Манчестър Юнайтед и Борнемут направиха вълнуващо равенство 4:4 в последен двубой от 16-ия кръг на английската Висша лига. „Черешките“ на три пъти изоставаха в резултата, но не се отказаха и в края можеха да ликуват и с пълния комплект точки.
Домакините поведоха заслужено на „Олд Трафорд“ след 13 минути игра благодарение на Амад Диало. Въпреки по-добрата си игра, „червените дяволи“ инкасираха изравнително попадение в 40-ата минута след точната интервенция на Антоан Семеньо, дошла след грешка на Люк Шоу. В добавеното време на първата част обаче Каземиро върна аванса на тима, воден от Рубен Аморим, след като се разписа с глава на далечната греда. Асистенцията беше на на капитана Бруно Фернандеш.
Седем минути след старта на второто полувреме Борнемут на Андони Ираола вече беше с едни гърди напред след головете на Еванилсон и Маркъс Таверниер. Само в рамките на 129 секунди обаче Юнайтед обърна развоя на събитията след бързите попадения на Бруно Фернандеш и Матеуш Куня.
Това обаче не се оказа достатъчно за Аморим и компания и шест минути преди изтичането на редовното време, Ели Жуниор Крупи донесе точката на Борнемут.
Гостите можеха и да ликуват в края, но две страхотни намеси на Сене Ламенс предотвратиха пети гол във вратата на Юнайтед.
Така домакините пропуснаха възможността да се изравнят с четвъртия в таблицата Челси, като са шести с 26 точки, колкото имат петият Кристъл Палас, седмият Ливърпул и осмият Съндърланд. В следващия си мач Манчестър Юнайтед е гост на намиращия се в топ форма Астън Вила.
Колко сериозно трябва да притеснява Манчестър Юнайтед хаосът в този мач?
За известен период срещата изглеждаше на път да се превърне в историческо фиаско – първа домакинска загуба за Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“ при аванс на полувремето от 1984-а година насам. Подобен развой щеше да заличи впечатляваща серия от 542 мача във всички турнири, в които „червените дяволи“ не бяха губили при подобен сценарий.
Малко по-късно обаче картината рязко се промени. Попаденията на Бруно Фернандеш и Матеуш Куня в рамките на едва 129 секунди не само спасиха този 41-годишен рекорд, но и обърнаха психологическия импулс срещу Борнемут. Така гостите бяха лишени от възможността да запишат трета поредна победа на „Олд Трафорд“ в рамките на три сезона, постижение, което би било повече от показателно.
В крайна сметка обаче мачът не се вписа нито в категорията на историческите загуби, нито сред паметните победи. Вместо това се превърна във втората най-хаотична вечер от ерата на Рубен Аморим начело на Юнайтед. Това бе двубой, който по динамика и напрежение дори даде сериозна заявка да засенчи драмата в четвъртфинала от Лига Европа срещу Олимпик Лион през миналия сезон.
Всъщност подобен развой не бива да изненадва. Отборът на Андони Ираола е добре познат с изключително интензивния си и агресивен стил на игра, а Манчестър Юнайтед прие това предизвикателство. През първото полувреме домакините не само отговориха на физиката и темпото, но и на моменти доминираха в един изключително оспорван и тактически наситен футбол, заслужено излизайки напред в резултата на почивката.
Истинският проблем обаче отново се прояви след паузата. Контролът върху мачовете и способността да се задържа преднина се превръщат в рядкост за Юнайтед през последните месеци. Второто полувреме на „Селхърст Парк“ при победата с 2:1 срещу Кристъл Палас остава по-скоро изключение, отколкото тенденция. След пропилени аванси срещу Нотингам Форест, Тотнъм и Уест Хем, сценарият се повтори и тук, при това цели три пъти в рамките на един двубой.
Това вече е системен проблем и не може да бъде пренебрегнат. Особено на фона на доброто представяне като цяло, равенството след подобен мач логично трябва да се възприеме като разочарование. В същото време обаче остава и елементът на облекчение, че ситуацията не се разви още по-негативно и Манчестър Юнайтед все пак извлече нещо от среща, която предложи всичко: интензитет, обрати, напрежение и сериозни въпросителни за бъдещето.
Какво промени Рубен Аморим във формацията и проработи ли?
Дали обаче наистина ставаше дума за промяна във формацията? През последните седмици Рубен Аморим нееднократно намекваше, че Манчестър Юнайтед трябва да стане по-гъвкав и адаптивен в тактическо отношение, особено с оглед на предстоящата Купа на африканските нации и потенциалните кадрови дефицити.
По време на загрявката упражненията в защитата на Юнайтед изглеждаха напълно в рамките на познатата структура с петима в защита, при която Амад Диало и Диого Далот функционираха като уингбекове. След началото на двубоя обаче, и особено при владение на топката, се появиха различни тактически нюанси.
Амад заемаше значително по-офанзивни позиции от обичайното, особено в моментите, когато Борнемут изграждаше атака от дълбочина. Картата на средните позиции на играчите на Юнайтед през първото полувреме очертаваше по-скоро подредба с четирима защитници, което е съществено отклонение спрямо формацията, използвана на „Молиню“ при успеха с 4:1 над Уулвърхемптън, както и в редица предходни срещи.
