Българските национали допуснаха обрат и загубиха домакинския мач на Република Ирландия с 1:2. Двубоят беше плейофен за влизане във второто ниво на Лигата на нациите.
България започне добре срещата на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив, като още в шестата минута Марин Петков откри резултата след добра комбинация с Филип Кръстев.
Само 15 минути бяха нужни на ирландците, за да изравнят резултата. Те организираха атака с няколко дълги подавания, които свариха българската отбрана неподготвена. Топката беше свалена от нападателя Трой Парът, който получи центриране на далечната греда, а съотборникът му Фин Азаз, с глава, изпрати токата в мрежата зад Димитър Митов, който не излезе да улови подаването.
Ирландците осъществиха пълен обрат в 42-ата минута, когато бранителят Мат Дохърти се промъкна в наказателното поле на „лъвовете“ и този път се възползва от неразчетено излизане на вратаря Митов, като за втори път изпрати токата в българската врата. В тази ситуация родният страж получи контузия и на почивката той бе заменен от Пламен Илиев.
Втората част протече с поделено надмощие и без интересни ситуации пред двете врати. В 82-ата минута Марин Петков влезе опасно отдясно в наказателното поле, но опитът му за остро подаване бе блокиран. В добавеното време на мача Божидар Краев получи на левия фланг и пробва изстрел, който обаче бе твърде неточен. Така срещата приключи с победа на селекцията на Република Ирландия, която взе малък аванс преди реванша в Дъблин в неделя.
„Нашето желание е да играем в Група „В“ на Лига на нациите. Това минава през победа. Ще имаме нашите шансове. Не трябва да допускаме грешките от Пловдив. Грешките са част от играта, надявам се да не ги допуснем утре. Имаме кадрови проблеми. Отсъствието на контузените и наказания Живко Атанасов може да се отразят до някаква степен. Ирландия с нищо не ни превъзхожда. Имаме нашите шансове. При загуба винаги има разочарование. След анализа, който се направи, съм наясно, че ще имаме своите шансове“, заяви техническият директор на БФС – Кирил Котев, преди заминаването на националния отбор към Дъблин.
Имаме своите шансове, но дали наистина е така? Още преди срещата ирландците бяха сочени за фаворити, а сега, след успеха си на българска земя, техните шансове да останат във втората дивизия на турнира се оценяват на 87%. Съответно възможностите за класиране на тима, воден от Илиан Илиев, спадат до едва 13%, сочат данните на FootballMeetsData в социалната мрежа Х.
Преди мача в Пловдив шансовете на „лъвовете“ за влизане в по-горната лига бяха изчислявани на 33%, но загубата на стадион „Христо Ботев“ доведе до понижение от 20 процентни пункта. Въпреки това, от четирите плейофни сблъсъка за място в Лига „B“ или „C“, България не е в най-неблагоприятната позиция. Армения претърпя тежко поражение с 0:3 у дома от Грузия и след първата среща има минимални 0.3% шанс за промоция.
Но трябва ли да се сравняваме с такива футболни „джуджета“, макар че ние изглежда вече сме част от тях. А и погледнато от класирането в световната ранглиста не сме много по-напред от арменците – 82-о срещу 100-ото място.
Три дни преди сблъсъка в Пловдив за първи път националния отбор се събра заедно на церемонията за „ Футболист на годината“. Напрежение нямаше, което още веднъж показа, че селекционерът явно избира наистина заслужилите. Не се усети негодувание нито при анкетата, нито при избора на Илиан Илиев за състава. Но лично мен ме изненада отсъствието на защитника Петко Христов, който явно има качествата дори да бъде капитан на клубния си Специя, борещ се за промоция в италианската Серия А. А, когато връщаш Божидар Краев от четири години насам в националния отбор и той пътува от другия край на земното кълбо, си личи колко сме на ръба откъм класни кадри. А и фактът, че Илиан Илиев вече над година и половина съчетава ролите в Черно море и националния отбор, е показателен за недостига на треньори. Любопитното е, че и от БФС, и от „Тича“ нямат задръжки по отношение на националността при избора на наставници.
