Мъките през пролетния полусезон за Локомотив Пловдив приключиха с щастлив край, но това не означава, че клубът се изправя на крака. Оставането в групата на майсторите след бараж не може да прикрие некадърното управление на собственика на клуба, който продължава да тласка Локото към ръба на пропастта.
Дори и последните действия на Христо Крушарски категорично потвърждават, че той не е в състояние да спре пропадането на „черно-белите“. Ако беше така, най-малкото нямаше да отпрати играчи като Хорхе Сегура и Ангел Лясков с лека ръка. Двамата бяха безспорни стожери в защитата на „черно-белите“ и най-нормалното нещо бе да им бъдат предложени нови договори.
Това че не бе направено, означава само едно – Крушарски не разполага с елементарни средства, за да опита да задържи стойностните си играчи с изтекли контракти. Иначе за другите осем отпратени едва ли някой на „Лаута“ ще съжалява, но от друга страна на тяхно място трябва да се търсят задължително по-добри заместници, за да вдигне Локо нивото си.
Нали се сещате обаче, че няма да има себеуважаващ се футболист, който след всичко това, което се случва в Локомотив, да каже „да“ на Крушарски. А, ако е вярно, че Парвизджон Умарбаев е склонен да остане, това ще е някакво изключение, и то ще е свързано основно със силната привързаност на полузащитника към клуба и феновете, а не заради пари.
При положение обаче не стане обаче чудо или Крушарски не се вразуми и си тръгне сам, съществуват сериозни предпоставки Локо да страда и през следващия сезон. Защото има голяма вероятност на местата на напусналите да дойдат други изпълнители със скромни качества и така пропадането на отбора да продължи.
Тук вече няма как Димитър Илиев сам да тегли каруцата, след като футболната сила вече е зад гърба му и във всеки един момент може да реши да окачи обувките на пирона.
Няма как и головете Жулиен Лами и Хуан Переа, ако не бъдат продадени, да са достатъчни на Локо да не трепери в елита. Нито пък проблясъците на Ефе Али, Калоян Костов, Тодор Павлов, Ивайло Иванов, Боян Милосавлевич, Ловро Бизяк, Мартин Петков, Владимир Медвед, Мартин Хайдаров или Петър Андреев.
Важно е да се припомни, че догодина ще изпадат директно три отбора, а четвърти ще участва в бараж за оцеляване. И с Крушарски начело на Локомотив не е трудно да се предположи каква роля ще е отредена на тима в групата. За да не бъда разбран погрешно, държа да уточня, че не става въпрос Локо да е шампион или отново да завърши втори, след като вече е бил на първите две места през този век. Не става и въпрос Локото да се бори за Европа.
На първо време обаче клуб с такава славна история и традиции заслужава да надигне глава и да започне да излиза от блатото на посредствеността. Но времето неумолимо тече, а индикации за промяна няма, и останат ли нещата по старому, опасността Локо да е обречен на гибел расте.
След по-малко от две седмици започва лятната подготовка, следват лагер в Боровец и контроли, и Душан Косич ще тръби наляво и надясно, че стяга отбор, който да се справя по-добре. Възможно е наставникът да обяви също, че ще опита да надгражда според възможностите и да налага млади и перспективни играчи.
Но предвид материала, с който разполага, може да се окаже, че след като започнат официалните мачове неговите очаквания ще се разминават с действителността. И тогава Локото рискува да запази неприемливия си статут на един обикновен отбор, който се бори със зъби и нокти да се спаси.
Нещо, което ще е в пълен разрез с името и институцията Локомотив Пловдив, и затова не бива да се допуска във втори пореден сезон. Защото Локото заслужва да функционира пълноценно, да показва своята идентичност и да е познатия фактор в българския футбол. А, който прави така, че това да не се случва, няма място на „Лаута“.
Няма коментари.