Дори системата на Аморим никога да не е била толкова догматична, колкото често я описват най-крайните му критици, в този мач със сигурност се забеляза по-голяма тактическа свобода и ротация на позициите. Това донесе видим импулс в атака и владение на инициативата през първото полувреме, материализирани в преднина на почивката. В същото време обаче характерният за Борнемут интензивен и агресивен стил успя да експлоатира оставените пространства и да балансира двубоя.
Въпреки хаотичния характер на срещата, този подход не бива да бъде изоставян прибързано. Трудностите в началото са логични за всеки процес на тактическа трансформация, а показаният потенциал беше достатъчен, за да оправдае продължаването в тази посока. Ако има ясен извод от този мач, то е, че проблемите на Манчестър Юнайтед няма да бъдат решени с една-единствена промяна на формацията, а изискват по-дълбоко и последователно развитие.
Може ли Амад Диало да се окаже най-голямата загуба за Манчестър Юнайтед по време на КАН?
Манчестър Юнайтед ще усети отсъствието и на тримата си играчи, заминаващи за Купата на африканските нации (Амад Диало, Брайън Мбемо и Нусаир Мазрауи), но липсата на Амад изглежда най-болезнена. Не само защото именно той беше двигателят през първото полувреме – преди, по време и след откриващия гол. Попадението му с глава от близка дистанция дойде след перфектно центриране на Диого Далот и неубедителна намеса на Джордже Петрович, но приносът му далеч не се изчерпваше с това.
Амад може и да се възползва от подобни ситуации, но истинската му сила е в играта един на един, а именно в дрибъла, импровизацията и способността да се промъква между защитниците. Така той на няколко пъти разкъса левия фланг на Борнемут, превръщайки го в постоянен източник на опасност. Един впечатляващ слалом покрай Адриен Труфер в наказателното поле бе на крачка от второ негово попадение за вечерта.
Работоспособността му е също толкова ценна. Въпреки че през по-голямата част от мача действаше в по-офанзивна и изнесена позиция, Амад не спираше да пресира, да затваря пространства и да се връща дълбоко в защита при загуба на топката. Това влияние върху играта го прави уникален профил в състава.
На практика той е единственият футболист в този отбор, който може да промени динамиката и в двете фази на играта по подобен начин и със сигурност единственият на десния фланг с такъв арсенал. Отсъствието му, независимо колко продължително ще бъде през следващия месец, неминуемо ще се отрази на баланса и остротата в играта на Юнайтед.
На фона на предстоящото заминаване на няколко ключови играчи за КАН, Рубен Аморим е изправен пред сериозен тактически избор. Въпросът е дали ще успее да надгради върху обещаващите елементи от този зрелищен равен мач, като същевременно ограничи слабостите, които отново излязоха наяве.
Задачата няма да бъде лесна. За неделния сблъсък с претендента за титлата Астън Вила Юнайтед ще бъде без Мбеумо и Амад по крилата, както и без наказания Каземиро, който е ключова фигура в битката за вторите топки и контрола в средата на терена. Корекциите са неизбежни, а от играчите ще се изисква бърза адаптация и максимална концентрация, за да отговорят на предизвикателството.
Какви рекорди бяха поставени и повторени по време на зрелището на „Олд Трафорд“?
Головото шоу между Манчестър Юнайтед и Борнемут закономерно намери място в статистическите летописи на английския елит. Срещата не само предложи изключителна драма и динамика, но и доведе до поставянето и повторението на редица впечатляващи рекорди.
Мачът може с пълно основание да бъде определен като един от най-атрактивните от началото на сезона. Първото полувреме се отличи с най-високия общ показател за очаквани голове без дузпи (xG – 3.6), с най-много отправени удари (24) и с най-голям брой докосвания в наказателното поле на съперника (41) за мач от Висшата лига през настоящата кампания.
Борнемут също записа историческо постижение. „Черешките“ се превърнаха в първия отбор в историята на английския елит, който отбелязва три или повече гола на „Олд Трафорд“ в три поредни сезона. В тази серия влизат и двете им победи с по 3:0 в предходните две кампании, което допълнително подчертава трудностите, които Юнайтед изпитва срещу този съперник у дома.
Двубоят бе едва третият в историята на Висшата лига, в който осем различни футболисти се разписват. Другите два подобни случая са катастрофалната домакинска загуба на Шефилд Юнайтед от Нюкасъл с 0:8 през 2023-а, както и разгромът на Манчестър Юнайтед над Саутхемптън с 9:0 през 2021-а година. Абсолютният рекорд обаче остава лондонското дерби между Тотнъм и Арсенал от 2004-а година, спечелено от „артилеристите“ с 5:4, когато голмайсторите са още повече.
Манчестър Юнайтед повтори и едно нежелано постижение, регистрирано от градския съперник Манчестър Сити през 2023-а година срещу Челси – да поведе три пъти в мач от Висшата лига и в крайна сметка да не успее да стигне до победата.
Отделно от това, красивите попадения на Бруно Фернандеш (77’) и Маркъс Тавърниър (52’) от пряк свободен удар върнаха спомена за двубоя между Куинс Парк Рейнджърс и Уигън от 2012-а година, когато двата отбора също си размениха голове директно от статични положения.
Няма коментари.