Отборът на Левски показа реакция след загубата на „Лаута“ и спечели второто си поред в рамките на дни възлово гостуване под тепетата. Така Левски се завърна на върха, там където започва да се чувства най-удобно, и не допусна да даде повод на критиците да превземат медийното пространство, като си правят пиар на гърба му.
Тук обаче е важно да се отбележи не само това, че „сините“ взеха задължителните три точки, а най-вече категоричния начин, по който те стигнаха до победата над Ботев Пловдив с 1:0.
Защото въпреки че излезе на пръв поглед със странен състав, Левски показа стил и доминация, търсеше настървено гола и успя да го реализира, след като създаде достатъчно голови положения. „Сините“ бяха също уверени и играха със самочувствие.
Така че, ако се налага да обобщим, такъв Левски на Хулио Веласкес, с такова привлекателно лице, несъмнено се доближава до представите на левскарите за това как трябва да изглеждат любимците им винаги на терена.
Наред с грамотния футбол, тактическата дисциплина, непримиримостта и отборния дух, е редно да откроим и изявите на трима играчи, двама от които са последните попълнения на тима.
Започвам с Никола Серафимов, който при дебюта си недвусмислено показа, че е изграден и научен футболист, който ще повиши вътрешната конкуренция в сърцето на отбраната.
Там, където Левски разполага още с капитана Кристиан Димитров, Кристиан Майкун и Вендерсон Цунами.
А какво да кажем за Акрам Бурас. Страхотно представяне за него в първия му мач като титуляр. Безспорно е можещ полузащитник, който умее да чете играта и с нестандартните си хрумвания да поставя под напрежение всяка отбрана.
Неслучайно той изработи и победния гол, след като улучи точния момент да подаде перфектния извеждащ пас през разредената защита към Мустафа Сангаре.
Присъствието на такива креативни халфове като алжиреца и Мазир Сула със сигурност ще даде още опции за Левски за изграждането на атаките при постепенно нападение и преодоляването на всяка сгъстена и добре организирана защита.
И стигаме до Сангаре. Хубав или лош, засипван с критики, кога основателно, кога не, той се стреми да си върши работата, когато е на терена.
Това бе третия гол за Мустафа през тази кампания, и втория важен такъв, тъй като е с цената на три точки, каквото бе и попадението му за 2:1 срещу Септември.
И в двата мача таранът се появи като резерва, като срещу Септември му трябваха 12 минути, за да изработи дузпа и да я превърне в гол, а срещу Ботев се разписа 30 минути след влизането си в игра.
Оттук нататък пред Левски най-близката цел вече ще е да печели наред и да допусне колкото се може по-малко грешки до Нова година, за да има добри изходни позиции и точков актив да продължи да преследва смело титлата и напролет.
Най-хубавото нещо за „сините“ е, че Веласкес разполага с необходимия материал Левски да е водещ клуб у нас. Испанският специалист има качество и дълбочина на състава и широк избор за него. А повече от новите попълнения загатват, че са приспособени към стила на игра на отбора и притежават нужните качества, за да му бъдат полезни и да го водят нагоре.
Разбира се, и времето ще работи за Левски, за да се получат желаните взаимодействия и синхрон между отделните линии. И когато това стане, налице ще са още по-големи предпоставки Левски да поддържа постоянно добро игрово ниво и да зависи само от себе си.
Но в този специален момент усещането е, че Левски върви по верния футболен път и се стреми да надгражда, а очакванията към него стават по-големи с всеки изминал мач.
Подопечните на Веласкес обаче демонстрират воля, характер и умения, с които загатват, че може се справят с всяко предизвикателство. Стига битката за златото да се води феърплей и странични фактори да не оказват влияние върху крайния изход от шампионатните мачове.
Няма коментари.