Лидерът в българското първенство Левски започна убедително своя поход в турнира за Купата на България, като постигна рутинна и уверена победа с 3:0 при гостуването си на Хебър в Пазарджик. Срещата на стадион „Георги Бенковски“ потвърди разликата в класите между двата състава, но и затвърди усещането, че „сините“ се намират в момент на ясно изразен възход като игра, структура и самочувствие.
Възпитаниците на Хулио Веласкес успяха да излязат напред в резултата още при първото добро положение пред противниковата врата. „Сините“ стигнаха до корнер във втората минута на срещата, а след центрирането Никола Серафимов отбеляза първия си гол за клуба с глава. В 28-ата минута, след добра триходова акция на „сините“, топката се озова в Марин Петков отдясно. Той проби по диагонала, след което с много техничен удар с левия крак заби топката под гредата за 2:0. Точка на спора сложи Акрам Бурас в 61-ата минута, когато вкара трети гол и също свой дебютен за „сините“. Рилдо Фильо проби отлично през центъра на терена преди да комбинира със свободния отляво Мустафа Сангаре. Нападателят не показа егоизъм и пусна пас към Бурас, който на празна врата направи 3:0 в полза на гостите. За вратаря Мартин Луков това бе първи официален мач със синята фланелка и той го изигра стабилно, спокойно и уверено.
Победата сама по себе си не беше изненада. Разликата в моментната форма, в индивидуалното качество и в амбициите е видима. Но по-важното тук не е конкретният резултат, а общата картина около Левски през този сезон. Нещо в клуба се промени, в атмосферата, в поведението, в идеята за целите. Ако през последните години дори най-оптимистичните привърженици говореха внимателно и условно, сега думите звучат твърди, ясни и уверени: Левски има реална възможност да се бори за всички отличия в България – първенство, Купа и Суперкупата.
Това не е емоционално изхвърляне, а трезва оценка на база игра, структура и контекст. От лятото насам трибуните на стадион „Георги Аспарухов“ се изпълват до краен предел. Европейските мачове върнаха онази силна връзка между отбор и публика, която е в основата на идентичността на клуба. Левски отново изглежда като отбор, който вярва в себе си и който кара хората да вярват с него.
Голяма заслуга за това има Хулио Веласкес. Испанският специалист въведе ред, дисциплина и модерна футболна философия. Отборът играе по план, структурирано, динамично и умно, далеч от колебанията, които бяха характерни за предишни сезони. Левски изглежда подготвен физически, мислещ и способен да контролира мачовете както със силна, висока преса, така и в търпеливи фази на игра.
Съставът е по-дълбок, по-балансиран и по-конкурентен от предишни години. На почти всяка позиция има избор, конкуренция и ротации, които не понижават нивото. Точно това позволява на Левски да преследва едновременно първенството и Купата, нещо, което преди беше трудно заради ограничен брой качествени опции.
Разбира се, не липсват въпросителни. Рилдо и Карл Фабиен продължават да разочароват с непостоянни изяви и липса на принос. Зимният трансферен прозорец ще бъде решаващ, защото са необходими точни и ясни решения, без моментни импулси и трансфери „за шум“. Дългосрочно мислене, това е ключът. Доскоро се говореше за нуждата от класически голмайстор, но развитието на Борислав Рупанов и силната форма на Сангаре променят контекста. Трябва да се анализира внимателно без паника, без раздути очаквания, но и без компромиси.
Контекстът в първенството също помага. Лудогорец изпитва трудности, което довесе до уволнението на старши треньора Руи Мота, ЦСКА търси стабилност и до момента не изглежда със същата тежест, която имаше в предишни сезони, а ЦСКА 1948 остава непредсказуем. В следващите седмици предстои сгъстена програма — гостуване на Арда, дербито с ЦСКА, пауза за национални отбори и серия ключови мачове, които могат да оформят върха на класирането. Именно в тези периоди се решават шампионските амбиции.
Истината е проста: спад ще има. Във всеки сезон го има. Но важното е той да бъде кратък, минимален и контролиран. Шампион става отбор, който реагира правилно след труден момент, а именно без паника, без съмнение, без срив в увереността.
Публиката е зад отбора. Атмосферата е здрава. Вярата е възстановена. Точно в това се крие най-големият прогрес.
Паралелно с всичко това клубът трябва да продължи да изгражда устойчив модел. Академията трябва да дава играчи като Марин Петков и то редовно, не веднъж на поколение. Петков, на едва 22 години, вече има над 180 мача и е пример за това как един футболист може да расте в клубната среда. Ако Левски иска да бъде траен фактор, този процес трябва да стане система.
Победата над Хебър е само малка крачка в турнира за Купата. Но тя е символ. Символ на един по-голям процес. На възстановена идентичност, върната амбиция и изграждаща се нова успешна структура. Левски отново е отбор, който диктува ритъма, носи увереност и играе с характер. „Сините“ са не просто конкурентни, те са част от голямата битка. И този път не като аутсайдер, а като претендент.
Левски е жив. И когато Левски вярва, всичко е възможно.
Няма коментари.