Сезонът за Левски официално приключи, но финалното класиране едва ли носи удовлетворение на „синята“ общност. Второто място, макар и статистически прогрес спрямо предходните кампании, остава далеч от амбициите на клуба и очакванията, с които Хулио Веласкес пое отбора в началото на годината. Испанецът дойде с обещание за нов стил, победен манталитет и възвръщане на идентичността, но крайният резултат говори за нещо различно – Левски остана без трофей и без категоричен игрови облик.
Второто място, погледнато през статистическа призма, бе рядко явление в последните години и закономерно породи дебат – трябва ли да се възприема като прогрес спрямо предходните кампании, или е поредна незначителна позиция, далеч от клубните амбиции.
Нека се върнем до началото на сезона със Станислав Генчев, като отново се чуваха обещания за високи очаквания. Като бивш играч на Левски, той говореше уверено и премерено – комбинация, която трудно буди съмнение сред „синята“ публика. С това надеждите отново се завърнаха. Още повече, че отсъствието от евротурнирите, оставено от Николай Костов, даде на Генчев време да изгради състав по свой вкус. Съществен детайл бе, че селекцията този път бе изцяло под негов контрол – рядкост в българския футбол. Впоследствие обаче тази свобода на трансферния пазар бе оценена като грешка от мажоритарния собственик Наско Сираков.
Именно Сираков в края на есента обяви раздялата с Генчев. Стартирал колебливо, но не и катастрофално, треньорът записа впечатляващо 6:1 над Локомотив София в „Надежда“, което събуди оптимизъм. Последваха 4:0 срещу Ботев Враца, 2:0 в Пловдив над Локомотив, 3:0 срещу Крумовград – серия, която подсказваше, че се заражда нещо. Ако Левски бе надвил Лудогорец в Разград, сезонът можеше да поеме в друга посока. Но шампионите закономерно секнаха устрема им, мечтите отново останаха недоказани, а успехът над ЦСКА не компенсира разочарованието. Ясно личеше, че съставът на Генчев има още какво да учи. Поражения от Ботев Пловдив, Берое и Септември София затвърдиха тенденцията към нов провал. Дали освобождаването на Генчев бе заслужено, остава субективен въпрос. Левски достигна полусезона в начален стадий на развитие и без треньор. Ситуацията се промени с назначението на Хулио Веласкес.
Испанецът бързо осъзна, че Генчев е освободен след риторичния въпрос на собственика „Хареса ли ви играта?“ – недвусмислен сигнал, че занапред стилът трябва да носи удоволствие. Системата 3-5-2, въведена от Веласкес, донесе някои позитиви. Макар контролите в Турция да не впечатлиха, победата с 2:1 над Лудогорец, в първия официален мач за испанеца начело, показа различно лице на отбора. Изненадваща бе не толкова резултатността, а цялостното представяне. Полуоптимистът сред феновете почти се преобрази във вярващ – щом шампионът е надигран, значи има перспектива.
Но тази перспектива скоро бе поставена под съмнение – 2:2 с ЦСКА след драматично заличаване на пасив от два гола, 3:3 със Славия с късен гол на Алдаир, последвани от серия равенства до заключителното 0:0 с Черно море в плейофа. Варненци преди това победиха на „Герена“, като Веласкес бе тактически надигран – пример как с по-скромен състав може да се изгради по-добре организиран тим. В крайна сметка, въпреки новата схема и треньор, Левски остана също толкова неясен, непостоянен и с непълноценен игрови облик.
Финалният двубой във Варна обобщи сезона. Левскарите тичаха по „Тича“, разиграваха, сменяха флангове, но без ясна идея как да стигнат до основния компонент на играта, а именно да вкарат попадение. Липсата на офанзивна продукция се виждаше през пролетта. Ако поне имаше нападател, способен да бележи от нищото…
А, да – централният нападател. Още в началото на кампанията Генчев подсили офанзивната линия с двама нови – Александър Колев от Крумовград, голмайстор на миналия сезон с 15 попадения, и Мустафа Сангаре от португалския Варзим. Въпреки някои моментни проблясъци, нито един не успя да се утвърди като водещ реализатор. Колев завърши с девет гола, а Сангаре – със седем. С по девет попадения Колев и Марин Петков делят първото място в листата на голмайсторите на Левски за сезона.
И така, още един шампионат мина без нападател с двуцифрен брой голове. Това се превръща в хроничен проблем. Последният, който премина тази заветна граница, бе Найджъл Робърта през 2019/2020 с 11 попадения. Преди него това стори Станислав Костов с 24 гола и така спечели приза за голмайстор през 2018/2019.
В крайна сметка Левски остана единственият отбор в Топ 5 без реална награда. Така се връщаме към началната дилема – успех ли е второто място или поредна пропусната възможност? Вероятно самият Веласкес би желал снимка с медал за спомен, макар и без фанфари, но това отваря нови въпроси – има ли нужния манталитет за победител, пасва ли на ДНК-то на Левски и предстои ли нещо действително смислено?
Предсезонната подготовка започва на 10 или 11 юни, а първият официален мач от квалификациите на Лига Европа е насрочен месец по-късно. Жребият за първия кръг ще се тегли на 18 юни. Това дава на Веласкес точно 30 дни за изграждане на добра спортна форма преди завръщането на Левски на континенталната сцена.
Лятната подготовка ще се проведе в Правец, като са предвидени четири или пет контролни мача. Възможно е съперниците да бъдат чуждестранни отбори, провеждащи лагер в България. Веласкес предпочита малък брой проверки, максимум по една седмично, за да отдели внимание на физическата и тактическата подготовка, а не на резултатите от приятелските срещи.
Юлските мачове ще бъдат дебют за Веласкес в евротурнирите. До този момент в кариерата си той не е извеждал отбор в континентални надпревари.
Макар сезонът едва да е приключил, новият вече „чука“ на вратата, а времето за експерименти изтича. Левски отново се изправя пред познатото предизвикателство – да трансформира обещанията в реалност. Второто място даде глътка въздух, но не и удовлетворение. Предстоящото участие в Европа не е просто шанс за реванш, а изпит, както за Веласкес, така и за целия клуб. Дали това лято ще се превърне в повратна точка или ще бъде поредната преходна фаза, зависи от яснотата в стратегията, ефективността на селекцията и най-вече – от това дали Левски ще успее да изгради онова, което от години търси: правилен игрови стил, силен манталитет и отбор, който отново да бъде мерило, а не изключение.
Няма коментари.