Първият сблъсък между Лудогорец и Ференцварош на „Хювефарма Арена“ в Разград от третия предварителен кръг на Шампионската лига завърши при нулево равенство, но това далеч не бе безинтересен двубой. Напротив – той предложи тактическо надлъгване, ясни слабости и предимства на двата тима, както и достатъчно материали за разсъждение преди реванша в Будапеща.
За българския шампион това бе поредният пестелив мач, в който стилът от началото на кампанията бе запазен – предимно дефанзивна подредба, нисък блок и разчиташе на бързи атаки. От своя страна Ференцварош бе по-активният, по-смелият отбор, който диктуваше темпото, създаваше ситуации и изглеждаше по-близо до победата, но не успя да материализира превъзходството си.
Тактическа конфигурация: изненади и последствия
Наставникът на домакините Руи Мота избра да не прави промени спрямо мача срещу Риека, който спечели след продължения. Онова, което правеше впечатление, бе отново липсата на типичен централен нападател. В предни позиции стартираха Кайо Видал, Ерик Маркуш и Бърнард Текпетей. Този избор обаче доведе до сериозен дисбаланс. Тримата са сходни по профил – бързи, ниски, технични, но нито един от тях не е способен да задържи топка с гръб към вратата или да наложи някакво сериозно физическо присъствие. Така отново Лудогорец изглеждаше „лек“ в последната третина.
В средата на терена се заложи на триото – Филип Калоч – Педро Нареси – Петър Станич, което бе ориентирано повече към разрушаване на играта, отколкото към изграждането ѝ. В тази зона най-много личеше отсъствието на Ивайло Чочев – футболист, който може да свързва линиите, да влиза в празните пространства и да атакува втора топка. Без него Лудогорец изглеждаше бавен и предсказуем в преходите.
Системата 4-1-4-1 на разградчани често се превръщаше в нещо хаотично при загуба на топката – линиите се разтягаха, а централните защитници Диниш Алмейда и Едвин Куртулиш трябваше да покриват прекалено много пространство. Макар да се справиха с по-голямата част от задачите си, те често бяха оставени на произвола от халфовете пред тях, които не оказваха нужната им подкрепа.
Проблеми във владението и изграждането на атаките
Лудогорец завърши мача с притежание от едва 40%, което е показателно за пасивността им. В големи периоди от мача домакините не успяваха да изнесат топката от собствената си половина. Вратарят Хендрик Бонман често бе принуден да играе с изритани топки напред, а централната зона не осигуряваше нито безопасност, нито креативност.
Липсата на ясно изразен плеймейкър и присъствието на твърде много дефанзивни футболисти направи атаките на Лудогорец предсказуеми. Когато топката стигнеше до Кайо Видал или Текпетей, те търсеха индивидуални действия, но рядко получаваха достатъчно подкрепа. През първото полувреме домакините не отправиха нито един точен удар към вратата, а и през втората част не създадоха реално чисто голово положение, освен удара в гредата на Маркуш от сериозна дистанция.
Промяната с Ивайло Чочев и влиянието му през второто полувреме
Един от позитивите за Лудогорец бе появата на Ивайло Чочев през втората част. Той замени Петър Станич след около час игра и веднага се включи с две опасни ситуации. Чочев донесе динамика, агресия, включвания в наказателното поле и контрол върху пасовете. Неговото присъствие позволи на Лудогорец да задържи малко повече топката и да играе по-близо до вратата на съперника.
На фона на беззъбата игра в нападение през първата част, включването на Чочев демонстрира колко силно този отбор се нуждае от балансиран полузащитник с усет за атаката. Ако той започне титуляр в Будапеща, тимът ще има далеч по-големи шансове да създаде нещо опасно в предни позиции.
Ференцварош – агресия, вариативност и динамика
Унгарският шампион демонстрира завидна организираност и увереност в притежанието на топката. Отборът на Роби Кийн играеше в схема 3-4-3, която често се трансформираше в 3-5-2 или 3-2-5 при владението на топката. Крилата Лени Джоузеф и Габи Каниховски бяха постоянно заплаха с включванията си, а вътрешните халфове Алекс Тод и Бенце Йотвьош контролираха средата с отлични пасове и разбиване на атаките на Лудогорец.
Отбраната на унгарците, съставена от Габор Шалай, Чебрайлс Макрецкис (б.а. – бивш играч на Пирин Благоевград) и Стефан Гартенман, стоеше стабилно, а вратарят Денеш Дибуш нямаше почти никаква работа. Ференцварош имаше и отменен гол, а xG стойността му от близо „2“ показва, че заслужаваха повече от равенството.
Треньорът им Роби Кийн бе подготвил своя отбор отлично – висока преса, агресивно изнасяне на топката и постоянни ротации между играчите в предни позиции. Визията на тима напомня на съвременния футбол от големите европейски шампионати – доминация чрез владение, широчина и преса.
Статистиката и какво показва тя?
Владеене на топката: 59% за Ференцварош срещу 41% за Лудогорец
Удари: 17 срещу 10 в полза на унгарците
Очаквани голове (xG): отново предимство за Ференцварош – 1.78 срещу 0.52
Точни удари: 2 за Ференцварош срещу 0 за Лудогорец
Всички показатели сочат, че Ференцварош е бил по-опасният отбор. За Лудогорец 0:0 изглежда като добър резултат предвид представянето, но със сигурност не е добра прогноза за реванша, ако игратана родния шампион не се промени.
Какво трябва да се промени за реванша?
Ако Лудогорец иска да се класира за плейофите на Шампионската лига, тимът трябва да:
1. Заложи на Чочев в титулярния състав – неговото присъствие може да донесе баланс и дълбочина.
2. Подобри пресата и компактността между линиите – прекалено често българският шампион позволяваше свободно изграждане на атаки от съперника.
3. Потърси физическо присъствие в нападение – липсата на централен нападател продължава да тежи. Ако Квадво Дуа не е готов, то новото попълнение Матеуш Машадо може да е вариант.
4. Излезе от зоната си на комфорт – този мач не може да бъде спечелен със седене в собствената половина. Нужно е смелост.
5. Повече задържане на топката – критично важно срещу отбор, който обича да атакува широко и високо.
Психологическа картина и значение на евентуално класиране
Шансовете на Лудогорец за участие в груповата фаза на Шампионската лига никога не са били толкова реални от години. При успех срещу Ференцварош, в плейофите ще се изправи срещу спечелилия от Карабах – Шкендия, като тимът от Азербайджан почти сигурно ще бъде победителя от тази двойка. Карабах е сериозен съперник и отстрани „орлите“ миналата година именно от ШЛ, но не е по-силен от Ференцварош. Следователно е преодолим съперник.
Освен спортната стойност, потенциалните милиони приходи от участие в груповата фаза на Шампионската лига биха бетонирали хегемонията на Лудогорец у нас за години напред. Разликата между разградчани и останалите клубове ще стане още по-сериозна, да не кажем неопреодолима.
Заключение
Лудогорец е на кръстопът – между традиционния си стил, който винаги е бил доминантен, агресивен и атакуващ, и нова идентичност, ориентирана към сигурност и консерватизъм. Срещу Ференцварош се видя, че пасивността може да донесе резултат, но трудно може класира отбора напред. Ако целта е груповата фаза на Шампионската лига, на реванша в Унгария ще трябва да видим различен Лудогорец – по-смел, по-съзидателен и с по-ясна идея как да владее и контролира играта, но това изисква конкретни промени в състава и подхода. Иначе рискува за пореден път да бъде елиминиран от съперник, който със сигурност може да победи.
Няма коментари.