Славия показа нагледно, че този отбор вече не прилича на онзи колеблив състав от началото на сезона. Победата във Враца не е просто нови три точки, а маркер за промяна, за характер, за път, по който клубът уверено върви. На стадион „Христо Ботев“ Славия не изигра най-гладкия си мач, не бе по-добър в продължителни периоди, но точно това прави успеха още по-ценен. Побеждаваш, когато оцелееш в слабите си минути и дочакаш своя момент. „Белите“ го направиха и вече са в серия от осем поредни мача без загуба в първенството.
Преди сезона малцина очакваха столичани да изглеждат така подобрени само няколко месеца по-късно. Отбор с една единствена точка в първите пет кръга, изгубен, разкъсан, несигурен. А днес е съвсем различен образ. Спокоен, премерен, търпелив. Славия започна да печели тихо, стегнато, без излишен шум. Не с гръмки резултати, не с фойерверки, а с минимални, но изстрадани победи. Това са точките, които се взимат с глава, а не само с крака.
И точно такъв беше мачът във Враца. С чисто футболна логика Ботев изглеждаше фаворит в определени моменти. Тимът на Тодор Симов се развива, играе смело, иска да диктува темпото. Врачани влязоха в двубоя след силна победа над Локомотив София и с класиране в горната половина на таблицата, нещо рядко срещано за последните сезони. Но футболът не винаги се подчинява на логиката. Особено този вид мачове – тежки, нервни, изравнени, в които не побеждава отборът с повече притежание, а този, който е по-концентриран и по-узрял в подхода си към важните моменти.
Още от първите действия на терена се усещаше, че Ботев ще пресира високо и ще опитва да диктува темпо. И го направи. Първото полувреме беше контролирано от домакините, които често сменяха фланговете, имаха доста центрирания, удари и притежание. Славия стоеше по-назад, по-внимателно, без да се хвърля хаотично. Видимо не беше ден, в който „белите“ ще водят играта. Но пък беше ден, в който показаха нещо по-ценно – зрялост.
Вратата оцеля, защото отборът оцеля. Дисциплината в защита, спокойствието пред собственото наказателно поле, намесите на Леви Нтумба там, където се налагаше. Нямаше паника, нямаше излишно ритане на топката напред, нямаше страх. Имаше организация и търпение. Най-важното качество в такива гостувания.
И тогава дойде почивката. Моментът, в който разбра се защо опитът е валута в този спорт. Ратко Достанич не остави мача да тече в същото русло. Видя слабостта – свободните зони по крилата и лекотата, с която Ботев разиграва по ширината на терена. И реагира. Имаше промени в състава, които наложиха и промяна на схемата. Славия премина към подредба с петима в защита, халфбековете затвориха коридорите, крилата приеха повече дефанзивна роля, а центърът се укрепи.
Второто полувреме вече беше друго. Темпото спадна, но контролът се изравни. Притежанието се наклони към „белите“. Те заиграха по-смислено, по-компактно, без да дават „подаръци“. Ботев продължаваше да търси пробиви, но бяха все по-малко. Славия чакаше и футболната логика отново си каза думата: който е търпелив, получава шанс.
Дойде една грешка. Една единствена, но фатална. Хосе Гайегос опита да запази топката пред наказателното си поле, вместо да я изчисти. Срещу такъв организирана преса това рядко се прощава. Три неточни докосвания, загуба под натиск, отнета топка и само секунди по-късно – удар, който промени мача. Исак Соле, който преди година на същата дата получи контузия, способна да прекрати всяка кариера. Във Враца той се върна към футбола по най-истинския начин – с победен гол.
Този момент вероятно ще остане дълго в паметта му. А за Славия е още по-символичен. Защото показва не просто резултат, а път. Този отбор се научи да играе мачове като този. Да търпи, да приема трудните минути, да расте чрез тях. Да печели без да доминира.
След края на срещата щабът на „белите“ го каза най-ясно – промяната на системата и реакцията на треньора са решили двубоя. И това не са празни думи. Във втория дял от мача Славия изглеждаше по-добрия и по-умния отбор във всяко действие. Не беше блестящ, но беше сигурен. Точно така се печели на терен като този и се прави заявка за първата осмица.
Тази победа е толкова важна за Славия не само заради трите точки. Тя затвърждава няколко ключови тенденции. Първо – показва, че „белите“ могат да печелят трудни гостувания срещу добре организирани и намиращи се във форма съперници. Второ, потвърждава, че решенията от пейката, тактическите корекции и ротациите в състава работят и носят директен резултат. Трето, укрепва самочувствието на отбора в серията без загуба и му дава допълнителна увереност преди още по-тежките мачове до края на годината срещу водещите тимове в първенството в лицето на Левски и Лудогорец.
Футболисти, връщащи се от контузии, като Соле, усещат доверие и подкрепа. Младите, които гледат от пейката как опитните им съотборници реализират идеите на треньора, виждат път за собственото си развитие. Щабът, начело с Ратко Достанич, получава потвърждение, че принципите и работата му дават резултат, не само по отношение на точките, но и по отношение на начина, по който Славия играе и реагира на различни сценарии.
На фона на всичко това успехът във Враца е много повече от поредно 1:0 в статистиката. Той е още една тухла в стената на стабилността, която Славия гради и стъпка към утвърждаване в горната половина. В шампионат, в който отборите са сгъстени в класирането, подобни минимални, изстрадани и тактически спечелени победи често се оказват решаващи, когато се тегли чертата в края на сезона. Затова и вечерта под Околчица ще остане не само като трудно гостуване, преминато успешно, а като още една демонстрация на това защо Славия отново изглежда като отбор с ясна посока, силен характер и амбиция да се върне сред водещите тимове в българския футбол.
Няма коментари.