Лидерът в родния шампионат Левски разгроми Септември София със зрелищното 7:0 в среща от 17-ия кръг на Първа лига, като по този начин „сините“ гарантираха, че ще завършат есенния полусезон на върха. Тимът на Хулио Веласкес избухна след почивката, когато в рамките на второто полувреме паднаха шест от седемте гола. Това беше последно домакинство на „сините“ за календарната 2025-а година.
Двубоят започна равностойно, но в 38-ата минута Валентин Озорнвафор насочи топката в собствената си мрежа и наклони везните в полза на столичани. Пълният обрат в динамиката настъпи малко преди паузата, когато в 45-ата минута Кубрат Йонашчъ получи втори жълт картон, оставяйки Септември с човек по-малко. Оттам нататък инициативата бе изцяло в ръцете на Левски, който превърна численото си предимство в голов порой: Мазир Сула блесна с дубъл (52’, 69’), Евертон Бала добави още едно попадение (54’), след което се разписаха и Рилдо Фильо (80’), Марин Петков (84’) и Кристиан Макун (88’), оформяйки унищожителния резултат. За Рилдьо това беше първи гол със синята фланелка.
По този начин Левски събра 41 точки и възстанови аванса си от осем пред преследвача ЦСКА 1948. Това се превърна в най-голямата победа за Левски от началото на сезона. В миналия кръг беше победен и Монтана – с 5:1. След успеха „сините“ имат гостуване на Славия в ново столично дерби в четвъртък (4 ноември) от 18:00 часа.
Тази победа със 7:0 е резултат, който клубът не бе постигал в Първа лига от октомври 2018-а година, когато на „Георги Аспарухов“ бе разгромен тимът на Верея Стара Загора. Тогава, под ръководството на Славиша Стоянович, Левски реализира три попадения преди почивката и четири след нея. Началото на победата тогава постави Нуно Рейш в десетата минута, а малко по-късно Станислав Костов удвои преднината. Третият гол дойде чрез Деавиде Мариани от дузпа, а след паузата Костов и Мариани добавиха още по едно попадение. До края в листата на голмайсторите се записаха и Хали Тиам, както и защитникът Холмар Ейолфсон.
Настоящият сезон показва отчетливо превъзходство на столичния клуб в офанзивен и дефанзивен план. Левски вече има 40 отбелязани гола, като е на първо място по този показател в първенството и нито един от конкурентите все още не е достигнал и 30. Средната резултатност на тима е внушителните 2.35 гола на мач. В защита картината е не по-малко впечатляваща – само девет допуснати попадения, което означава средно по 0.53 инкасирани гола на двубой. В това число и вратарят Светослав Вуцов също оставя ярка следа с осем „сухи“ мрежи той оглавява класацията.
Като цяло обаче това бе една от онези футболни вечери, които ще се помнят дълго. Цифрата „седем“, толкова натоварена със символика за синия клуб, се превърна в своеобразен подарък за хилядите фенове, които в студ, дъжд и пронизващ вятър изпълниха стадион „Георги Аспарухов“. Те не просто гледаха футбол, а станаха свидетели на демонстрация на сила и на ясно заявена амбиция. „Герена“ отново бе най-посетеното място в кръга, сякаш самият стадион усещаше, че предстои вечер за историята.
И все пак този резултат не разкрива целия сюжет. Мачът имаше две лица – първо притеснително полувреме и второ смазващо съперника. Преди почивката Левски определено не изглеждаше като отбор, който може да отбележи седем гола. Септември игра дисциплинирано, стигна до няколко чисти положения, удари греда, а Светослав Вуцов се превърна в ключова фигура с две блестящи намеси. Двубоят бе равностоен, дори в определени моменти тревожен. Всичко се промени след червения картон за гостите, който отвори играта, а след почивката настъпи футболно цунами. Левски вече беше отборът, който всички очакваха – бърз, агресивен, комбинативен, отбор, който не просто печели, а унищожава съперника.
Да търсиш критика при 7:0 изглежда почти несериозно, но първото полувреме остави тема за размисъл. Имаше колебания, а може би и леко подценяване. След почивката обаче „сините“ приличаха на машина: скорост, преса, широчина, комбинации – всичко изглеждаше лесно, естествено и безкомпромисно. Победата бе тотална не само в резултат, но и в усещането, че Левски може да натиска, когато поиска, и да решава мачовете с брутална ефективност.
