Войната за титлата тепърва започва: кой ще издържи до края?

Сезонът в Първа лига постепенно навлиза в най-критичната си фаза. Вече се изиграха 17 от общо 30 кръга в редовния сезон, а отборите вече ясно виждат очертанията на предстоящите плейофи. Напрежението там ще бъде максимално, а стойността на всяка точка ще се умножи. Топ 4 ще играе по два пъти помежду си, което означава, че битката за титлата тепърва ще придобие истинския си облик. В подобна надпревара лидерската позиция е предимство, но не и гаранция за успех.

Към момента Левски е отборът, който диктува темпото. „Сините“ водят колоната с пет точки аванс пред ЦСКА 1948 и единадесет пред Лудогорец, но „сините“ тепърва ще играят двубоя си от междинния кръг срещу Славия, а шампионите от Разград имат и отложен мач срещу изпадналия в криза Берое. Това подчертава важността на всеки следващ сблъсък, защото дори един пропуск може да промени настроенията в челото.

Макар Левски да зимува на върха за първи път от шампионския си сезон 2008/2009, битката далеч не изглежда решена, което се потвърждава и от коефициентите на букмейкърите, където шансовете на „сините“ и „орлите“ са абсолютно или приблизително равни. Това не е случайно. Левски разполага със значителна преднина, но Лудогорец традиционно играе най-силния си футбол именно през пролетния етап, когато натрупаният опит и дълбочината на състава започват да дават предимство.

Зад тях остават ЦСКА 1948, Локомотив Пловдив и ЦСКА, които не показват нужната постоянност, за да атакуват титлата реално. Така, както изглеждат нещата, шампионската интрига ще се сведе до директния дуел Левски – Лудогорец, но този има лека размяна на местата, тъй като столичани седят на върха, а разградчани ги гонят.

Левски е силен лидер, но с периодични колебания

Големите победи често прикриват дребните пукнатини, а разгромът със 7:0 над столичния Септември е точно такъв пример. Макар резултатът да изглежда повече от красноречив, двубоят разкри и сериозни теми за размисъл в лагера на Левски. Тимът на Хулио Веласкес продължава да демонстрира склонност към подчертано бавни, тромави стартове, в които трудно намира динамика и не може да контролира мача.

Срещу Септември Левски допусна съперникът да играе с високо самочувствие, да удари греда и да създаде няколко опасности. Едва след принудителна смяна, нелеп автогол и червен картон за гостите „сините“ намериха ритъма си и разгърнаха пълния си потенциал в последвалите минути. Това не омаловажава постигнатото, напротив, демонстрира силата на състава да реагира след трудни моменти и да оборва ситуацията в своя полза.

По-значим обаче е моделът, който се оформя. Срещу Монтана картината бе подобна. Това подсказва, че Веласкес все още търси идеалната формула, която да гарантира постоянен контрол още от първия съдийски сигнал. Въпреки това треньорът изглежда все по-уверен в избора си на стартов състав. В последните мачове се забелязва добро разбирателство между Никола Серафимов, който стартира трудно престоя си на „Герена“, и Алдаир Невеш, които оформят дясната зона. Централните защитници Кристиан Макун и Кристиан Макун вече изглеждат синхронизирани, а в атаката Евертон Бала продължава да запълва отлично празнината, оставена от контузения Радослав Кирилов.

Съществена е ролята и на играчи като Акрам Бурас и Мазир Сула, които постепенно се превръщат в основни фигури, носещи креативност и вариативност. Веласкес очевидно редуцира експериментите и изгражда ядро, което позволява на Левски да изглежда все по-уверен лидер. Но предстоящите мачове със Славия и Спартак Варна ще бъдат изключително важни, както за задържането на преднината, така и за психологическата устойчивост на отбора преди паузата.

Тихото, но сигурно завръщане на Лудогорец в битката

Въпреки трудното начало на сезона и критиките към представянето си, Лудогорец показва, че характерът на шампион остава непокътнат. Три поредни победи за седмица, които дойдоха след освобождаването на Руи Мота, стабилизираха положението, върнаха настроението в съблекалнята и напомниха на всички, че хегемонията в последните 14 години не е случайна.

Новият треньор Пер-Матиас Хьогмо изглежда спря тази кратка, но тежка криза, която изглеждаше по-тревожна, отколкото бе в действителност. Норвежкият специалист обаче реагира хладнокръвно – преразпредели ролите в атака, промени движението между линиите и отдели специално внимание на връзката халфове – флангове. Така Кайо Видал, който до скоро изглеждаше изолиран, вече има ясно дефинирана роля, даваща конструктивност и вариативност в предни позиции.

Победата над Ботев Враца с 2:0 демонстрира друго ключово качество – Лудогорец знае как да наказва моментите на слабост у съперника. Това е компонент, който често решава сезона: не винаги трябва да бъдеш зрелищен, понякога е достатъчно да бъдеш безкомпромисен.

Шампионите са наясно, че нямат право на повече грешки. Всяка стъпка встрани може да увеличи преднината на Левски до почти непреодолим размер, но фактът, че Лудогорец отново набира инерция, означава само едно – битката за титлата ще се реши не през зимата, а в разгара на пролетта.

Плейофите ще бъдат арената на истината

Традиционно в България плейофите са етапът, в който лидерът и преследвачът разкриват реалния си потенциал. Силата на моментната форма често бива неутрализирана от напрежението, умората и ротациите, а класата от пейката се превръща в решаващ фактор. Точно затова предимството на Левски изглежда комфортно, но не и непоклатимо.

Важна роля ще играе и психологическият момент. Левски не е участвал в оспорвана борба за титлата от дълго време, докато Лудогорец е изграден именно в подобни ситуации, играейки така всяка година. Това прави сблъсъка между тях още по-непредсказуем.

Определено това е един сезон, който започна с множество въпросителни, а постепенно се превърна в най-интересната битка за титлата в последното десетилетие. Левски демонстрира израстване, структурна стабилност и характер, които го превърнаха в заслужен лидер. Лудогорец обаче се завръща убедително, с коригирана тактическа рамка и възродено самочувствие.

Предстои пролет, в която всеки двубой ще бъде като финал. Кой ще се пречупи първи? Кой ще е шампион? Разликата може бързо да се стопи, а новият първенец няма да бъде определен от моментната си форма, а от устойчивостта и дълбочината на състава, както още от способността да реагира адекватно и точно в трудните моменти.