Английският вицешампион Арсенал продължи серията си без загуба срещу Манчестър Сити и по време на петия кръг във Висшата лига. Пет бяха и поредните срещи, в които преди неделя „гражданите“ така и не успяваха да се справят с момчетата на Микел Артета.
Битката този път завърши без победител – 1:1. Като такъв се очертаваше Манчестър Сити, който имаше преднина през огромна част от срещата след откриващото попадение на Ерлинг Халанд още в деветата минута. Чак в добавените минути на срещата резервата Габриел Мартинели оформи ремито с първия си гол от 11-ти май насам. Тогава бразилецът беше точен при 2:2 срещу Ливърпул.
Последният успех на „гражданите“ срещу тима на Артета остава през пролетта на 2023-а година. След неделното реми Арсенал е на пет точки зад лидера Ливърпул, а Сити е девети със седем пункта.
Голът на Ерлинг Халанд: как Манчестър Сити проби защитата на Арсенал?
Мениджърът на Манчестър Сити Хосеп Гуардиола бе описал Арсенал като изключително организиран и трудно пробиваем отбор. Решението на Микел Артета да заложи в халфовата линия на Микел Мерино редом до Деклан Райс и Мартин Субименди, вместо на по-офанзивни играчи като Еберечи Езе или младия Итън Нуанери, подсказваше за битка в средата на терена. При тези условия изглеждаше малко вероятно именно след серия от отскочили топки Сити да стигне до попадение. Но точно така се роди голът на Ерлинг Халанд.
3 – Erling Haaland’s opener for Manchester City is just the third goal Arsenal have conceded from a fast break in the Premier League in 2025, after Jarrod Bowen for West Ham in February and Bryan Mbeumo for Brentford in January. Transition. pic.twitter.com/bNvKrN6Urq
— OptaJoe (@OptaJoe) September 21, 2025
„Артилеристите“ бяха затворили левия фланг, но едно прибързано центриране на Рикардо Калафиори доведе до хаос в средата на терена. В един и същи момент осем футболисти влязоха в борба за топката. Именно Халанд се оказа играчът, който я спечели и подаде към Тиджани Райндерс. Нидерландският халф разполагаше с пространство и мигновено осъзна потенциала за контраатака. Халанд веднага се включи, измъквайки се от Габриел Магаляеш и Субименди. Никой от двамата не извърши тактически фаул, за да спре движението му, и норвежецът вече бе извън обсега им.
Райндерс погледна към Жереми Доку отляво, но прояви изключително хладнокръвие – задържа топката и изчака включването на Халанд. Подаването с външната част на обувката му бе изпълнено перфектно, в точния момент. Норвежецът, който до този момент имаше пет гола в първите си четири мача, овладя с десния крак и технично завърши в далечния ъгъл.
Скоростта му бе опустошителна: само 25 крачки деляха спечелената топка от гола. Това беше характерният гол на Халанд – изграден върху експлозивност и прецизност. Но тъй като съперниците все по-често му отнемат пространството за спринт, подобни ситуации стават все по-редки.
Сити отново прибягна до позната стратегия – да отстъпи повече владение на съперника, както направи срещу Манчестър Юнайтед. Този тактически подход позволи на тима да създаде именно пространството, от което Халанд се нуждае, за да демонстрира най-силното си оръжие.
Erling Haaland had just one touch in the opposition box n the first half vs. Arsenal.
— Squawka Live (@Squawka_Live) September 21, 2025
But he made it count.pic.twitter.com/aCNfx4ntjW
Изключително дефанзивният подход на Хосеп Гуардиола
В 68-ата минута Хосеп Гуардиола предприе ключова промяна – извади Фил Фоден и пусна Нейтън Аке, преминавайки към схема с трима централни защитници и общо петима в дефанзивната линия. Само осем минути по-късно той замени Ерлинг Халанд с Нико Гонсалес, което окончателно подсказа, че Манчестър Сити се отказва от атаката за оставащото време. Планът беше ясен – да се задържи авансът от 1:0.
