От години терминът „български тенис“ се свързва изцяло с едно име – Григор Димитров. Момчето от Хасково, което покори световните кортове с ефектния си бекхенд, магическите отигравания и голямото си сърце. Но в средата на 2025 година всички фенове на Гришо очакваме „Уимбълдън“… с присвито сърце. Стоим на ръба на една епоха.
Нашият любимец е все така гладен за успехи, но тялото не издържа. Димитров приключи последните си четири участия в турнирите от Големия шлем с отказване. Болката не бе единствено физическа. Изписваше се в очите на първата ни ракета. Надеждата, че „този път ще е различно“ го караше да стисне зъби, но съдбата не прощава лесно.
И все пак Григор Димитров не се предава. Във вторник излиза на „свещената трева“. За мнозина това е просто турнир. За него – една от последните възможности да се качи на голямата сцена. Един от последните танци на българския маестро с ракета в ръка. А всички ние, неговите фенове, няма да броим асовете, няма да изчисляваме процентите на вкаран сервис или отразени точки за пробив.
Ще включим телевизорите си, за да се насладим на всяка минута в компанията на Гришо. Ще гледаме с мълчаливо уважение, защото хасковлията е постигнал достатъчно, за да се циментира сред най-великите български спортисти на всички времена. Ще се надяваме да няма нова болка. Дано този път контузиите отпуснат примката, с която са хванали тенисист №1 на България.
Защото за нас Гришо не е просто спортист. Отдавна българите спряхме да го гледаме, за да проследим дали ще бие или падне. Това е от второстепенно значение. Всички ние искаме да видим своя герой отново в действие. Този, който ни дарява години наред със спиращи дъха емоции. От триумфа във финалния турнир на ATP 2017-а до победите над Роджър Федерер, Новак Джокович, Рафаел Надал и всеки друг в тенис елита. Гришо е там, където никой българин не е стъпвал.
Успя да вдъхне нов живот на тениса у нас. Заради него всяка сутрин хиляди деца хващат ракетата и отиват да тренират. Да, не спечели турнир от Големия шлем и не стана №1 в ранглистата, но има обичта на хората. А това е най-ценното в живота. Григор Димитров е тази обединителна фигура, от която всички ние имахме нужда години наред. Хората не го харесват заради титлите, а защото е нашият Гришо!
Затова всички чакаме с притаен дъх „Уимбълдън“ 2025. За Григор това никога не е било просто турнир. На тревата в Лондон всяко негово движение изпъква. Тази сцена е достойна за неговия рецитал. Елегантното му придвижване, сечените удари, атаките на мрежата, топлото посрещане от феновете – всичко това прави надпреварата магическа. И да, рядко ставаме свидетели на подобно поведение към чужденец на Централния корт. Гришо не е само наш – той е на целия тенис свят.
Задава ли се краят? Кой знае… Неизвестността около бъдещето на Григор прави настоящото издание на „Уимбълдън“ още по-специално. Едно е сигурно – заредили сме се и очакваме с вълнение големия тенисист. На децата край корта, които го чакат за прегръдка и автограф, не им пука, че изпадна от топ 20. На журналистите в пресложата също. Всички искат да се насладят на Григор Димитров, пък дано стигне по-далеч в турнира. Титлата отдавна я е спечелил – да е в сърцата на хората.
Няма коментари.