В наши дни човек има достъп до всяка точка на земното кълбо с едва няколко докосвания. Изваждаш смартфона от джоба си, отключваш го и влизаш в социалната мрежа. Там те чакат милиони хора, а сред тях има и професионални спортисти. Като всички останали и те „скролват“ често в интернет, където попадат на най-различни изказвания по свой адрес. Чистият и неподправен хейт към футболистите е проблем навсякъде, но у нас изпъква в особено големи размери. И не – това не е критика, а евтино избиване на комплекси.
Трудно може да се намери публикация на спортен сайт или голяма футболна страница, под която да не открием елементи на агресия. Зловредното поведение, замаскирано зад неадекватни твърдения като „феновете дават живота си за отбора и са длъжни…“ набира сили като вълна цунами и вероятно съвсем скоро ще ни залее тотално. Хора с крайно дискусионни познания в сферата на футбола дават под път и над път „експертни“ становища за схемите на треньорите. Постфактум ги хулят за грешки, които единствено оракул с кристално кълбо би могъл да избегне. Съветват ръководства за оперативни решения. Общо взето, дават акъл по всяко едно направление във футболната материя. В България всеки, който има телефон и достъп до интернет, вече е „експерт“!
Новите попълнения биват оплюти още преди да са провели и една тренировка с отборите. Играчи биват заклеймявани от диванния зрител за „ментета“, а след първите няколко гола вече се скандират имената им! Това е най-малоумното. Социалните мрежи са бич за Първа лига в момента.
Столичните грандове започнаха да се огъват все повече под всеобщите дюдюкания от масата във фенските групи и под публикациите на официалните клубни канали. По-младите футболисти започнаха да рухват от напрежението. След първата им грешка Бай Пешо от Чепръчене им лепва прякори и заклеймява като „неможачи“. При вече зрелите мъже и хора въобще мнението на „стадото“ не е от особено голямо значение, но тийнейджърите се поддават лесно на провокации и крайни присъди по свой адрес.
Тук изниква въпросът – кому е нужно това непрестанно плюване?
Явно българинът е много по-гръмогласен, когато е негативен. Защото твърде рядко бихме могли да намерим хвалебствени коментари за футболистите, треньорите или ръководителите в Първа лига. Да се чуди човек как е възможно да се концентрира толкова много злоба по адрес на напълно непознати хора. Ще се повторя, но в повечето случаи тя идва от абсолютни лаици. Които се имат за гурута на всякаква тематика – особено футбол, политика и коли.
Така на фона на организационните и инфраструктурни проблеми в Първа лига, сега футболът е разкъсван и от хейт културата, която се разраства в социалните мрежи. Проблемът е, че тази токсична среда руши самочувствието на футболистите ни. Млади таланти се отказват да показват характер, защото всяко тяхно действие бива превърнато в обект на подигравки. После се чудим защо грандовете страдат от липса на характери…
Вместо да подкрепяме играчите си и да им даваме шанс за развитие, ние често сами ги „убиваме“ още на старта. Умуваме защо българският футбол вече не ражда звезди, защо националният отбор няма лидер, защо талантите предпочитат да търсят реализация в чужбина. Социалните мрежи са мощен инструмент. Не съм сигурен, че „златното поколение“ от САЩ ’94 щеше да се реализира така, ако по това време имаше Facebook, Instagram и всички останали токсични платформи!
Това е болестта на нашия футбол през 2025 година. Сами си режем крилата и унищожаваме собствените си футболисти.
