Най-важното в последния мач на ЦСКА беше да се вземе първа победа като гост през сезона. Това стана факт в Добрич. Измъченият успех обаче остави лош привкус, защото 1:0 срещу последния в класирането и „геройско опълчение“ в края не приляга на клуб като ЦСКА. Христо Янев определено вдъхна увереност и нотката на промяна се вида още срещу Лудогорец, но малко по малко трябва да започва да се гради игрови облик.
Трудно е да се каже какъв стил на игра изповядват към днешна дата „червените“, защото ту се опитват да владеят по-продължително, ту прибягват към по-директни атаки. Изграждането на облик трябва да започне час по-скоро, защото на всички с ЦСКА в сърцето им се иска през следващия сезон отборът да атакува шампионската титла на реконструирания стадион. Да бъде реален претендент.
„Армейците“ нямат право на повече празни сезони, нямат право и на още пропуснати участия в Европа, защото ДНК-то на клуба не го позволява.
Ще припомня цитат на великия Арсен Венгер, който описва перфектно ситуацията в ЦСКА и задачата пред Христо Янев:
„За да бъдеш треньор, трябва да си като животно, тоест трябва преди всичко да имаш голяма сила, за да убедиш група играчи, че могат да спечелят. Когато тази вяра не съществува, имате сериозен недостатък и трябва да го балансирате с опит“.
На първо време най-важната задача пред българския специалист е да убеди групата играчи, че може да печели. След това малко по малко да я превръща в отбор. ЦСКА разполага с единици, които чисто индивидуално са за Топ 2 в Първа лига. Категорично не покдрепям приказките от знайни и незнайни герои в интернет как футболистите за нищо не стават и са „ментета“. Напротив – Йоанис Питас би могъл да играе успешно и в Лудогорец в момента. Не виждам по-добър от него в Левски. А „сините“ са първи и всеки ден анализаторите се надпреварват да ги хвалят. Те обаче имат отбор, а не група играчи.
Важно е да се обърне внимание на тази част от изказването на Венгер, че когато има сериозен недостатък, трябва треньорът да го балансира с опит. Е, при Янев този опит е налице. Изчака почти 10 години своя втори шанс на „Българска армия“, след като спечели Купата на България по най-романтичния начин в сезона от Трета лига. Самият Ицо признава, че през 2016-а все още не е бил готов за предизвикателствата в елита начело на столичния гранд и е направил грешки.
Опитът е едно от най-важните неща за един старши треньор. ЦСКА не нацели с предишните си наставници, но този път изглежда бъдещето е светло. Пред Христо Янев, разбира се, има още много работа. Трябва да изкове бъдещите шампиони на България. Вероятно днес последното изречение звучи налудничаво, но това все още не е ЦСКА на Янев, а останките от Душан Керкез, които родният специалист моделира. Най-хубавото е, че това ръководство ще го остави да работи на спокойствие!
Няма коментари.