражението. Именно по този начин беше спечелена и единствената купа за сезона. Финалът срещу Челси за Карабао Къп показа следващото поколение играчи от академията на клуба, като Джейдън Данс, Боби Кларк, Джеймс Макконъл и Джарел Куанса, които трябваше да покриват празнините, оставени заради многото контузии в състава.
Голът с глава на капитана Върджил ван Дайк в продълженията подпечата победата, която беше олицетворение на отборния дух, който Клоп подхранва. Изпълнението на привържениците на „Allez, Allez, Allez“ отекна на „Уембли“, улавяйки същността на ерата на Клоп – страст, устойчивост и единство.
И все пак не всички спомени бяха радостни. Изявлението на Клоп за неговото напускане потопи града в тъга и размисъл за бъдещето. Прощалната му реч на „Анфийлд“ беше трогателно напомняне за огромния му принос за възраждането на Ливърпул. Под негово ръководство клубът възвърна мястото си на върха на футболната карта, създавайки спомени, които ще останат за поколенията.
Моменти за гордост и на яд
Един от забележителните моменти беше зашеметяващият удар на Алексис Мак Алистър от далечно разстояние срещу Фулъм, гол, който капсулира неговия огромен талант и техническа мощ. Това беше красив гол и доказателство за нарастващото влияние на аржентинеца в отбора.
Сезонът, обаче, имаше и своите разочарованият. Отмененият, несправедливо, гол на Луис Диас срещу Тотнъм, поради грешка на ВАР, остави феновете и анализаторите доста объркани. Този инцидент подчерта продължаващите проблеми с технологиите във футбола, което предизвика призиви за предотвратяване на подобни грешки в бъдеще.
Какво направи Ливърпул в различните турнири?
Висша лига – трето място
„Ливърпул 2.0“ на Клоп изглеждаше готов да атакува 20-ата си титла след само две поражения в първите си 31 мача от сезона. Но плановете започнаха да се разпадат, след като мърсисайдци отпаднаха злощастно от Манчестър Юнайтед за ФА Къп. Именно този мач изглежда обърна кампанията на „червените“ с главата надолу.
Последваха нови загубени точки на „Олд Трафорд“ в първенството, зедно със загубите от Кристъл Палас на „Анфийлд“ и градския съперник Евертън. Това доведе до изоставането от лидерите Арсенал и Манчестър Сити, което играчите на Клоп не успяха да наваксат.
Така, Ливърпул завърши ерата Клоп с една титла от Висшата лига през сезон 2019/2020, но тя беше повече от специална, защото бе първата от 30 години насам.
Лига Европа – четвъртфинал
Мачовете във втория по сила европейски клубен турнир изглежда не смутиха подопечните на Клоп, които въпреки грешните стъпки срещу Тулуза и Юнион Сен Жилоаз, оглавиха своята група.
Нещата продължиха да бъдат обещаващи след победа с общ резултат от 11:2 над Спарта Прага, преди всичко да се срине на четвъртфиналите.
Аталанта буквално шокира „Анфийлд“ с три гола в първия мач, преди „червените“ да стигнат само до пирова победа с 1:0 в реванша в Бергамо.
В крайна сметка скромният, но приятен за наблюдаване отбор на Аталанта, заслужи трофея от Лига Европа, надигравайки също с категоричното 3:0 във финала непобедения в 51 мача Байер Леверкузен преди два дни.
ФА Къп – четвъртфинал
След като отстрани Арсенал, Норич Сити и Саутхемптън, само Манчестър Юнайтед стоеше между Ливърпул и завръщане на „Уембли“.
Както в много предишни случаи, обаче, Ливърпул беше разточителен и, след като обърна до 2:1 ва „Олд Трафорд“, мърсисайдци не пожелаха да затворят двубоя и решиха да пазят резултата. Това им изигра лоша шега, защото Юнайтед изравни и прати мача в продължения. Там, отново, Ливърпул поведе, но „червените дяволи“ усетиха колебанието в играта на гостите и стигнаха до ново изравняване.
Когато всички вече очакваха дузпите, една бърза контраатака доведе до победен гол на забравения Амад Диала в 121-ата минута. Както вече споменахме, след този двубой в края на месец март, всичко за Ливърпул тръгна надолу.
Карабао Къп – победител
Първият, но и последен, трофей за сезона се отправи към „Анфийлд“ след победи над Лестър Сити, Борнемут, Уест Хем Юнайтед и Фулъм, преди финала с Челси.
Голът на Върджил ван Дайк в края продълженията сложи край на една серия от поредни финали срещу „сините“, които винаги завършваха с дузпи.
Играч на сезона: Алексис Мак Алистър
Миналото лято Мак Алистър пристигна в Мърсисайд, вярвайки, че играе отново с бившия си съотборник в Брайтън Мойсес Кайседо. След като стана ясно, че Челси е надцакал Ливърпул, както за еквадореца, така и за Ромео Лавия, световният шампион с Аржентина трябваше да поеме още по-голяма роля в отбора.