Истината е, че „гражданите“ излязоха със защитен манталитет още от началото. Сити стоеше дълбоко в собствената си половина и разчиташе основно на контраатаки. Това напомняше на тактическата дисциплина, която е отличителен белег на бившия асистент на Гуардиола – Микел Артета.
Решението на испанеца бе логично. Проблемите в защитата от миналия сезон – особено уязвимостта при игра по висока линия, се проявиха и в първите седмици на кампанията. Несигурността при пресиране наложи промяна, а срещу Арсенал тя даде резултат. За да функционира системата, бе необходимо пълно съдействие от офанзивните играчи. Жереми Доку и Фодън (до смяната му) работеха неуморно в дефанзивен план, връщайки се да подпомагат бековете срещу крилата на „артилеристите“. Това допълнително укрепи дълбокия блок на Сити.
Тази промяна демонстрира гъвкавостта на „гражданите“. Сити показа, че може да играе не само с висока преса и доминация, но и чрез дисциплинирана защита и преходи. В подобни условия Райндерс, Халанд и Доку разполагаха с пространство да носят топката напред, което се случва рядко срещу организирани съперници.
Въпреки добрата организация, отстраняването на основните атакуващи заплахи постепенно лиши Сити от това да погледнат повече в предни позиции. Това се оказа решаващо – при една неуспешна контраатака топката бе загубена, а Езе наказа „гражданите“ със страхотна прехвърляща топка, с която асистира за красивия изравнител гол на Габриел Мартинели в добавеното време.
Липсваше ли на Арсенал креативност в халфовата линия?
Още преди началото на двубоя въпросът беше очевиден: откъде ще дойде креативната искра в средата на терена за Арсенал? Триото Деклан Райс – Мартин Субименди – Микел Мерино изглеждаше твърде сигурно и функционално. Никой от тях не е лишен от качества да асистира или да бележи, но в комбинация тримата придаваха прекалено предвидим и дефанзивен облик на тима – напомнящ на трудните моменти на „Анфийлд“.
Мерино изглеждаше колеблив и извън ритъм. Такава бе ситуацията в средата на първото полувреме, когато испанецът получи топката пред наказателното поле на Сити с достатъчно пространство да поеме напред. Вместо да рискува, той се обърна назад, допусна да бъде притиснат от Халанд, а топката попадна у Рейндерс, който веднага нанесе опасен удар към Давид Рая. Само късметът спаси Арсенал от второ попадение. Тези мигове подчертаха липсата на креативност и смелост в центъра, а изборът на Артета изглеждаше твърде предпазлив, особено, след като отборът вече бе изостанал рано в резултата.
На полувремето мениджърът на Арсенал взе категорично решение – Еберечи Езе замени Мерино и заигра в ролята на класически №10. Именно това е естествената му позиция, далеч по-подходяща, отколкото да бъде ограничаван на левия фланг.
Ефектът бе моментален. В рамките на пет минути след появата си Езе нанесе точен удар от границата на наказателното поле, който Джанлуиджи Донарума отрази. Присъствието му освежи атаката на Арсенал, създаде баланс и даде на отбора различна динамика.
Въпреки подобрението след почивката, усещането за грешния избор на стартов състав от Артета остана. Прекалената предпазливост в халфовата линия лиши Арсенал от необходимото въображение, а корекциите дойдоха твърде късно.
Как Манчестър Сити задуши Арсенал през първото полувреме?
Арсенал трябваше да изчака чак до 32-ата минута, за да отправи първия си удар, който бе нетомен изстрел с глава на Нони Мадуеке. Дотогава Манчестър Сити вече бе поразил целта чрез Ерлинг Халанд с първия си опит, а Тиджани Рейндерс бе тествал Давид Рая в 20-ата минута.
Ключът за контролa на „гражданите“ бе тактическата им организация без топката. Бернардо Силва и Рейндерс плътно пресираха Деклан Райс и Мартин Субименди, когато Арсенал опитваше да гради атаки от защита. В същото време Халанд, Фил Фодън и дори Родри заемаха позиции, за да блокират преминаването през централните зони и да ограничат движението на „артилеристите“ между линиите.
