Черно море изхвърли Левски (1:0) от турнира за Купата на България и това не бива да бъде определяно като изненада. Във водещи медии дори четохме определения като „синьо фияско“. Но възпитаниците на Илиан Илиев надиграха тактически столичани и съвсем заслужено продължават напред. Сребърните медалисти не допуснаха почти никакви опасности пред своята врата и доказаха, че грешната стъпка срещу Локомотив Пловдив (1:2) на „Тича“ е само миг на колебание, а не някаква тенденция. Гоствуане във Варна означава проблеми.
Самият Илиев изигра много мъдро четвъртфинала и това трябва да се оцени подобаващо. Нямаше и помен от приятния атакуващ футбол на „сините“ под ръководството на Хулио Веласкес, който ни показаха в първите три мача след паузата. Но добрата стара максима гласи, че играеш колкото ти позволява противникът. Националният селекционер трябва да бъде похвален и за своите смени. Именно влезлият от пейката в 80-ата минута Димитър Тонев се превърна в герой. Дебютният гол ще вдъхне увереност на юношата на Ботев Пловдив, от когото се очаква да се превърне в основен играч.
Левски си изпати от една своя стара слабост. Често „сините“ тръгват силно с 2-3 победи и изпадат в еуфория. Започват сметки без кръчмар за гонене на Лудогорец и титла, а реалната цел пред Марин Петков и компания бе именно турнирът за Купата. Сега столичният гранд ще изпрати пореден сезон без трофей, пък дон Хулио нека нареди и десет поредни победи до края. В лагера на столичани трябваше да анализират по-добре и да си напишат домашното за битката на „Тича“. Имаха месеци да го сторят през зимата.
Клишета като „Левски гони само върха и другият турнир няма как да е утеха“ не са релевантни. Колко пъти стана Левски шампион последните две десетилетия? Видимо отборът „прегоря“ във Варна и вина за това трябва да бъде търсена и у треньора. Испанецът не беше подготвен за капаните, които Илиан Илиев, а и историята му бяха подготвили. Всеки един, който следи процесите в родния футбол отблизо, знаеше точно какъв мач ще наблюдаваме. Без много голове и ситуации пред двете врати – с изобилие от единоборства, твърди влизания, картони и няколко дребни детайли, които щяха да го решат.
И не – червеният картон на Карлос Охене не предреши крайния изход, а тройната смяна на Веласкес в 60-ата минута. Тогава бяха извадени Марин Петков, Георги Костадинов и Гаспер Трдин за сметка на Охене, Маикон и Карл Фабиен. Без лидерските качества на Мечката „сините“ отстъпиха чисто силовия сблъсък в средата на терена. В ключов момент от второто полувреме и изобщо целия мач е непростимо да се лишиш от най-опитните си футболисти. И да, Марин е само на 21-а, но проверете колко са мачовете му за мъжете на Левски. Националът отдавна ври и кипи в подобни люти дербита по родните терени.
За битки ти трябват биткаджии. А Охене очевидно не е такъв. Излишно е да се отваря темата за съдийството при подобно безумно влизане. Иронията е, че смяната на Хулио си изкара червен картон няколко минути след влизането си в игра, а смяната на Илиев вкара гол.
Сега пред Черно море се очертава да проследи с интерес жребия за полуфиналите, докато левскарите ще бранят второто си място в първенството. „Моряците“ могат спокойно да мечтаят за трофея. С всеки следващ сезон при тях се надгражда. Работи се правилно. Левски… пак сложи тигана, а не беше уловил рибата. Момчетата на Дон Хулио ще се надяват Лудогорец да постигне дубъл и така второто място ще дава право на участие в Лига Европа, което гарантира минимум четири евро битки.