Той, обаче, израсна изключително много само за няколко месеца, като същевременно продължи да демонстрира изобилието си от творчески качества от изискани пасове до също толкова възвишени удари от далечно разстояние.
Мач на сезона: Ливърпул – Челси 4:1
Генерална репетиция в средата на седмицата за финала на Карабао Къп потвърди разликата в стандартите между двата клуба, тъй като Клоп записа своята победа №200 във Висшата лига именно срещу „сините“ от Лондон.
Младият Конър Брадли се възползва от момента, като отвори головата си сметка и направи две асистенции. „Червените“ спечелиха битката в средата на терена, като Мак Алистър беше с класи над своя бивш партньор при „чайките“ Кайседо.
Отборът на Маурисио Почетино очевидно си взе ценни уроци от тежото поражение, тъй като представянето им на „Уембли“ във финала беше доста по-добро, но, все пак, не и напълно достатъчно.
Голмайстор през сезона: Мохамед Салах (25)
Едва ли е изненада, че Мохамед Салах продължава да бъде със статут на водещ голмайстор на Ливърпул и този сезон, въпреки че се наложи да отсъства за около шест седмици през януари и февруари.
Да, на моменти египтянинът изгеждаше доста под обичайното си ниво, а всичко това ескалира при словесния сблъсък с Клоп край тъчлинията в мача срещу Уест Хем в Лондон (2:2).
Все пак, никой не успя да се доближи до неговите 25 гола във всички турнири. Въпреки всичко, това е най-слабият му сезон, откъм отбелязани попадения, след шампионския сезон 2019/2020.
Изгряващи звезди: Конър Брадли и Джарел Куанса
Сезонът подчерта и появата на голямата сцена на няколко изключителни таланти от школата. Конър Брадли и Джарел Куанса направиха значителни крачки, утвърждавайки се като бъдещи лидери на първия отбор. Тъй като вицекапитанът Трент Александър-Арнолд може да получи по-дългосрочна роля в полузащитата, Брадли вече се доказа като готов заместник, който да заеме позицията на десен бек.
Междувременно Стефан Байчетич, след като се бореше цял сезон с контузии, се очаква да окаже доста по-голямо влияние през следващата кампания. Неговото завръщане може да бъде ключово, добавяйки дълбочина и динамика в халфовата линия.
По отношение на вече утвърдените играчи, капитанът Върджил ван Дайк стоеше с една глава над останалите. Нидерландският защитник, който то пое капитанството след напускането на Джордан Хендерсън миналото лято, беше образец, който трябва да се следва. Неговото лидерство и проницателност в защита бяха инструмент за успехите на Ливърпул. Представянето на Ван Дайк във финала на Карабао Къп беше запомнящо се, което затвърди статута му на един от най-добрите бранители в света.
Предстоящите предизвикателства и какво следва за Ливърпул?
Докато Клоп вече си взе емоционално сбогуване, сега германецът предава щафетата на Арне Слот, човекът, който има за задача да продължи развитието и да се справи с неизбежните трудности. Нидерландецът наследява един отбор, пълен с потенциал, но също така е изправен пред належащи въпроси. Бъдещето на ключови играчи като Трент Александър-Арнолд, Върджил ван Дайк и Мохамед Салах трябва бързо да бъде решено. Слот трябва също така да оформи отбора според своя стил, като същевременно поддържа високите стандарти, поставени от неговия предшественик.
Гледайки напред, Ливърпул може да надгради върху всчики уроци, които ще си вземе след изминалия турбулентен сезон. Тактическата проницателност, показана в мачове като тези срещу Челси и Астън Вила, трябва да бъде постоянна велична, а не спорадичен акцент. Освен това, трябва да се направи нещо и за множеството пропуски, които играчите направиха през целия сезон и костваха ценни точки на отбора. Това ще бъде от решаващо значение за бъдещия успех на тима.
Предстоящият трансферен прозорец също ще бъде от изключително важно занчение. Ще има ли изненадващи напускания? Към кого ще се насочи Ливърпул, за да подсили отбора? Способността на Слот да се справя с тези предизвикателства ще определи траекторията на клуба през следващите години. Неговият успех ще зависи от това как ще комбинира своята философия с вече наличния талант и осигуряването на безпроблемен преход.
В заключение, сезон 2023/2024 на Ливърпул, беше доказателство за борбения дух и тактическата изобретателност на отбора. Въпреки че пътят беше неравен, имаше много моменти, които ще се помнят дълго време. Докато отборът гледа към бъдещето, комбинацията от размисъл и далновидност ще бъде най-добрият им инструмент в преследването на бъдещите успехи.
Всички тези аспекти оформят мозайка от това, което Ливърпул е способен да постигне, както и къде може да сбърка. Това е балансът на невероятни върхове и случайни спадове, които правят футбола, особено в клуб като Ливърпул, толкова завладяващ.
Няма коментари.