При тази ситуация Арсенал се нуждаеше от това Рикардо Калафиори или Леандро Тросар да приемат топката с гръб към вратата и да изнесат играта. Липсата на такива действия обаче затрудни сериозно отбора. Решението на Сити да поддържа висока линия „стегна“ терена и намали пространствата. Особено впечатли скоростта на десния бек Абдукодир Хусанов, който на няколко пъти върна притежанието, първо отнемайки топката от Тросар, а след това пресичайки подаване към Виктор Гьокереш.
Мадуеке се оказа най-голямата заплаха за защитата на Сити със своята директност срещу Нико О’Райли, но често бе прихващан от Бернардо и Рейндерс, което обезсилваше атаките по десния фланг. Така създаването на голови положения за Арсенал беше сведено до минимум. Едва в добавеното време на първата част Арсенал отправи първи точен удар към вратата – Мадуеке принуди Джанлуиджи Донарума да спасява близкия си ъгъл.
След паузата обаче промените на Артета внесоха динамика. Включването на Букайо Сака и Еберечи Езе оживи атаката. Езе, играейки между линиите отдясно, накара Донарума да се намесва. Субименди също стреля опасно, а именно Езе асистира за изравнителното попадение на Габриел Мартинели.
Ще струва ли консерватизмът на Артета титлата на Арсенал?
Изкушаващо е да се мисли, че именно Ливърпул ще се откъсне рано в надпреварата за титлата. „Червените“ са единственият тим във Висшата лига със 100%-ов актив след пет кръга, вече с пет точки аванс и с изключителен набор от атакуващи футболисти, които постепенно започват да намират синхрон. Макар да е твърде рано за крайни заключения, очевидно те бяха големите победители през уикенда – не само заради успеха в градското дерби срещу Евертън с 2:1, но и заради равенството 1:1 между Арсенал и Манчестър Сити.
Двубоят в неделя бе необичаен. След ранния гол на Ерлинг Халанд Сити сякаш прибягна до стратегия, напомняща на Жозе Моуриньо – да „паркира автобуса“. Владението на топката падна до 32,8%, най-ниското за ерата на Пеп Гуардиола. Не е нещо, което обикновено свързваме с неговите отбори, но подходът бе на път да сработи. Причината това да изглежда възможно обаче бе именно консервативният избор на Микел Артета.
32.8% – Manchester City’s draw at the Emirates included the lowest ever possession average by a Pep Guardiola team in a top-flight league match (today his 601st), while the two lowest have both been at Arsenal in the Premier League (32.8% today, 36.5% in March 2023). Pragmatism. pic.twitter.com/MgBd9Gtehj
— OptaJoe (@OptaJoe) September 21, 2025
Испанецът вече получи критики за предпазливия състав срещу Ливърпул преди няколко седмици – загуба, дошла с брилянтен гол на Доминик Собослай. Тогава решението беше обяснимо – тежко гостуване, липса на ключови играчи и нужда от стабилност. Но срещу Сити ситуацията изглеждаше различна. „Гражданите“ стартираха колебливо сезона, допуснаха вече две поражения от далеч по-слаби отбори и се намираха в търсене на идентичност. При тези условия изборът на Артета да заложи на Микел Мерино като титулярен №10, при наличието на офанзивни опции като Букайо Сака, Еберечи Езе, Габриел Мартинели или Итън Нуанери, изглеждаше прекалено предпазлив.
Миналата кампания Арсенал загуби същия брой мачове като Ливърпул, но регистрира цели 14 равенства – пет повече от шампионите. Именно изпуснатите победи срещу отбори, които би трябвало да бъдат надвити, костваха трофея. Сити бе един от тези съперници, които този сезон „артилеристите“ трябваше да победят, особено, след като миналата година Арсенал ги разгроми с 5:1 с далеч по-скромен състав.
В защита на Артета може да се отбележи, че след почивката той внесе нужната офанзивна енергия. В един момент на терена бяха Гьокереш, Сака, Нуанери, Езе и Мартинели. Последните двама комбинираха чудесно за изравнителното попадение в добавеното време.
Но фактът остава – именно първоначалният консервативен подход наложи подобно „спасяване“ в края. С ресурсите, с които разполагаше, е трудно да се обясни защо Артета не се възползва от тях от самото начало.
Няма коментари.