Тези дни Марселино Кареасо е едно от най-дискутираните имена сред „червената“ общност. Колумбиецът се забърка в скандал след загубата с 0:1 от Лудогорец. Той се сдърпа с помощника на Александър Томаш – Константин Мирчев, отказвайки да отиде при агитката. А в дните след мача от медиите беше изнесена информация, че иска да напусне ЦСКА на всяка цена до края на трансферния прозорец. Освен това държал на чувствително завишена заплата, ако склони да преподпише договора си. Но защо да не го прави?
Нима настоящото ръководство не разписа месечни възнаграждения от по 50-60 хиляди евро? Неписано правило е да не се привличат футболисти тип „суперзвезди“ в отбори, чиито бюджет е строго фиксиран от години. Нека има увеличения, но плавно и за всички. Иначе ще се отвори кутията на Пандора, защото в съблекалнята веднага ще започне шушукане и останалите ще си кажат „аз да не съм балък да играя за пет-десет пъти по-малко?!“. Да, за привличането на Лиъм Купър става въпрос.
Само по себе си то носи престиж, но пали фитила на бурето с барут, а и да се отделят толкова средства за централен защитник в напреднала възраст не е най-добрата идея. Една от най-лесно заменимите позиции във футбола с най-бюджетни играчи. Съвсем отделен въпрос е броят грешки, които британецът прави всеки мач и колко точки костваха те. Това ръководството вероятно нямаше как да предвиди.
Купър далеч не е първият футболист, предлаган на ЦСКА, за когото трябва да се бърка сериозно в касата всеки месец. Предишните ръководни фактори обаче не допускаха такъв тип трансфер, за да не разбият съблекалнята. Особено при наличието на толкова много чужденци, които са тук основно заради парите. Тях със славна история трудно можеш да ги грабнеш. В своите страни също си имат клубове със славна история, на които вероятно и симпатизират запалено. Това е като да работиш на гурбет във фабрика, която решава да назначи на същия пост като твоя служител с десет пъти по-висока заплата. Да, преди е бил популярно име, но двамата извършвате една и съща дейност, а вероятно той дори по-зле от теб самия. Футболистите са хора – човешкият фактор никога не бива да се забравя!
Всичко това рефлектира директно върху работата на старши треньора. В случая Александър Томаш, когото мнозина в момента сочат с пръст за разделението на групички на Панчарево и лошата атмосфера. Самият той обаче не си помага въобще с някои изказвания. Нека се върнем отново на Кареасо и каква е основната причина той да бъде обиден в момента. Лесно е да бъде посочен за жертвен агнец, но има обективни причини.
„Последното нещо, което получих от Кареасо, е, че той иска да остане в ЦСКА. Аз му казах, че имам желание да бъда треньор на Реал Мадрид“, обяви Томаш наскоро.
Подобно изказване не само уронва авторитета и убива самочувствието на играча, а и не прави чест на треньор да се отнася така с действащ свой футболист. От Марселино ЦСКА можеше да вземе много пари с трансфер тази зима или да го задържи с нов договор. Убеден съм, че универсалният полузащитник нямаше да иска твърде голяма сума, ако не беше отношението на треньора в комбинация с неадекватните заплати на някои негови колеги. Не е Купър единственият, който прибира по половин апартамент месечно и тренира за здраве…
Случаят „Кареасо“ е показателен за управленската немощ на някои доскорошни шефове. От Професор и играч от ядрото на отбора – колумбиецът се превърна в сигурен напускащ, трън в очите на феновете, а и крайно немотивиран на игрището фигурант. Един от многото в настоящия състав на 31-кратния шампион. Дано следващите началници не допускат детинските грешки, на които се нагледахме през последните месеци, а и обяснят на старши треньора как да се изказва пред медиите.
Няма коментари.