Левски победи с 2:0 Черно море на „Герена“ и си гарантира второто място в първенството три кръга преди края на плейофите. „Сините“ не бяха финиширали на тази позиция от сезон 2015/2016, а по този начин си осигуриха и завръщане в европейските клубни турнири.
За съжаление на феновете на 26-кратните шампиони това е максимумът, който футболистите можеха да измъкнат… Съвсем доскоро Левски беше отбор, който неизменно се бореше за титли и трофеи. Второто място бе равносилно на провал, водещо до оставки и вътрешни катаклизми. За столичния клуб бе неприемливо да е втори, независимо от етапа на шампионата. Запалянковците често търпяха подигравки заради множеството сребърни медали в клубната витрина.
В настоящето обаче обстановката на стадион „Георги Аспарухов“ е коренно различна. Победният манталитет, характерен за „сините“, е заменен с примирение. Днес в клуба се гордеят със статут на подгласник и акцентират върху факта, че не са завършвали втори почти цяло десетилетие. Това подчерта и старши треньорът Хулио Веласкес, известен с афинитета си към статистиката, когато тя му изнася: „От 10 години Левски не е бил втори, няма да е лесно да го направим и сега“, повтаряше треньорът постоянно.
За испанеца това класиране е наистина сериозно постижение. В треньорската си кариера досега той не е печелил нито трофей, нито се бе класирал за евротурнирите. Въпреки престоите му във Виляреал, Реал Бетис и Удинезе, Левски изглежда като най-голямото име в биографията му.
Изненадващо, думите на Веласкес бяха подкрепени и от изпълнителния директор Даниел Боримиров, който знае какво е да си на върха, печелил е титли и купи, бил е част от златното поколение с четвъртфинал за Купата на УЕФА и пробив в групите на Шампионската лига. „Хулио Веласкес е напълно прав – работим усилено, за да задържим второто място“, заяви Боримиров.
Е, Левски вече си осигури втората позиция и място в Европа, но каква ще е реалната стойност на сребърния медал, ако ЦСКА триумфира с Купата на България срещу Лудогорец? В такъв случай „червените“ ще отмъкнат мястото в Лига Европа, оставяйки Левски с празни ръце – без трофей, без престиж, без допълнителни приходи. Тогава дали второто място ще остане източник на удовлетворение за „сините“ шефове и треньори? Надали. Времената се променят – преди беше срамно, днес е утеха…
Но, все пак, Веласкес изведе Левски към нещо, което не беше постигано наистина от много време насам – второто място в Първа лига. През последните месеци обаче често се повдига въпросът „Дали испанецът е точният човек за клуба?“. Някои се съмняват в неговите качества, независимо от това, че е водил някои доста по-именити тимове. Факт е, че Веласкес все още не разбира напълно особеностите на българския футбол.
Остават три мача до края на сезона, а испанецът все още не е убедил напълно, че е дългосрочното решение. Вероятно сам вярва, че заслужава да продължи. Но историята показва друго – миналата година Николай Костов също се надяваше на нов договор, който така и не дойде след слаб финал на сезона. Сега и Веласкес е под лупа и оставащите двубои ще решат бъдещето му. Първият, срещу Черно море, беше взет успешно, но после идва гостуване на Арда, Лудогорец ще гостува на „Герена“ преди финала за Купата и завършекът е гостуване на „Тича“, където „сините“ традиционно страдат.
Вероятно сезонът ще завърши така, както ще започне следващият – без съществени промени и с обичайните проблеми. Лятната селекция отново се очертава като неубедителна, а подготовката най-вероятно ще бъде нестабилна, с повече слабости, отколкото позитиви. Последните три срещи в шампионата ще послужат като своеобразна проверка за част от състава. Ясно се вижда и вече е доказано, че значителна част от около двайсетимата играчи на тима не отговарят на нужните изисквания за нивото на Левски.
Те ще трябва да се борят, за да не попаднат сред нежеланите, ако искат да запазят мястото си в отбора и за следващия сезон — независимо кой ще бъде старши треньорът и какви ще са параметрите на бюджета за селекция и възнаграждения. Тук идва точно и другата гледна точка – дали проблемът е само в треньора или и в състава? Играчите, които до голяма степен са едни и същи през последните три сезона, просто не отговарят на нивото, нужно за спечелването на трофеи.
Левски постигна важна, но формална „победа“ с второто място, но тя само разкрива колко драстично са се променили амбициите на клуба през последното десетилетие. Това, което някога бе възприемано като провал, днес се приема като успех – отражение на новата реалност на „Герена“, в която прагматизмът измества традиционната жажда за трофеи. Предстоящите мачове ще бъдат лакмус не само за бъдещето на Хулио Веласкес, но и за състава, чиято ефективност продължава да поражда съмнения. Ако Левски иска да се върне на върха, ще са нужни не просто временни проблясъци, а дълбока промяна във философията, селекцията и самоуважението.
Няма коментари.