Разочарованието на „Анфийлд“ придоби лице. Това на унилия и обезверен Мохамед Салах, напускащ терена в момент, когато Ливърпул отчаяно търсеше изравнителен гол срещу Манчестър Юнайтед. Символично, именно човекът, който толкова често бе олицетворение на чудодейните обрати на „мърсисайдци“, сега изглежда безпомощен. Египетският крал, дълго време вдъхновител на триумфите, бе заменен от Жереми Фримпонг мигове, след като Хари Магуайър отбеляза с глава победното попадение за Юнайтед в 84-ата минута, което донесе първият успех на „червените дяволи“ на „Анфийлд“ от над януари 2016-а година.
Поражението бе четвърто поред за Ливърпул, като това най-слабата серия на клуба от 2014-а година насам, когато тимът бе воден от Брендън Роджърс. Това, което първоначално изглеждаше като временен спад, вече придобива тревожни измерения на фона на високите стандарти, поставени от Арне Слот в дебютния му шампионски сезон.
„Ако загубиш четири пъти поред, няма как да не си притеснен. Знаем как функционира футболът, такива серии влияят на увереността“, призна Слот пред Match of the Day.
В сряда Ливърпул може да се изправи пред ново унижение. Евентуална пета поредна загуба, този път срещу Айнтрахт Франкфурт в Шампионската лига. Подобно нещо не се е случвало от 1953-а година. Отборът изглежда обезличен, атаките му мудни, а идеите са изчерпани. Публиката на моменти открито изразяваше недоволството си, докато Юнайтед демонстрираше завидна организация.
Вярно е, че Ливърпул имаше и лош късмет, след като Коди Гакпо удари три пъти гредата, преди все пак да изравни в 78-ата минута. Но когато Салах пропиля изгодна ситуация, стана ясно колко далеч е от формата си. Египтянинът вече има седем поредни мача без гол от игра, а колебанията му са все по-осезаеми.
Да се поставя под съмнение играч от неговия калибър е риск, но фактите говорят. Салах е извън ритъм, оставен на пейката срещу Галатасарай в Истанбул, заменен и срещу Юнайтед. Ливърпул, който преди няколко месеца изглеждаше като безупречна машина, днес напомня отбор в разпад. От загубата за „Къмюнити Шийлд“ след дузпи срещу Кристъл Палас насам се трупат грешки, а балансът е изгубен.
И това е особено тревожно, защото Арне Слот получи пълен кредит на доверие и близо 450 милиона паунда за трансфери. Но големите покупки в лицето на Флориан Виртц за 116 милиона и Александър Исак за 125 милиона все още не са се отплатили. Исак бе незабележим срещу Юнайтед, докато Виртц за пореден път започна от пейката. Техният комбиниран принос, струващ 241 милиона паунда, засега е минимален.
Сега Слот трябва да вземе трудни решения. Доминик Собослай изглежда по-естествен като десен бек, макар да не харесва ролята. Но това работи по-добре за отбора. Фримпонг влезе и направи повече за десет минути, отколкото Салах за целия мач.
Проблемите на „червените“ обаче не са само индивидуални. Липсва организация, особено в защита, където Милош Керкез отново бе неубедителен. Тимът вече е допуснал пет гола от статични положения в осем мача, а това е тревожен контраст спрямо нулата в същия етап миналия сезон. Контраатаките също са ахилесовата им пета, след като всяко извеждащо подаване зад защитата изглежда като потенциална опасност.
Така Ливърпул се срина до четвъртото място, на четири точки зад лидера Арсенал. Арне Слот трябва спешно да стабилизира отбора, да възстанови увереността на звездите и да коригира структурните слабости.
„Трябва да останем единни и смирени. Сезонът е дълъг и трябва да се подкрепяме взаимно“, призова капитанът Върджил ван Дайк.
Но единството само по себе си няма да реши кризата. Слот продължава да действа сякаш нищо не се случва. Въпреки серията от поражения, той залага на едни и същи играчи и една и съща тактическа схема. Липсва реакция, липсва гъвкавост. Нидерландецът изглежда като парализиран – без корекции, без отчетност, с повторение на едни и същи грешни идеи.
Отговорникът за трансферите в клуба – Ричард Хюз, първоначално бе хвален за смелите попълнения, но сега възникват съмнения дали между него и треньора е имало ясна стратегия. Петимата класни футболисти – Фримпонг, Виртц, Керкез, Исак и Юго Екитике, изглеждат като случайни елементи, без синхрон с идеите на Слот.
Средната линия, някога моторът на отбора, е напълно разстроена. Алексис Мак Алистър изглежда изгубен и без енергия, неспособен да диктува темпото или да поеме отговорност под натиск. Собослай е принуден да играе в некомфортна хибридна роля на десен бек, а Къртис Джоунс, един от най-дисциплинираните, е изолиран. Най-креативният халф – Флориан Виртц, е третиран като луксозна резерва.
В резултат на всичко това няма контрол, няма преса, няма структура. Халфовата линия не успява нито да задържи, нито да спечели топката. Това е системен проблем, породен от нежеланието на Слот да адаптира идеите си. Вместо еволюция виждаме тактическа деградация заради упоритостта на нидерландеца.
Допълнителна болка носи и провалът при статичните положения, като отговорността тук носи треньора Аарън Бригс. Ливърпул допуска елементарни голове, а собствените му корнери изглеждат импровизирани. Организацията в защита се разпада, а въпросът „Какво точно се тренира?“ изглежда все резонен.
Кризата на Ливърпул не е въпрос на лош късмет. Тя е структурна, защото липсват агресия, партньорства, идентичност. Халфовата линия постоянно е числено превъзхождана, защото Слот продължава да търси естетика вместо ефективност.
Ако Слот иска да запази своя авторитет, трябва да действа решително. Трябва да се отърве от играчите, които не показват нужните резултати, и да даде шанс на тези, които заслужават. Трябва да спре да избира футболисти, които лежат на стари лаври, включително Салах. Футболът не се гради върху спомени, а по настоящата форма. А що се отнася до статичните положения, време е Ливърпул да има ясно изработени схеми, а не хаотични изпълнения, които изглеждат като импровизация.
Кризата на мърсисайдци не е плод на контузии, съдийски грешки или преходен период. Причината е по-дълбока и се крие в инатът на мениджъра, обърканата визия при селекцията и неефективната работа в треньорския щаб. Арне Слот изглежда твърде привързан към идеите си, дори когато те очевидно не функционират, а техническият екип, отговарящ за статичните положения, просто не е на нивото, което клуб от ранга на Ливърпул изисква.
И все пак ситуацията не е необратима. Все още има време да се коригира курсът, но само ако бъдат направени трудните избори, ако егото отстъпи място на разума и ако треньорският щаб покаже готовност за промяна. В противен случай това, което днес изглежда като временен спад, утре може да се превърне в траен упадък.
Няма коментари.