Това беше краят. Най-доброто, което можеше да се каже за Реал Мадрид след последния им мач от сезон 2024/2025, бе именно фактът, че това беше… последният им мач от сезона. Шаби Алонсо не скри разочарованието си в импровизирания медиен център на стадион „МетЛайф“, където наблюдава как неговият, все още не напълно оформен, отбор бе разбит от Пари Сен Жермен с 0:4. Сега искаше просто да се прибере у дома, да „рестартира“ и да извлече нужните поуки.
„Нека болката ни помогне. Важно е да ни повлияе, но не и да ни срине. През август започва сезон 2025/2026 и той ще бъде различен“, каза той.
Начинът, по който „белите“ загубиха, не беше нов – връщане към реалността. „Страдаме така, както и други преди нас срещу тях“, призна Алонсо, и беше прав. Това бе 68-ият мач на Реал за сезона и 15-а загуба. Трофеите се сведоха до Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа срещу Пачука – спомени, които вече изглеждат далечни. В Ла Лига Барселона ги победи два пъти с по четири гола, в Купата на краля допуснаха три, а в Суперкупата – цели пет. Арсенал им вкара три в Шампионската лига. ПСЖ спря на четири, защото толкова им бе нужно.
PSG vs. Real Madrid Full Match Highlights pic.twitter.com/lmVRdAs6y1
— DAZN Football (@DAZNFootball) July 9, 2025
Световното клубно първенство в САЩ бе и турнир, и възможност за експерименти. Алонсо не гореше от желание да води отбора зад Океана, но прие предизвикателството като шанс да ускори внедряването на идеите си. Победите бяха задължителни, но акцентът падаше повече върху структурата, колектива и духа. Всеки въпрос за отделен футболист бе отклоняван с отговор за отбора – защото „всеки трябва да работи“.
Имаше и проблясъци. Новата формация с трима централни защитници, Орелиен Чуамени в хибридна роля между защита и полузащита, изгряващият Гонсало Гарсия и стабилният Дийн Хаусен, освободеният Федерико Валверде и идеята Арда Гюлер да бъде дълбоко разположен плеймейкър – всичко това показваше, че нещо се изгражда. Разстоянията между линиите се скъсиха, дори видяхме моменти на висока преса.
Реал стигна до 1/2-финалите. Ювентус и Борусия Дортмунд не бяха тези световни гиганти, но бяха достойни съперници. Без последните 10 хаотични минути срещу германците, „кралският клуб“ показа увереност, каквато не се бе виждала отдавна. Реал имаше треньор.
После дойде ПСЖ. И всичко се срина. Това беше истинската преса. Голът „виси на косъм“? Не – падна още в шестата минута, при четвъртото чисто положение за парижани. Реал не можеше нито да вземе топката, нито да затвори пространства.
„Не можехме да изпълним плана на треньора. Не можехме да пресираме. Винаги закъснявахме. Те бяха по-добри“, призна вратарят Тибо Куртоа.
Грешките при първите два гола – на Раул Асенсио и Антонио Рюдигер, бяха фрапантни. Липсваха Трент Александър-Арнолд и Хаусен, Валверде игра като десен бек, системата бе променена. А Килиан Мбапе започна като титуляр. Би било прекалено лесно да се каже, че Реал загуби заради него, но бе точно така. Поражението не бе негова вина, но и донякъде беше. Такъв бе и целият му дебютен сезон – 44 гола, най-доброто постижение в историята на клуба, но без нито един голям трофей. „Дойдох, за да печеля“, каза той. Трофеите обаче липсват.
Мбапе пристигна в отбор с нарушен баланс, а значението му винаги бе преекспонирано – и в добро, и в лошо. Символиката от мача срещу ПСЖ – клуба, който спечели всичко веднага след напускането му, само засили усещането за провал. Ударът бе тежък и разкри системни проблеми. Реал така и не успя да изгради работещо партньорство между Мбапе и Винисиус Жуниор, чиято форма се срина, след като не спечели „Златната топка“.
Загубата в Ню Йорк изкара наяве и други слабости. „Получихме хостия (б.а. – осветен хляб), която може да ни помогне да се поправим и развием“, заяви Куртоа. В този контекст „хостия“ означава тежък шамар. Болезнен, но поучителен. Защото показа какво е Реал в момента и какво иска да бъде. Жестока, но ясна присъда върху целия сезон. Не е нещо, което можеш да скриеш или игнорираш. Не става със замаскиране – нужни са истински решения.
„Понякога е нужно да видиш грешките си, за да ти помогнат напред. Ако постоянно се препъваш в едно и също, не е умно“, каза Алонсо. Това бе и предупреждение – треньорът трябва да бъде чут. Не оправдание, а реалност – едва шест от 68 мача бяха под негово ръководство. „Не е имал време да направи каквото и да е“, защити го Луис Енрике.
„Това е последният мач от 2024/2025, не първият от 2025/2026“, повтори Алонсо. Може би това бе форма на самозащита, но също така ясно послание – нужно е ново начало. Не само промени, а културна трансформация в клуба – в съблекалнята, в динамиката, в нагласата. Алонсо заяви желанието си да изгради отбор, който играе с единство, с усещане и дух.
За първи път той коментира и евентуални промени в състава. Някои ще си тръгнат – вече го сториха Лука Модрич, Лукас Васкес, а е напълно възможно Родриго да бъде продаден. Някои зони са пренаселени, други – слабо покрити. Попитан за трансфери, той отговори: „По време на Световното клубно не говорихме много за състава, но сега сме отворени към дискусии. И определено има място за подобрения“.
„Новата ни ера тепърва започва. Днес боли, трябва да сме самокритични, но научихме много – и от този мач, и от целия турнир. Напускаме Световното клубно първенство като по-добър отбор, колкото и да е трудно да го признаем сега. Това може да е отправна точка за следващия сезон. Днес е краят, не началото. Стартът ще бъде през август. От нулата“, обобщи категорично младият наставник.
Източник: Сид Лоу, The Guardian
Real Madrid’s PSG thrashing shows Xabi Alonso true size of rebuilding job | Real Madrid | The Guardian https://t.co/7CQGQP8nrf
— Sid Lowe (@sidlowe) July 11, 2025
Няма коментари.