Трибуните не случайно скандираха името на треньора Хулио Веласкес. Испанецът усеща пулса на публиката, а публиката усеща смисъл в неговата работа. Равносметката? Веласкес демонстрира нов подход в селекцията на титулярите, след като за първи път избра да използва идентичен стартов състав в две последователни срещи. При успеха над Септември наставникът повтори единайсеторката, донесла убедителната победа с 5:1 срещу Монтана на стадион „Огоста“. Макар че можеше да заложи на завърналия се след наказание Марин Петков, испанският тактик предпочете да остави Алдаир Невеш като титуляр по десния фланг, а в зоната зад него да оперира националът на Северна Македония – Никола Серафимов.
Този „експеримент“ не проработи в първите 45 минути, но след включването на Марин Петков балансът в атака и динамиката по фланга се подобриха видимо. Това показва нещо важно – Левски може да се коригира в движение, да сменя темпо, да реагира бързо. Това е признак на силен отбор. Подходът на Веласкес през кампанията също показва ясно, че ротацията е ключов елемент в работата му. Нееднократно специалистът е извършвал сериозни промени, включително подмяна и на всички 11 футболисти. При него не е необичайно седем титуляри от един мач да се озоват на резервната скамейка в следващия.
А голът на Рилдо беше отделна история. Първият му с екипа на Левски беше емоционален и дълго чакан. Молитва, благодарност, а после напрегнато очакване на ВАР. Когато попадението бе зачетено, бразилецът се пречупи от емоция, а стадионът избухна не просто заради резултата, а защото почувства човешкия момент на облекчение. Рилдо бе обект на шеги и закачки, но понякога на един играч му трябва точно един миг, за да се „отпуши“. Ако това е началото, „синята“ публика може да бъде свидетел на неговото истинско израстване.
Тук обаче се появява и голямата тема за бъдещето. Да, Левски вкарва по пет и седем гола, да доминира, но за да устои в битката за титлата, са нужни още две-три попълнения през зимата. Така в отбора ще са спокойни и ще има реална конкуренция на всички постове. Головата разлика също расте и може да се окаже решаваща, но дългият пролетен полусезон не прощава липса на дълбочина. Веласкес, Наско Сираков и спортно-техническият щаб вероятно вече работят върху това.
След Септември идват гостуванията на Славия и Спартак Варна – два мача, които не са просто спортни срещи, а психологически тестове. „Класиката на българския футбол“ винаги носи напрежение, а дербито на „Овча купел“ е място, на което нищо не се дава даром. В тези мачове Левски трябва да бъде зрял, студен и хладнокръвен. Тук вече не става дума само за техника, а за психика.
Лудогорец се събужда, ЦСКА намира своя ритъм, Черно море, ЦСКА 1948 и Локомотив Пловдив дебнат. Финалната четворка може да бъде най-оспорваната досега. Всеки ще чака грешка, всяка загубена точка ще тежи като камък. Вече и ролите се разменят се роли, след като години наред Лудогорец водеше и останалите го гонеха. Сега Левски е отпред. Той трябва да диктува темпото, той трябва да прави така, че преследвачите да губят въздух. Но това означава само едно – не бива да има отпускане.
А през февруари чака Суперкупата – мач, в който няма равен, само победител и победен. Спечелиш ли – сезонът излита. Загубиш ли – напрежението се връща с двойна сила. Пролетта ще бъде дълга, тежка, шумна. Ще има съдии, ще има провокации, ще има опити за разклащане. Левски трябва да бъде готов. На терена, в съблекалнята, в клуба, на трибуните. Защото, когато целта е титла, фронтът е навсякъде.
В Левски се усеща тази увереност, че този сезон може да бъде моментът, който да сложи край на сушата и на една дългогодишна хегемония. Защото седем гола не са просто цифра, те са заявка, те са предупреждение, те са обещание.
В крайна сметка разгромът със 7:0 над Септември не просто закрепи лидерската позиция на Левски, а официално превърна „сините“ в заслужен „зимен шампион“. Столичният гранд ще влезе в паузата с респектираща преднина, впечатляваща голова разлика и усещането за отбор в подем, но истинският тест тепърва предстои – напролет, когато започва голямата игра на нерви за титлата. За Левски това вече не е просто мечта, а цел, към която клубът върви с ясна футболна идентичност, стабилен треньор и отбор, който показа, че може да доминира и да печели като шампион.
Няма коментари.