Левски приключи европейската си кампания с високо вдигната глава и остави след себе си усещане за постигнат напредък, но и за пропуснати възможности. „Сините“ стигнаха до мачове, които върнаха самочувствието на феновете и напомниха за славни времена, но сега на дневен ред идва другият голям фронт – вътрешното първенство. Въпросът е дали този отбор ще приеме края на европейската авантюра като пауза, за да се завърне още по-силен догодина, или ще остане в капана на колебанията?
На „Георги Аспарухов“ добре осъзнават, че двата фронта са неразривно свързани. Участието в Европа носи престиж и финансови приходи, но в крайна сметка класирането в родното първенство е ключът към нов шанс за континентални мачове. Сблъсъкът с ЦСКА 1948 (2:1), точно преди паузата за национални отбори през септември, бе своеобразно начало на „новия сезон“ – такъв без мисъл за Лига Европа и Лигата на конференциите, а с пълна концентрация върху българската действителност.
Въртележката на Хулио Веласкес и първите пукнатини
Треньорът Хулио Веласкес даде ясно да се разбере, че ротациите в състава няма да спрат. Това е подход, който цели повече свежест и конкуренция, но в дългосрочен план винаги съществува риск – универсалността на играчите невинаги компенсира липсата на оптимална сработеност. С течение на времето пукнатини се появяват както в индивидуалното представяне, така и в колективната игра.
Двубоят срещу ЦСКА 1948 бе показателен. Съперникът дойде на „Герена“ с високо самочувствие след победата над ЦСКА и с нови амбиции от лятото, в което клубът от Бистрица отново смени половината си състав. Само за година тимът привлече десетки нови играчи. И все пак тази „мултинационална смесица“ показа прилична организация и желание за футбол.
ЦСКА 1948 не демонстрира амбиции за титла или европейски пробив, но излезе да играе смело и дори да се забавлява. Въпреки това атмосферата на „Герена“ се оказа решаваща. Макар и не изцяло запълнен, стадионът излъчваше енергия, която домакините усетиха още от първите минути. Ако бистричани имаха традиции и сериозна фенска база, вероятно щяха да изглеждат по-конкурентни. В конкретния случай именно публиката наклони везните в полза на Левски.
Дясното крило, дилемата отляво и ролята на капитана
Ротациите на Веласкес дадоха отражение. Десният фланг Оливер Камдем – Карл Фабиен не можа да достигне нивото на Алдаир Невеш – Марин Петков. Лявата зона с Майкон и Радослав Кирилов също работеше на по-ниска скорост. Бразилецът вече е надраснал нивото на клуба и се усеща, че финансовото му възнаграждение е далеч от това, което би получил в Лудогорец или ЦСКА. Голът му срещу Петър Маринов бе истинско бижу, но тактическите му функции в различните фази на играта все още не са доусъвършенствани. Именно през неговата зона падна изравнителният гол на ЦСКА 1948, а при втори пробив стражът Светослав Вуцов спаси положението.
В същото време Вендерсон Цунами изглежда окончателно закрепен като универсален играч, който обаче само ще „запълва дупки“, независимо че носи капитанската лента. Това поставя въпроса за баланса между лидерските му качества и нуждата от стабилност по фланга.
В халфовата линия ще има ожесточена конкуренция. Мазир Сула все по-смело претендира за титулярно място, новото алжирско попълнение Акрам Бурас идва със същите амбиции, а Асен Митков и Рилдо Фильо ще трябва да чакат своя шанс. Гашпер Търдин се превърна в пълноценен заместник на Андриан Краев и в момента изглежда непоклатим.
Но всъщност кой е Акрам Бурас – от подценяван талант до национал на Алжир
Най-важното ново лице на „Герена“ е Акрам Бурас. Алжирецът е едва на 23 години, но вече има зад гърба си богата визитка. Той е типичен халф „бокс-ту-бокс“, способен да покрива огромни пространства.
В ранните си години е смятан за прекалено слаб и висок, в сравнение с наборите си, но без големи шансове за пробив. Само че още на 16 медиите в Алжир започват да пишат за „универсалния халф“, който едновременно отнема топки и организира атаки. С характерната широка крачка и мощен удар той бързо се налага във втория тим на клуба.
През 2019 преминава в Белоуиздад – отбор с традиции, но изгубил част от старата си слава. Мнозина смятат, че трансферът е преждевременен, ала след кратък престой във втория състав Бурас пробива в първия. Там бързо печели титулярно място и става ключова фигура в състава, който доминира в шампионата. С него Белоуиздад взема три поредни титли (2021, 2022, 2023).
Впоследствие алжирският гранд МК Алжер му предлага двойно по-висока заплата. Трансферът предизвиква напрежение – мнозина обвиняват новия клуб, че го взема повече от инат към конкурента, отколкото от спортно-техническа необходимост. Прогнозите са, че ще бъде резерва. Но Бурас опровергава критиците – налага се в състава, става национал на Алжир и печели признание като модерен халф със страхотна работоспособност.
Днес той вече има 27 участия в Африканската Шампионска лига, гол и две асистенции. А за трансфера му в София роля изиграва и бившият нападател на Левски Билал Бари – играч, който нямаше късмет с контузиите, но остави ярък спомен със себераздаването си. Именно подобна борбеност феновете очакват и от Бурас.
Какъв Левски ще видим?
Предстоящите месеци ще покажат докъде може да стигне този Левски. Отборът изглежда стабилен, но крие и редица неясноти. Вероятно ще трябва да се свикне с подобен Левски. След националната пауза ще се очаква подобрение във физическото състояние и повече динамика. Затова и срещата в „Надежда“ срещу Локомотив София, воден от бившия предводител на „сините“ Станислав Генчев, е от ключово значение, а последвалият сблъсък с Лудогорец на „Герена“ ще даде по-ясни отговори – ако не на всички, то поне на повечето въпроси пред 26-кратните шампиони.
Но най-важният ще бъде готов ли е Левски да бъде фактор за титлата или отново ще остане в ролята на претендент без финалния и решаващ удар?
Няма коментари.