Варненският Спартак е сред отборите с най-малки бюджети в елита, и предвид катаклизмите в клуба през последната една година мнозиха го считаха едва ли не за обречен през този сезон.
Продукциите и резултатите на отбора до момента обаче категорично показват, че „соколите“ са в състояние да оказват сериозна съпротива на всеки и да отстояват с воля, характер и спортно-технически умения мястото си в групата на майсторите.
За подема на Спартак причините са комплексни, но най-общо са свързани с ръководството, наставника, отборната игра и ярките индивидуалности.
Новите шефове имат тънък подход и правилно отношение към футболистите, което бе позабравено в клуба. Всичко това кара играчите да се чувстват специални и да дават максимума от себе си на терена, за да оправдават големите очаквания на тях.
Не на последно място, въпреки трудностите с финансирането, предвид тежкото наследство от предното ръководство, новите началници са и изрядни в плащанията към футболистите.
Откакто са начело на клуба през тези два месеца и половина, те никога не са закъснявали със заплати и премии, нещо което неизменно се случваше в края на миналата година и първата половина на тази.
Без да парадират и да търсят дивиденти, както други начело на Спартак редовно са го правели през годините, Алекс Илиев, Мартен Демирев и компания осигуриха спокойна атмосфера в съблекалнята, която винаги е гаранция един отбор да успява.
Да не забравяме също, че те станаха и първите шефове на Спартак, които имат основна заслуга клубът да получи най-голямата си еднократна финансова помощ от Община Варна. Нещо, което щеше да си остане химера при предните ръководители.
Спартак имаше също и късмета в изключителна сложна ситуация за него да се води от опитен и доказан специалист като Гьоко Хаджиевски. Помислете само, колко биха били треньорите, които щяха да си заложат изграденото име, за да поемат клуб в елита с разбит отбор и без пари.
Гьоко обаче не се уплаши, показа смелост и решителност, и вътрешно в събе си със сигурност е вярвал, че има нужните качества, за да преодолява всякакви препяствия и затруднения.
Нищо че още в първия си работен ден разбра, че Спартак няма дори и масажист, и се наложи да убеждава легендарен такъв за клуба да си остави блаженството в Германия и да се завърне, за да помага.
Девет кръга след началото на тази кампания се вижда, че Гьоко случи със Спартак и Спартак случи с Гьоко. Освен че справя безупречно, треньорът получава и възможност да остави следа в българския елит. Защото ЦСКА навремето не го остави да изкара цял сезон, а с клуб като Вихрен не могат да се постигнат чудеса.
Най-важното, което прави Хаджиевски, е, че успява да извлече максимума от потенциала на всеки играч, да избира оптималните състави и да взема успешни решения в хода на срещите.
Под негово ръководство Спартак е един стегнат и дисциплиниран тим, в който всеки играе с желание и се раздава. Предвид всичко това, смея да твърдя, че на този етап Гьоко върши отлична работа, с която връща усмивките и мечтите на феновете на „соколите“.
Но колкото и можещ да е един специалист, той е нищо без играчите. Защото във футбола се знае, че те са тези, които могат както да издигнат, така и да приземят един треньор.
В този контекст на мисли за перспективния Спартак е чудесна новина, че разполага с лидери във всички линии и играчи за бъдещето.
Като например стожерите в защита Деян Лозев и Ангел Грънчов, стигналия до младежкия национален отбор Цветослав Маринов и надигащия глава друг полузащитник Дамян Йорданов, който бе забравен за футбола от предните му треньори.
Напред пък Даниел Иванов сграбчи шанса си, след като заигра редовно и срещу Левски вкара гола на сезона, а Георг Стояновски само за два мача загатна, че може да върши работа на върха на атаката.
Същото се отнася и за другото ново попълнение отляво в защита Лукас Магджински, а може би след време и за мадагаскареца Тиерно Милимоно.
Но най-голямото богатство за Спартак безспорно са вратарят Максим Ковальов, централният бранител Матео Петрашило, атакуващият полузащитник Бернардо Коуто и крилото Алешандре да Силва – Шанде.
Четиримата имат огромно влияние върху играта на своите и водят отбора в правилната посока. А предвид изявите им не е трудно да се предположи, че няма да е далеч денят, в който клубната каса ще се напълни от продажбата им.
Интерес към тях вече не липсва, макар че засега не са водени официални преговори, и това показва, че Спартак вече създава и качествен продукт.
Няма коментари.