
Левски ще изпрати една от иконите си – Кирил Ивков, в последния му път в четвъртък. Бившият стожер в защитата на „сините“ почина по-малко от месец преди да навърши 79 години, след като остави дълбока диря с играта си в историята на клуба.
Един от тези, които играха рамо до рамо с Ивков и заедно печелеха трофеи с Левски, бе и Войн Войнов. Пред Nostrabet.com знаменитото дясно крило се върна към спомени на терена с Кирил Ивков и изрази също мнение за представянето на родния му тим през пролетния полусезон.
Г-н Войнов, приемете моите искрени съболезнования за кончината на Кирил Ивков. Какво трябва да знаят за него по-младите поколения фенове на Левски и футбола?
– Вижте, трудно ми е да говоря в такъв момент, тъй като още съм в шок, след като синът на Кирил ми се обади да ми съобщи трагичната новина. През последните дни съм обзет едновременно от мъка и гняв, че загубих такъв верен приятел. Най-общо бих казал, че Кирил Ивков като футболист и човек е от тези българи, които никога няма да се забравят. Особено от онези, които са били най-близко до тях в живота им. Ивков бе всепризнат лидер и вдъхновител на Левски, а като човек – чист и почтен, и с изострено чувство за справедливост. Той игра също на световно първенство и стана втори на Олимпийски игри, и е един от най-големите изобщо в българския футбол. Смъртта на такава велика личност е огромна загуба за Левски.
Помните ли първите си контакти с Кирил Ивков?
– Вижте, аз от деветгодишен съм на „Герена“, и като дете и юноша съм гонил топките на мачове на Левски, включително и с Ивков в състава. Когато дойде в отбора, той заигра пред Иван Вуцов и двамата бяха страхотен тандем в ариергарда. За мен бе удоволствие отстрани да се наслаждавам на играта им и едва ли тогава съм предполагал, че един ден ще стана съотборник на Кирил в един най-успешните отбори на Левски.
Как Ви прие той в съблекалнята?
– Кирил имаше прекрасно отношение към всеки млад футболист и никога не ни е повишавал тон. Напротив, винаги намираше блага дума, с която да ни дава сили и кураж, но когато се налагаше, посочваше и грешките ни. Така ни помагаше да израстваме.
Помните ли някои от най-силните мачове на Ивков?
– Трудно ще е да посоча конкретен двубой, тъй като Кирил редовно бе на висота и е с огромна заслуга за титлите и купите ни у дома, както и за победите над вечния съперник. В Европа пък бе замесен във всеки от нашите триумфи във великите мачове. Като например, когато елиминирахме Аякс, и при успехите над Барселона и Атлетико Мадрид в София.
Какъв играч бе Ивков?
– Той имаше невероятна техника и правеше непредвидими неща на терена. Смея да твърдя, че ако Кирил играеше в съвременния футбол, щеше да е еталон за модерен защитник. Защото той умееше да изнася топката така както никой друг, и да се позиционира правилно, за да може да изпреварва с един ход нападателя. Кирил играеше и много добре с глава, но тогава треньорите не даваха указания на защитниците да се включват редовно в атака, и поради тази причина е вкарал малко голове.
Ивков ли е най-добрият стопер на Левски?
– За мен да, въпреки че през годините сме имали и други класни изпълнители на този пост. Например, когато на по-късен етап гледах Николай Илиев, аз виждах все едно Кирил на терена.
Г-н Войнов, използвам възможността, че разговарям с Вас, въпреки че е по неприятен повод, и затова бих искал да Ви попитам как видяхте любимия си Левски през пролетта?
– Хубаво е, че нашите изпълниха целта си, като взеха медал след толкова година суша и се върнаха в Европа. Но за мен бе по-важно, че в много моменти по време на мачовете виждах едно привлекателно лице на Левски, и виждах играчи, които се раздават максимално за каузата на клуба и са готови да оставят сърцата и душите си за Левски на терен. Това е правилният път и се радвам, че моят Левски вече върви по него.
Кои играчи бихте отличили?
– Аз съм най-доволен, че Левски се стреми да играе като отбор, да налага свой игрови почерк и да има собствен облик. Иначе ми е приятно, че наша рожба като Марин Петков вече втори сезон се развива в правилната посока и е сред футболистите, които имат огромно влияние върху играта на отбора.
Марин в момента е и най-конвертируемия играч на Левски. Какво ще се случи с атаката на тима, ако бъде продаден?
– Трябва да сме наясно, че рано или късно Марин ще излезе зад граница, а и не бива да забравяме, че приходите от изходящи трансфери са важно перо в бюджета ни, след като все още изчистваме и дългове. Разбира, се моето желание като фен на Левски, е да се радвам колкото може повече на изявите на Марин със синия екип, тъй като има какво още да даде на отбора.
Справя ли се Хулио Веласкес?
– Да ви кажа честно, говоря по тази тема с много бивши играчи на Левски и фенове, и надделява мнението, че той си върши работата. Според мен Веласкес има също професионално и добро поведение, както по време на мачовете, така и преди тях и след тях. А и резултатите говорят в негова полза.
Някои левскари обаче са недоволни, че испанецът понякога се държи като клоун до тъчлинията?
– При всички случаи е по-добре да подскача, отколкото да не мръдне от пейката. С този темперамент той показва, че преживява всичко, което се случва на терена. Смятам, че Хулио има нужната класа и умения да води отбор като Левски, и нямам търпение да видя какво ще се случи през втория му сезон начело на „сините“.
Очаквате ли Левски да бъде реален конкурент за шампионската титла през следващия сезон?
– Когато левскарите правим такива прогнози, трябва да сме по-умерени, предвид конюнктурата и реалностите във футбола ни. Затова бих казал, че очаквам Левски да запази ядрото си и да надгради с нови стойностни попълнения през лятото, за да може през другото първенство да е по-продуктивен и да прави по-малко грешни стъпки.
Няма коментари.