Титлата дойде твърде рано и сега Ливърпул ще плати високата цена

Ако Ливърпул е вярвал, че е оставил зад гърба си трудностите от началото на сезона, то това се оказа пълна заблуда. Тимът на Арне Слот може и да прекъсна серията си от четири поредни загуби с разгромното 5:1 над Айнтрахт Франкфурт в Шампионската лига през седмицата, но гостуването на Брентфорд отново разкри болезнено ясно всички слабости в играта му.

Тежката загуба с 2:3 в Лондон постави защитата на титлата във Висшата лига под сериозно съмнение. Ливърпул вече е шести, на четири точки зад лидера Арсенал, който може да увеличи преднината си до седем, ако победи Кристъл Палас в неделя следобед. Най-голямата тревога за Слот е, че неговият състав очевидно не е извлякъл поуки от предишните поражения в първенството и това логично води до въпроса „Дали вече „червените“ са извън битката за титлата?“.

Формално не. Нито един сезон не приключва след девет кръга, но усещането е, че Ливърпул уверено поема в тази посока. Шампионите рядко губят четири пъти подред, но още по-рядко изглеждат толкова безидейни и разединени, колкото сега отборът на Слот. Реално мърсисайдци вече допуснаха толкова загуби от началото на кампанията, колкото инкасираха през целия минал сезон – 4. Надеждите, че победата с 5:1 срещу Франкфурт ще послужи като преломен момент, угаснаха бързо след ново разочарование, което спокойно може да се определи като най-слабото им представяне от началото на кампанията. Тимът, който миналата кампания играеше уверено и спокойно, сега изглежда далеч от онзи, който триумфира във Висшата лига. Съперниците му са по-гладни и по-агресивни, а фактът, че Ливърпул изостава в шест поредни двубоя, само подчертава колко рязко е спаднала концентрацията.

Статичните положения отново са слабост, допускат се елементарни голове и трудно се изпълняват основните си задачи. Подобна криза имаше и Манчестър Сити миналия сезон, когато загуби шест от девет мача между октомври и декември и отпадна от борбата за титлата. И макар да остават 29 кръга, разликата в стабилността между Ливърпул и настоящия лидер Арсенал е очевидна. Дори в преходен период след лятото на сериозни промени, малцина очакваха такъв спад, предвид класата на привлечените футболисти. Но когато ключови фигури се представят под нивото си, трудно е да се види как тимът ще натрупа нужните точки, за да защити трофея си. Проблемите могат да бъдат решени, но не и бързо. Вероятно ще видим още редица слаби резултати, докато Слот се опитва да спре резкия спад, а той може да сложи край на защитата на титлата, преди тя реално да е започнала.

Този път обаче нямаше оправдания. При загубите от Кристъл Палас (1:2) и Челси (1:2) Ливърпул можеше да се позове на късните голове, а срещу Манчестър Юнайтед – на пропуснатите шансове и трите греди, но поражението с 2:3 от Брентфорд не остави поле за обяснения.

Играчите на Слот изглеждаха дезориентирани, губеха топката под минимален натиск и допускаха елементарни грешки в защита. Неспособността да се отиграе корнер в 100-ата минута, когато всички бяха в наказателното поле, бе показателно за липсата на концентрация и желание.

След мача Слот се опита да омекоти впечатленията, макар думите му да звучаха като опит за оправдание. На пресконференцията в Западен Лондон треньорът изреди няколко причини за слабата форма, като подчерта, че не иска да звучи оправдателно. Сред тях беше фактът, че пет от последните шест двубоя са били като гост. Но това е аргумент, който трудно може да издържи, при положение че Ливърпул бе най-добрият гост през 2024/2025. „Червените“ загубиха четири от тези мачове, което говори повече за проблемите в играта, отколкото за програмата.

Слот посочи и натоварения график след победата в Германия, изтъквайки краткия период за възстановяване. Но при наличната дълбочина на състава това не е извинение за грубите индивидуални грешки. Той се оплака и от „мека дузпа“, отсъдена от Тим Робинсън за контакт между Върджил ван Дайк и Данго Уатара, но по-големият проблем беше самото решение на капитана да действа толкова прибързано, което беше пореден симптом на слабата му форма. Нидерландският специалист отбеляза и ситуацията с Коди Гакпо, при която не бе отсъдена дузпа, но дори и това не можеше да прикрие общата безидейност.

Слот призна и че промените в състава през лятото са повлияли негативно. Продажбите на Луис Диас, Дарвин Нунес, Джарел Куанса и Куивийн Келехър бяха разбираеми, но не и задължителни. Особено липсва Диас, докато повечето нови попълнения, с изключение на Юго Екитике, разочароват. Милош Керкез, за пореден път, изглеждаше неуверен и допусна редица грешки, а Флориан Виртц, въпреки моментните проблясъци, бе лесно неутрализиран.

Тактиката на Брентфорд беше ясна – физически двубои, дълги топки и статични положения. Майкъл Кайоде, със своите мощни хвърляния от тъчове, създаваше постоянна заплаха, макар че Ливърпул уж бе тренирал именно подобни ситуации. Вместо това „червените“ сами си създаваха проблеми с небрежни подавания и лошо изнасяне на топката, като грешките на Гиорги Мамардашвили и Конър Брадли при първия гол бяха показателни.

След мача Слот призна, че отборът му „не е направил основните неща правилно“. Ливърпул не е научил уроците от загубата срещу Юнайтед, особено в битката за втори топки и единоборства в центъра. Това вече не изглежда като тактически проблем, а като въпрос на увереност и манталитет. Почти половината състав в момента може да бъде определен като слабо звено. И колкото по-дълго продължава тази серия, толкова по-безсилни звучат всички оправдания защо е така.

Въпросът, който стои на дневен ред, е дали Ливърпул е готов да приеме реалността на сезон без трофей? Нещо, което изглеждаше немислимо само преди няколко месеца. Инвестициите през лятото безспорно подсилиха състава, но трансформации от подобен мащаб изискват време, а Арне Слот тепърва търси правилния баланс между новите и утвърдените звезди. Отборът все още изглежда като в процес на самоопознаване – с качествени индивидуалности, но без завършен колектив.

Парадоксът е, че този преходен период трябваше да настъпи миналата година, след ерата на Юрген Клоп. Вместо това, спечелената титла тогава като че ли подмами клуба да вярва, че може да продължи по същия път без съществени сътресения. Сега изглежда, че Ливърпул просто е отложил неизбежното. Може би клубът дори прескочи няколко етапа от естественото си развитие, а миналогодишният успех, колкото и впечатляващ да беше, донесе повече негативи, отколкото позитиви.

Настоящата кампания не бива да се възприема като провал, а като етап на преосмисляне и обновяване. Ако Арне Слот получи необходимото време и подкрепа, настоящите трудности могат да се превърнат в здрава основа за възраждането на един нов, по-силен Ливърпул. Но преди това клубът и неговите привърженици трябва да осъзнаят, че след върховете винаги настъпва момент на търпение и изграждане, защото дори най-славните епохи започват именно с трудното начало на промяната.