Какво получаваме, когато смесим клубни скандали, трансферни сапунки, вратарска сага и капка футболен романтизъм? Един типичен сезон на Славия. В „Овча купел“ никога не е скучно, дори когато резултатите не вълнуват особено. Докато някои се борят за титлата, а други за оцеляване, „белите“ водят битка със себе си. И точно в това е чарът им – организиран хаос с поглед към бъдещето.
Славия посрещна зимната пауза на осмото място в таблицата – позиция, предполагаща амбиции за класиране в Европа, а не притеснения за оцеляване. Въпреки това атмосферата в „Овча купел“ беше напрегната. До края на календарната 2024-а година президентът Венцеслав Стефанов и старши треньорът Златомир Загорчич обменяха остри изказвания през медиите, което създаде усещане за предстояща раздяла със сръбския специалист.
В първите дни на новата година клубът се раздели с дългогодишния капитан Галин Иванов и с нападателя Цветелин Чунчуков. Впоследствие президентът и треньорът изгладиха отношенията си и демонстрираха единство до края на кампанията. Стефанов обаче влезе в нов публичен конфликт – този път с вече бившия капитан Иванов, който подписа със Септември София. По-късно президентът на „белите“ имаше разногласия и около трансферите на Светослав Вуцов и Карл Фабиен в Левски, като при втория напрежението бе с агентите му. Вратарят Вуцов пък бе публично упрекван в нелоялност, а в спора се включи и баща му Велислав Вуцов, добавяйки още колорит към разразилия се медиен сблъсък.
С настъпването на по-спокойни времена на стадион „Александър Шаламанов“, Загорчич се концентрира върху работата си, въпреки че зимната селекция не предостави реално подсилване на състава. В тима пристигнаха вратаря на Левски Иван Андонов, Ивайло Найденов, Айкут Рамадан, Артьом Варганов и Мохамед Досо, но нито един не остави траен отпечатък.
Началото на пролетния дял обаче беше обещаващо – победа с 1:0 над ЦСКА на Александър Томаш, но след това формата стана непостоянна. Силни срещи се редуваха със слаби, а равенствата и загубите зачестиха. Загорчич опита тактически удар на „Герена“ срещу Хулио Веласкес, ала Славия изпусна аванс и допусна късно изравняване – 3:3. Последваха тежки поражения с 2:3 срещу Локомотив София и Септември, които на практика лишиха тима от шансове за осмото място.
Крайното девето място в редовния сезон бе разочарование, особено след като Славия събра същия актив като осмия Берое, но отстъпи заради по-лошите показатели в преките сблъсъци. Това прати тима извън еврозоната и го остави в групата на отборите без реална цел – с нищожна опасност от изпадане или участие в баражи. Прогнозите, че „белите“ ще раздават точки на нуждаещите се, не се оправдаха, въпреки че загубата с 1:2 от Ботев Враца в последния кръг остави известни някои съмнения.
По време на плейофите Загорчич успя да задържи фокуса в съблекалнята, а дългоочакваната от президента Стефанов промяна в селекционната философия започна да се реализира. Роберто Райчев се утвърди сред титулярите, докато младите национали Чунг Нгуен До и Кристиян Стоянов вече играеха с увереността на опитни състезатели. Минутите се увеличиха и за Кристиян Балов, Марко Милетич и Васил Казълджиев. На фона на тази младежка вълна, впечатляващо бе завръщането под рамката на 49-годишния Георги Петков, който изигра цял мач срещу Локо София (0:0), записвайки пореден рекорд.
В средата на миналия месец пък Стефанов и Загорчич очертаха амбициите за новия сезон по време на старта на подготовката. Президентът подчерта, че отборът ще търси по-добри резултати и ще залага на собствените си кадри.
„Готвим се тази година да имаме по-големи успехи от миналата. Искаме да бъдем един хомогенен отбор, с който всички да се съобразяват. Не тръгваме и не говорим с големите кошници, просто искаме да дадем възможност на развитието на нашите рожби и те да радват привържениците на Славия. Треньорът (Златомир Загорчич) разбира нашата политика. По този начин даваме шанс на целия български футбол. Имаме достатъчно млади момчета, наши, на които трябва да им дадем шанс. Те трябва да се докажат и утре да се радваме, че наши момчета, слависти, играят за националния отбор. Целта е да се класираме сред най-добрите шест отбора и да се борим за Купата“, заяви Стефанов.
Наставникът пък потвърди визията за интегриране на млади таланти и подчерта, че подготовката ще бъде решаваща.
„Надяваме се да се подготвим много добре за новия сезон и да имаме по-големи успехи в сравнение с миналия сезон. Дано всички да минат подготовката без контузии. Всичко зависи от футболистите и мен… Млади ще има винаги в Славия, това е целта на клуба. Разполагаме с много талантливи деца. Ще пристигнат двама-трима чужденци. Те трябва да са много по-добри от нашите деца и ако заслужават, ще подпишат договори“, добави Загорчич.
В навечерието на новия шампионат очакванията около Славия са умерени – борба за място в евротурнирите, а не за злато или оцеляване. Отново ще се разчита основно на школата и ограничен брой нови попълнения. И все пак – за клуб с традиции, какъвто е Славия, нестабилността от края на 2024-а и началото на 2025-а година не бива да се повтаря. През годините клубът многократно е доказвал, че умее да оцелява, но днешният футбол изисква повече – ясна посока, търпение и здрава вътрешна структура. На този етап Славия притежава поне първите два елемента. Много важно също остава дали „белите“ успеят да изградят тази нова идентичност, способна да вдъхне живот на марката „най-стария столичен клуб в България“?
Няма коментари.