Левски започна по мечтан начин пролетния полусезон под ръководството на новия си испански наставник. В дебюта на Хулио Веласкес „сините“ победиха първия в класирането с грамотен футбол и загагнаха, че имат потенциала и възможностите да надградят през втория полусезон.
Веласкес пък категорично надигра тактически своя колега Игор Йовичевич и заслужи адмирации за перфектния план, който сработи на терена.
Испанецът бе подредил добре своите подопечни, а новата схема с четирима защитници пък позволи на крайните бранители Алдаир Невеш и Майкон да затварят през цялото време пространствата край тъчовете. Това бе коренно различно за тях, тъй като при предния треньор и друга система на игра двамата се включваха по-често в атака, но често и центриранията им не се получаваха, а след разиграванията губеха скорост и енергия, която им пречеше да се върнат бързо назад.
Така се отваряха пространства и когато халфовете не ги покриваха навреме, защитата на тима страдаше. Срещу Лудогорец обаче португалецът и бразилецът предимно си пазеха зоните и успяха да лимитират изявите на бързите и остри крила на съперника Ерик Маркуш и Кайо Видал.
Това решение на Веласкес всъщност се оказа ключово, тъй като във футбола има един закон, че нападателите ще вкарат гол и отборът може да спечели даден мач. Но за да можеш да спечелиш титла, трябва да играеш добре в защита, и колкото по-малко ти вкарват, толкова по-добър е отборът.
Като цяло също всички играчи на Левски се справиха безупречно в двете фази, и имаха бърз преход, умело сменяха ритъма на игра и посоката и дадоха доста диагонални пасове, нещо което по-рядко се случваше през есента.
Високата пък на моменти преса, която започваше от Сангаре, затрудняваше гостите при изнасянето на топката, а впоследствие „сините“ затваряха навреме пространствата в средата на терена. По този начин те не даваха на съперника да води играта и да изгражда опасни атаки, както е свикнал да го прави в другите си мачове.
Важно е също да се отбележи игровото поведение на двама основни изпълниели на домакините, които особено през втората половина на есенния дял в шампионата по една или друга причина бяха под нивото си.
Промяната при Джавад Ел Джемили например бе очевидна и той изигра силен мач. Полузащитникът правеше това, което най-добре умее – да поема топката отляво, да я разпределя или да влиза с нея навътре и да търси друго продължение на атаката.
Ел Джемили бе в основата на почти всички положения за Левски и няма да е пресилено да се твърди, че бе и най-добрият му играч. Дори, когато се налагаше Джавад да задържа повече кълбото, той го правеше на тъча, където е далеч от вратата и имаше кой да го подсигури.
Испанецът вкара и важния откриващ гол, макар че след удара с глава на Кристиан Макун топката вече влизаше във вратата. За Ел Джемили е хубаво обаче, че се разписа отново след повече от 6 месеца, тъй като за последно го бе направил при успеха с 4:0 над Ботев Враца във втория кръг.
Мустафа Сангаре пък тръгваше на скорост и след като увличаше съперници, отваряше пространства за свои съотборници да атакуват. Таранът бе подвижен и активен, а асистенцията му за решителното второ попадение бе впечатляваща. При летяща отвесно трудна топка Мустафа бе с гръб към вратата и със съперник на гърба, но не загуби баланс и отклони точно с крак към Евертон Бала, за който остана само да завърши за 2:0.
Видя се също, че „сините“ не допуснаха и груби грешки, на каквито ставахме свидетели през есенния дял, и топката бе изнасяна много пъти от вратаря, а не от бранителите. Така беше избягван риска те да бъдат затваряни при разиграванията и евентуално да сбъркат в опасна пред вратата зона.
Не на последно място, всички играчи на Левски бяха свежи и в прекрасно физическо състояние, което говори за добре свършена работа по отношение на кондицията в малкото време за зимна подготовка.
За финал – дори да е рано да се дават генерални оценки за Веласкес и Левски, сигналите, които дава отборът с играта си, са обнадеждаващи. Отделно пък „сините“ вече имат аванс пред своите опоненти за второто място и Европа, а и всяка победа, като тази в неделя, носи по-голяма увереност и самочувствие на футболистите.
Няма коментари.