Мнозина квалифицираха гостуването на ЦСКА на Ботев Пловдив като „мач без значение“. В минутите след разгромната победа с 4:0 отзвукът в социалните мрежи бе като след загуба. Напълно разбираемо е феновете да са недоволни след представянето на своите любимци в големия финал с Лудогорец (0:1). А те няма как да им се реваншират с един-два успеха. Победата на „Колежа“ обаче съвсем не е без значение.
В такива мачове се калява волята на един отбор и се посява семенцето на шампионския манталитет. Бившият защитник на „армейците“ Валентин Илиев изрази много интересно мнение в студиото на „Диема“ след края на срещата. Според него грандовете ЦСКА и Левски са забравили един от основните си принципи – да излизаш винаги за победа. Равният и загубата не са алтернатива. Няма ги. Такива опции не съществуват.
„Когато претендираш, че си гранд, трябва да отстояваш това. Винаги ще се бориш за победа. Дори в мачове като днешния, които са без значение чисто откъм резултат за крайното класиране. Но ти трябва да търсиш успех задължително. По този начин създаваш навика през годините, че винаги се гони единствено победата и когато дойдат решаващите сблъсъци, много по-лесно се справяш с тях“.
Синдромът на големия мач
В ЦСКА не успяват да се справят с напрежението, когато дойде съдбоносна среща. Излишно е да споменаваме всички печално завършили възлови двубои на „червените“ от последните години, защото спомените (или кошмарите) са още пресни. Финалът срещу Лудогорец затвърди това правило. Преди и след него ЦСКА громеше с по 3:0, 4:0 и 5:0… ала в най-важния момент рухна.
Загубеният трофей обаче не е краят на света. След има-няма два месеца ще започне новата футболна година у нас. ЦСКА ще я завърши с откриването на най-модерния стадион в България, а защо не и с шампионска титла? Изисква се във всеки един мач футболистите да излизат за победа. Толкова е просто, нали? Валентин Илиев е прав, защото само влагането на 100% ще доведе до количествено натрупване от победи, след което следва качественото изменение в мисленето.
Синдромът на големия мач ще бъде разбит единствено с връщане на шампионския манталитет.
Публиката ли стресира футболистите?
Вероятно мнозинството не е право да отхвърли с лека ръка успеха над Ботев с 4:0. Под афект след опропастения финал обаче се чуват и мнения, че играчите на ЦСКА се притесняват от многобройна публика. Това е много интересно съждение и си заслужава да бъде разгледано в различни аспекти.
Ако трябва да бъдем напълно обективни, то „червените“ пълнят стадиона за едва 2-3 мача в годината. Футболистите са свикнали на далеч по-ниска посещаемост. И все пак пълните до краен предел трибуни ли са причината те да не показват познатото си лице? В световен мащаб домакинският фактор неизменно накланя везните в едната посока или поне изравнява силите. А когато привържениците на единия отбор са 40 хиляди, а на другия по-малко от хиляда, то се очаква многобройната аудитория да окрили любимците си.
От различни треньори в последните месеци се чуха и тези за димките, които понякога прекъсват играта. Е, във финала нямаше прекъсване за димка, което да спре устрема на „червените“. Но нямаше и устрем изначално. ЦСКА далеч не е от най-младите отбори в България. Не би трябвало пълният стадион да се отрази негативно на опитни бойци като Лиъм Купър, Тибо Вион (направил непростимата грешка), Мика Пинто, Джонатан Линдсет и др.
В събота 31-кратният шампион се изправя срещу Арда за участие в Лигата на конференциите. При победа се очакват нови пълни трибуни на Националния стадион „Васил Левски“ – за червените европейски вечери. Вероятно ЦСКА ще е с нов треньор и много попълнения. Дали и на тях ще им пречи публиката? Силно се съмнявам.
Няма коментари.