Отдаването под наем на перспективни футболисти е световна практика. Отборите с възможности често няма как да хвърлят своите таланти веднага „в боя“, защото това ще повлияе на резултатите. Преотстъпването в по-слаби тимове или дори по-ниска дивизия, където конкуренцията не е чак толкова сериозна, е отличен начин за натрупване на игрова практика при мъжете.
В ЦСКА всичко това не е чуждо и всеки трансферен прозорец ставаме свидетели на поне няколко подобни трансфера. Настоящият не е по-различен. Юношата на „червените“ Марк Емилио-Папазов игра в дублиращия отбор във Втора лига през есента, а наскоро подсили борещия се за оцеляване в елита Ботев Враца. Сгодилият се през декември нападател е общо за… четвърти път преотстъпен. През 2022-а игра за Литекс във Втора лига, а след това на два пъти подсилваше Хебър и дори го спаси от изпадане с два красиви гола.
Случаят с Папазов не е единичен. Ще трябва да се върнем много назад в годините, за да си припомним футболист на ЦСКА, който е бил даден под наем, а след това се налага в първия отбор. Сякаш е „армейска“ практика за отърваване от играч да го запратиш под аренда. Дори голмайсторът на настоящия шампионат Ахмед Ахмедов го изпита през 2021 година, когато направи Нефтчи Баку шампион на Азербайджан с гола си срещу Карабах (1:0) в последния кръг, за да се завърне от наема в ЦСКА и няколко месеца по-късно беше освободен.
По същото време свърши търпението и на друг качествен играч от Първа лига – Тонислав Йорданов. След четири последователни наема (в Литекс и Етър) и само 125 минути за първия отбор на ЦСКА пое към Арда. В Кърджали играе и днес. Подобно на Папазов и Йорданов – с четири наема се отчете и считаният за най-голям талант на Академия ЦСКА – Мартин Смоленски. Той трупа опит в Литекс, Царско село и Миньор Перник преди да напусне окончателно в посока Ботев Враца.
А за лутащи се из родните дивизии рожби на ЦСКА може да се напише отделен материал. Само ще щрихирам имената Митко Митков, Алекс Божев, Радослав Живков, Александър Бучков, Даниел Иванов, Иван Митрев, Божидар Чуканов. За тях място в отбора очевидно нямаше, малко след края на подготвителните лагери или най-късно първите кръгове. Момчетата поне имаха надежда да се докажат преди наемите. Друг беше случаят с футболисти като Бисмарк Чарлс и Калоян Кръстев, които очевидно бяха ненужни. А какво прави ЦСКА с ненужните? Дава ги под наем.
В началото на настоящия сезон вратарят Димитър Евтимов също бе преотстъпен. Отиде в кипърския Кармиотиса, но скоропостижно се завърна в Борисовата градина, където се явяваше трети избор… а дори нямаше право да играе заради клауза в договорите. Да се чуди човек има ли логика в политиката на ЦСКА с отдаването под наем на футболисти и защо просто не се разделя с ненужните, щом са такива. Едно е сигурно – ако си считан за голям талант или просто уважаващ себе си играч и „червените“ те пратят „за няколко месеца“, то час по-скоро започни да търсиш други възможности за кариерно развитие.
Няма коментари.