Това ли е най-атрактивният отбор на Стария континент?

В европейския футбол често се говори за философии, системи и дългосрочни концепции, но малко треньори са готови да поемат риска те да бъдат следвани до крайност. Ханс-Дитер Флик прави точно това в Барселона. След победата с 4:2 срещу Селта Виго, преди паузата за национални отбори, сравнението със сцени от „Гладиатор“ не е случайно — каталунците под негово ръководство се превърнаха в състав, който не просто играе футбол, а предлага зрелище, което понякога гранични с лудост.

И ако Барса не е най-силният тим на континента, то със сигурност е този, който доставя най-много емоции. Четири мача с по шест или повече гола още в началото на кампанията, 66 попадения във всички 16 официални срещи (44 отбелязани) до момента и средно по над четири гола на двубой — числа, които сами по себе си говорят за екстремния стил, който Флик налага. Това е футбол, в който атаката е религия, а защитата е неизбежно зло, което трябва да се поема с високо вдигната глава.

Тактческият подход на германеца е прост за разбиране, но и трудно изпълним. Линията на отбрана е изтеглена максимално високо, пресата е агресивна, а разстоянията между линиите са опасно малки. Когато Барселона атакува, го прави с импулс, който не позволява на противника да си поеме въздух. Когато губи топката, обратният натиск стартира мигновено.

Този модел обаче оставя огромно пространство зад защитата, което всякакви съперници могат да използват. Флик е наясно с това, но философията му е изградена около идеята, че ако противникът ще има шансове, то неговият отбор ще има повече. Това е футболна версия на известния стил в бокса: „ти удряш, аз удрям, да видим кой ще издържи“.

А феновете? Те получават онова, което търсят — шоу, непредвидимост и напрежение до самия край. Испанската публика е свикнала с техническо майсторство, но настоящият Барселона предлага и нещо повече: усещане, че всеки мач може да излезе извън рамките на логиката.

Колкото повече каталунците се впускат в този рисков стил, толкова по-силно се чуват „критиките“ на легендите. Рууд Гулит, Тиери Анри и Дидие Дешан в последните дни се наредиха сред най-гласовитите критици. Селекционерът на Франция подчерта, че защитната линия на каталунците остава изключително висока, независимо от фазата на играта, което поставя бранителите в трудни, дори безнадеждни ситуации. Гулит използва далеч по-суров език и нарече подхода „камикадзе“, оспорвайки смисъла да се следва план, който според него ще се провали.

Анри, който пази специално отношение към клуба, също не скри разочарованието си от равенството 3:3 срещу Брюж. За него най-трудното за приемане е неспособността на каталунците да контролират пространството зад гърба си, защото винаги остава усещането, че съперникът може да се озове очи в очи с вратаря.

Дори пък се усъмниха в способността на този Барселона да спечели трофей, ако продължи да играе с подобно рисково подреждане. Иронията е, че всички тези критики звучаха почти идентично и преди година, когато Флик завоюва три трофея със същия този стил. А преди това същата философия му донесе требъл с Байерн Мюнхен.

Историята показва друго: методът може да бъде опасен, но когато е приложен добре, носи резултати. Германският треньор неведнъж подчерта, че промяната на философията не стои на дневен ред. Барселона не е отбор, който ще се затвори в дефанзивен блок и ще чака една контраатака, за да победи с минимален резултат.

„Не съм треньор, който иска да печели с 1:0, стоейки дълбоко“, обясни Флик. За него идеята да се играе смело е основополагаща, защото тя е част от историята на клуба, от начина, по който феновете разбират футбола и от очакванията, които обграждат всяко поколение играчи на „блаугранас“.

Вярно е, че известен баланс би направил тима по-стабилен. Но подобна промяна би отнела от характера на този Барса, от онзи заряд, който превръща всеки двубой в събитие.

Настоящият сезон е доказателство как тимът може да редува моменти на доминация и такива на колебание. Победите над Хетафе, Валенсия и Олимпиакос с общ резултат 15:1 показват най-доброто от философията на Флик — агресия, темпо, интензитет и убийствена ефективност. Но в други случаи Барса изглежда уязвим до степен, в която трябва да претърпи няколко тежки удара, преди да реагира.

И въпреки това, отборът никога не се предава. Тази психологическа устойчивост остава подценена в публичното пространство, макар че статистиката е недвусмислена. В 50-те мача на Ханзи Флик начело каталунците в Ла Лига тимът има 37 победи, 5 равенства и 8 загуби. Отбелязал е 188 гола, което е почти по четири на мач.

А когато говорим за спектакли, трудно е да забравим мачове като победата с 3:2 над Борусия Дортмунд или драматичното 5:4 срещу Бенфика, когато решаващото попадение падна в добавеното време. Или двата полуфинала срещу Интер в Шампионската лига миналия сезон, които общо донесоха 13 гола. Това бе серия, която в крайна сметка Барса загуби, но която ще се помни дълго.

Докато се справя с кадрови проблеми и липсата на фигури като Иниго Мартинес, Флик продължава да инвестира в младите. Само през настоящата кампания дебют записаха четирима тийнейджъри — Жофре Торентс, Дро Фернандес, Тони Фернандес и Рууни Барджи.

Когато добавим към тях Ламин Ямал, Пау Кубарси, Алехандро Балде, Фермин Лопес, Педри и Марк Касадо, се оформя една от най-младите и същевременно най-смелите групи играчи в европейския елит.

Флик не просто се доверява на тези момчета, а ги поставя в центъра на проекта. Този подход е рискован, но е в унисон с клубната философия и дългосрочната стратегия за развитие.

Футболът днес е убежище за хора, изморени от работа, недоспиване, стрес и рутинно ежедневие. Барселона осигурява именно онзи тип емоция, който откъсва зрителя от реалността, дори само за 90 минути. Някои анализатори ще продължат да изтъкват слабостите на отбора. И ще бъдат прави, защото рисковете са реални. Но същите тези критици често забравят да оценят стойността, която този стил на игра добавя към футбола като цяло.

Барселона на Флик е експлозия от енергия, идеи, смелост и грешки. Тя е хаос и красота в едно. Може да спечели големи трофеи или да се провали зрелищно, но никога няма да отегчи. Затова, докато едни ще хулят, други ще продължат да се забавляват. Този тим предлага повече от футбол, той предлага преживяване. И независимо дали го подкрепяш или го критикуваш, едно е сигурно: мачовете на Барса дават достатъчно основание за и двете крайности.