В началото на седмицата Левски се завърна от лагера си в Турция, а ръководните фигури в клуба не пропуснаха да коментират актуалните теми още при пристигането на летище „София“. Макар че Наско Сираков, Даниел Боримиров и сега новият треньор Хулио Веласкес рядко говорят публично, особено по ключови въпроси, този път последните двама изглежда имаше какво да кажат. Най-много думи избълва Боримиров, който дори изтъкна един сериозен проблем – слабата физическа подготовка на играчите в началото на лагера. Това не е маловажен детайл, а показателен симптом за последиците от забавянето при назначаването на нов треньор.
Ако някой си е мислил, че отлагането на избора на наставник няма да има негативен ефект, то вече е ясно, че това е било единствено и само заблуда. Именно треньорският щаб следи за физическото състояние на футболистите по време на паузите, а нещата очевидно са били оставени без контрол. Отдавна отмина времето, когато се приемаше, че футболистите могат да се върнат в клуба след почивка, без да са поддържали форма. В днешно време всеки професионален играч получава персонална програма за тренировки, но излиза, че някои в Левски не са я спазвали. Това поставя под въпрос професионализма им, тъй като активните футболисти са длъжни да се поддържат независимо дали тренират с отбора или сами.
Още един важен момент, който Боримиров засегна, е трудността при привличането на нови попълнения. Все по-малко играчи желаят да дойдат в България и да облекат екипа на Левски. Същият проблем беше споменат и от ЦСКА, което показва, че става дума за мащабен феномен, а не за единичен случай. Въпросът е как българският футбол достигна ниво, при което повечето качествени играчи не искат да идват тук? Нищо чудно, че в последните години у нас пристигат футболисти със сериозни физически и психически дефицити, които не могат да вдигнат нивото на първенството. Тази тенденция се задълбочава, а справянето с нея е истинско предизвикателство за клубовете.
Само преди две-три две години в Левски идваха качествени играчи, които бързо бяха продадени за солидни суми. Сега, обаче, нещата са съвсем различни – настоящите футболисти си седят без да се подобряват и логично продажби няма. Това неминуемо пречи и на селекцията, като до момента на „Герена“ няма нито един новодошъл. Ясно е, че на „сините“ им трябва нов качествен дефанзивен полузащитник, който да внесе баланс в играта. Но това не е единствената позиция, на която 26-кратните шампиони трябва да се подсилят.
Опитвайки се да намерим нещо положително, се забелязва, че играта по фланговете ще бъде основен аспект от стратегията на Левски, но все още има твърде много въпросителни около представянето на отбора. Важен въпрос е как ще се впише Евертон Бала, който официално беше откупен. Все още не е ясно къде е най-ефективен – на крилото или зад нападателя. Предишният треньор не използваше класически флангови футболисти, така че Евертон беше преместен навътре, където направи няколко добри представяния. При предишния треньор Станислав Генчев бразилецът се справяше добре като плеймейкър, но сега предстои да разберем дали увеличената му заплата ще доведе и до по-голяма ефективност. Въпросът, обаче, е дали новият наставник ще може да извлече максимума от него.
За съжаление, спрямо същия период миналата година, Левски изглежда по-слаб – както като потенциал, така и като представяне. Николай Костов, въпреки критиките към него, бе създал ясна структура в отбора. При сегашния треньор, обаче, нещата са доста хаотични. Най-ярък пример за това е, че Веласкес все още не може да намери правилната позиция на капитана Вандерсон Цунами, което говори за несигурност. Отсъствието на играчи като Карлос Охене и Асен Митков, поради контузии, беше оприличено на сериозна липса, все едно с тях отборът щеше да бъде в пъти по-добър. Истината е, че проблемът в тази зона не е от вчера и не изглежда да бъде решен скоро. В Левски изглежда търсят позиция за определен играч, вместо да се намери най-добрият футболист за дадената роля.
Цунами е капитан и лидер, но не е централен защитник, какъвто играеше през есента. Вместо на него, като ляв халф-бек, действаше Майкон. Това само усложнява ситуацията, а решението изглежда просто – Цунами да се върне на своята естествена позиция, а Майкон да се бори за мястото си. Но в клуба явно има някакви неизказани ангажименти и договорки, които влияят върху взимането на решения.
„Целта в момента е да вдигнем нивото, а не да го губим. Концентрираме сме върху входящите, а не изходящите трансфери. На всички е ясно, че пазарът диктува правила, които не са подвластни на треньорски решения. Но трябва да вдигнем нивото по най-бързия начин и относно играчите, които в момента са с нас, да извадим най-доброто“, бяха част от думите на Веласкес след завръщането на „сините“ на родна земя.
Вече става ясно, че треньорът няма пълна власт върху избора на състава, или ако я има, тя е ограничена от определени фактори. Веласкес все още има време да докаже, че държи спортно-техническата част в свои ръце. В този контекст се появява и друг важен въпрос – защо не бяха повикани обратно Асен Чандъров и Борислав Рупанов от Септември? Ако Веласкес е гледал записите от есенните мачове, би трябвало да знае, че именно тези двама играчи помогнаха на Септември да победи Левски. Той можеше да изиска връщането им в отбора, за да ги оцени по време на подготовката в Турция. Това дребно, но показателно решение говори много за текущото състояние на клуба.
„Истината е, че сме в добри отношения с отговорните фактори в клуба. И на всички ни е ясно в каква посоки да гледаме за позиции и профил на играчите, които търсим“, сподели още испанският треньор.
Веласкес, обаче, не изглежда склонен да говори открито за проблемите. Вместо да назове конкретни слабости, той коментира, че му липсвала ефективност в завършващата фаза. Това е прекалено оптимистичен извод, защото проблемите са далеч по-дълбоки. Ако треньорът иска да спечели доверието не само на ръководството, но и на феновете, ще трябва да бъде по-смел и директен. В противен случай играта няма да се подобри, а политиката на клуба ще остане неясна.
В настоящия момент представянето на Левски в игрови план е на много по-ниско ниво, отколкото беше преди година, а това вече е работа на новия треньор. Въпреки това, след като тези, които осигуряват финансирането, не изразяват недоволство към онези, които го разходват, явно всичко се приема за нормално…поне на повърхността.
Няма коментари.