В последните часове се появи доста изненадващ слух около Славия. На фона на все по-редуцирания бюджет на „белите“, отборът бе свързан с Жером Онгуен. Бивш защитник на Сошо, Щутгарт, Айнтрахт Франкфурт, Дженоа, РБ Залцбург и Сервет. Все именити европейски тимове, някои от тях направо солидни. Информацията идва от африканско издание, според което 27-годишният камерунец е желан и от швейцарския Грасхопърс. В момента Онгуен, подвизаващ се като централен защитник, е свободен агент. Без клуб е от десетина дни, а за последно е защитавал цветовете на втория тим н Айнтрахт Франкфурт.
Безспорно Славия трудно ще надви Грасхопърс за Онгуен. Но защо пък не? „Белите“ могат да гарантират титулярно място на защитника, а доколко това могат да сторят швейцарците е спорно. Подобен профил футболист не е акостирал в „Овча купел“ от доста време. И може би с това се обясняват последните няколко нулеви години за столичния клуб.
Разчитането само на местен продукт и ветерани с по 15 отбора във визитките е работа на полусъединител. Отборът аха-аха да тръгне и се спира. Няма лошо в местните кадри. Школата на Славия е вероятно най-добрата в София и често вади качественифутболисти. Даже е препоръчително да им се дава шанс, след като грандовете ЦСКА и Левски го избягват. Същото можем да кажем и за пловдивските Локомотив и Ботев. Но събирането на куп над 30-годишни футболисти, за да показват те на младите, си е все така спорен метод.
Славия трябва да се бори за Европа всяка година, а с подобен профил футболисти, без да изброяваме имената им, е много трудна задача. Колкото и на президента Венци Стефанов да му се иска отбор с 11 българчета, това е обречена кауза. Родните играчи трудно могат да се съревновават с европейските на ниво подготовка. И именно това е разковничето, пречещо ни класиране на голям форум. Взимайки за пример произволен юноша на Славия и сравнявайки го с негов връстник от Западна Европа, ще видим осезаема разлика. Но за наша жалост, не в полза на българския продукт, образно казано.
Време е „белите“ да влязат постепенно в 21 век. Както и Венци Стефанов, живеещ далеч пред 1989 г. Без чуждестранни играчи всяка една цел е много трудна за изпълнение. Нужно е с иностранците да се работи внимателно и те да са редуцирана, почти санитарна бройка, за отбор с малък бюджет като Славия. Но без тях няма как. Те са солта и пиперът във футбола и с тях амалгамата става наистина завършена.
Няма кой да гарантира, че Славия ще надвие Грасхопърс за Жером Онгуен. Но ако „белите“ го направят, със сигурност ще е добър знак, че в клуба са открили грешките си от последните години. Славизацията, както подигравателно се изразяват левскари и цесекари, може и да не е необратим процес. Но в „белия“ лагер трябва да разберат, че в 21 век няма как да минеш без чужденци и да очакваш успехи. Родните играчи са винаги добре дошли, но те трябва да има от кого да се учат. Примерът никога не е бил и никога няма да бъде 35-годишен български футболист с 15 отбора зад гърба си.
Няма коментари.