За Левски сезонът може да се счита за успешен. Макар някои да смятат такава оценка за прибързана, в рамките на шампионата „сините“ достигнаха своя реален максимум – второто място. Да, в началото наставникът Станислав Генчев правеше гръмки изявления за битка за титлата, но след домакинското поражение с 2:3 от Септември София през ноември, сам призна, че такъв разговор вече е безпочвен.
Думите имат значение – непремерените обещания често се връщат като бумеранг. Малко по-умерен бе собственикът Наско Сираков, който прогнозира класиране в Топ 3. И все пак – титлата реално никога не бе на дневен ред. Нито един привърженик не мечтае за второ място, но „сините“ този сезон просто не показаха, че са готови да се борят за върха.
Стартът обаче бе обнадеждаващ. Разгромът над Локомотив София с 6:1 в „Надежда“ бе исторически, въпреки незачетената игра с ръка на Анте Аралица при първия гол за домакините. Новите попълнения Александър Колев, Алдаир и Мустафа Сангаре се разписаха. След това бе разгромен Ботев Враца с 4:0. За първи път в историята, след два кръга, Левски имаше десет реализирани попадения. После дойде победа с 2:0 над Локомотив в Пловдив, а отлично впечатление правеше Джавад Ел Джемили, че дори и Асими Фасига. Малиецът Сангаре пък бързо се превърна в любимец на феновете с ефектните си голови празненства.
Появиха се въпроси защо Колев и Сангаре не играят заедно. Комбинацията им бе тествана за първи път срещу Лудогорец в Разград, но донесе поражение с 0:1 след късен гол. Оттам нататък първоначалният устрем започна да отслабва.
Най-силният момент на есента бе победата с 1:0 над ЦСКА с гол на Кристиан Макун след корнер. Но въпреки триумфа, започна традиционният за клуба есенен спад. Публиката като че ли предусети това. В следващия двубой с Берое на „Герена“ присъстваха едва 5000 души, въпреки проливния дъжд. След пропуски през първата част, грешка на Патрик-Габриел Галчев доведе до 0:1, а при контраатака Берое оформи крайното 0:2.
Сривът продължи с 1:2 срещу Черно море във Варна и шокиращото 2:3 у дома от Септември. Болезнено бе, че два от головете за гостите вкара именно преотстъпеният от Левски Борислав Рупанов. Така мечтите за титла бяха окончателно погребани още в началото на ноември.
До зимната пауза „сините“ записаха пет шампионатни победи, както и труден успех с 1:0 над Дунав Русе в турнира за Купата на България. Тимът завърши есента на четвърта позиция, с равни точки с Ботев Пловдив и Черно море, но със загубени преки двубои срещу тях. Заслужава си да се отбележи добрата физическа подготовка на отбора и ефективността при статични положения – елемент, развит при Генчев и съхранен при Хулио Веласкес, макар и в по-малък процент.
Испанецът дойде с доста впечатляваща визитка от държава, която е синоним на треньорски професионализъм. С оглед на възможностите на клуба, по-високопрофилен чуждестранен наставник би бил трудно осъществим.
Дебютът на Веласкес бе впечатляващ – победа с 2:1 над Лудогорец, при която Левски доминираше до късната дузпа за шампионите. Това бе и най-силният мач на тима за сезона. Последва разгром над Хебър в Пазарджик с 4:1, а след това – едно добро полувреме срещу Спартак Варна при трудно 2:0.
Най-запомнящият се сблъсък дойде на 2 март – второто дерби с ЦСКА. Грешка на Кристиан Димитров доведе до гол на Йоанис Питас в края на първата част. Изравнителното попадение на Ел Джемили бе отменено заради засада, потвърдена след дълго ВАР разглеждане. Друга спорна ситуация – игра с ръка на Джеймс Ето’о, също бе пренебрегната. В 84-ата минута Петко Панайотов направи 2:0 за ЦСКА и всичко изглеждаше решено. Но Левски се вдигна – голове на Илиян Стефанов и Алдаир в 95-ата и 103-ата минута донесоха равенство и неописуема еуфория. Част от феновете обаче вече си бяха тръгнали и пропуснаха драмата.
Сценарият се повтори срещу Славия – от 1:3 до 3:3 с два късни гола, но с по-слабо представяне. До края Левски редуваше апатични игри – като равенствата с Арда (1:1 в Кърджали и на „Герена“). Впечатление направиха победата с 3:0 в Кърджали и равенствата с Лудогорец – 1:1 в Разград и 2:2 у дома.
В крайна сметка, след спадовете на Черно море, Ботев Пд и колебания в Арда, Левски си гарантира второто място още преди последните кръгове. Това постижение следва да бъде оценено високо, тъй като съставът реално не разполагаше с капацитет да се конкурира с Лудогорец в един такъв дълъг сезон, въпреки че не загуби нито веднъж от тях през пролетта.
Към днешна дата „сините“ са най-силният тим след шампионите. При добра лятна селекция могат да опитат атака на върха. Има предпоставки – клубът отчете 14 милиона лева чиста печалба за 2024-а година. Ако дори 30% от тях бъдат насочени към селекция, нивото ще се повиши. Прецизното освобождаване на ненужните вече започна – Фадига и Стефанов бяха първите. Необходим е още един централен нападател, освен Борислав Рупанов, който се връща от наема си в Септември, тъй като Колев и Сангаре далеч не убедиха. „Сините“ вече взеха поредния бразилец – Рилдо, който се води креативен халф, както и опитното крило Радослав Киролов.
Левски ще участва в два европейски турнира – възможност за финансова инжекция. Новите попълнения трябва да бъдат подбрани не само по спортно-технически показатели, но и по характер, защото в някои моменти тимът изглеждаше психически нестабилен. Видимо бе затруднението да се затварят мачове при аванс, както и моментите на паника след допуснат гол.
Пред Левски стои реалната възможност да направи следващата крачка – от „послушен“ подгласник до истински претендент за титлата. За целта ще бъде нужна не просто селекция, а стратегия, дисциплина и характер. Времето на експериментите отмина. С ясна визия, целенасочени инвестиции и правилен подбор както на футболисти, така и на личности, „сините“ могат да надградят върху стабилната база, изградена през този сезон. А когато спортно-техническият потенциал се срещне с манталитета на победители, Левски отново ще бъде там, където вярва, че му е мястото – на върха.
Няма коментари.