Повечето фенове отдавна са загубили нишката в новите формати и турнири, откакто влязоха в сила Лигите и преходите между тях. Когато, обаче има два сблъсъка с един и същи съперник за броени дни, значи нещо се случва, нещо различно. И, може би, пак сме над нивото на Гибралтар и Люксембург, щом публиката почва да следи и обсъжда нашите момчета. Може би вече сме успели да забравим тежкото крушение с 0:5 от Северна Ирландия? Май по-скоро не.
Публиката на „Колежа“ не беше никак много… Със сигурност интересът към мача на националния отбор не беше на нивото, което първоначално се очакваше – едва 7835 зрители се събраха по трибуните на стадиона, който побира близо 19 хиляди. Около хиляда от присъстващите бяха ирландски фенове, дошли да подкрепят своя тим.
Така срещата се превърна в най-слабо посетената сред всички 12 двубоя от Лигата на нациите, играни в четвъртък вечер. Дори мачът между Украйна и Белгия, който се проведе на неутрален терен в Испания, привлече повече публика – 8767 души. Очаквано най-много зрители се събраха на „Сан Сиро“, където над 60 хиляди души изгледаха поражението на Италия от Германия с 1:2.
В региона интересът към националните отбори изглежда далеч по-силен – 31 хиляди фенове напълниха „Йоргос Караискакис“ в Пирея, а в Истанбул цели 38 500 души гледаха победата на Турция над Унгария с 3:1. В Косово също не липсваше ентусиазъм – 13 хиляди зрители в Прищина се радваха на гола на Лумбард Делова срещу Исландия, а в Сплит над 30 хиляди хървати празнуваха впечатляващата победа над Франция с 2:0.
Тези цифри отново показват слабата връзка между българските фенове и националния тим – за разлика от останалите балкански държави, където националните отбори се радват на силна подкрепа, подобна на тази за водещите клубове.
Изключително важно е България да направи крачка напред, защото има мнения, че по-добре да си останем в ниските нива, където поне не ни се присмиват по жребиите, както го правят отборите от средната европейска класа и да не се излагаме при по-големите. Но едно е ясно – силен ставаш до силните. И време е българският отбор най-сетне да изиграе голям мач, истински запомнящ се. Защото победите над Швеция и Нидерландия по времето на Петър Хубчев вече са само спомен.
Тук идва, обаче и въпросът – кога за последно България победи с поне два гола разлика като гост в официален мач? Знаем, че националният отбор разчита основно на домакинските мачове, но пък в последния си мач победихме с 1:0 Люксембург. Въпреки това, „лъвовете“ си остават трагедия в срещите далеч от дома. Ако се доверим на цифрите, отговорът не изглежда особено обнадеждаващ.
Най-близката такава победа е от 16 ноември 2022-а година, когато България надделява с 2:0 над Кипър в Ларнака, благодарение на попадения от Кирил Десподов (24′) и Спас Делев (71′). Но това е просто приятелски мач, а не официална среща. Ако продължим още назад във времето, стигаме до 29 март 2016-а година, когато побеждаваме Северна Македония също с 2:0 в контрола, този път в Скопие.
Ако погледнем още по-назад българите печелят с 2:0 срещу домакините от Япония през 2013-а година на приятелски турнир. През 2010-а година, на 12 октомври, отново в приятелски мач, се налагаме над Саудитска Арабия със същия резултат – 2:0. На 18 ноември 2009-а година побеждаваме Малта като гост с 4:1, но и това е само част от контролите.
Едва през вече далечната 2007-а година откриваме последния официален успех с два гола аванс. Това се случва на 21 ноември, когато националите надвиват Словения с 2:0 в квалификациите за ЕВРО 2008. Големите герои тогава са Благой Георгиев (81′) и Димитър Бербатов (84′). Въпреки впечатляващия актив от седем победи, четири равни и само една загуба, България остава трета в групата – само на точка зад Нидерландия и на четири от Румъния, което ни коства класирането.
Време е наистина националният тим да покаже лице, което да го издигне над пропастта, в която се вторачил от години. Реваншът с Ирландия ще покаже и дали имаме шанс в световните квалификации. Дали имаме някакво наистина по-добро бъдеще, дали трибагреникът ще се вее с гордост?! Защото, ако пак останем в сянката, пак ще се чудим кой играе, кой е резерва, кой още рита. И който и да е селекционерът – пак ще реди повиквателни с мъка. А ние не искаме това. Искаме национален отбор, който кара сърцето да бие. Който ни събира, кара ни да вярваме. Време е!
Няма коментари.