Левски се е запътил към двубой с ЦСКА 1948, минаващ за столичен сблъсък, но треньорът на „сините“ Хулио Веласкес за пореден път изненада с изказване. Испанецът обяви, че ще се държи здраво за второто място, или нещо в този тон. Гласно отписа първата позиция. И не разбирайте погрешно, точковата разлика с Лудогорец е доста голяма и почти невъзможно да бъде претопена. Но като треньор на Левски нямаш право на подобно изказване, в което да подкопаеш и капката математически шанс за една мечта, тлееща десетилетие и половина.
Веласкес на практика каза, че ще живурка за второто място, без да гледа нагоре към първото. Което, заемайки поста треньор на „сините“, логично заяви, че не го задоволява, но това е реалността. Аз бих казал, че въпреки че изглежда това е реалността, изказването си остава неприемливо и дори робско. Винаги има далеч по-ловък начин да се измъкнеш от журналистически въпрос. Именно Веласкес е цар и господар на подобни похвати. Защото много говори, но не казва абсолютно нищо.
Подобни примери се видяха в двете му обширни интервюта досега – пред Дарик и пред дъщерния сайт на спонсора на Левски – Palms Sport. Веласкес обширно говори за тактика, футболни похвати, надигравания, транзиции, къси и дълги пасове, какво ли още не… Често слага розовите (сините) очила и вижда елементи, които дори най-пристрастните запалянковци на Левски не биха „забелязали“.
По думи на Веласкес, Левски е надиграл абсолютно всеки свой съперник от началото на пролетта. И едва ли не във всеки мач е заслужавал пълния комплект точки. Тук обаче реалността трябва да се намеси и да върне Веласкес, където му е мястото. Приказките за тотални надигравания и липса на късмет започват да увяхват все по-сериозно. След равенството с Ботев Пловдив (1:1) испанският специалист отново направи запазената си марка. Голословие, голословие, надиграване, надиграване и… само пункт в актива на Левски. За четвърти пореден път, и то срещу видимо разклатен съперник. Най-слабият тим статистически от началото на пролетта е Ботев Пд. Това са цифрите, в които Веласкес толкова се взира, когато му отърват.
Реалността извън тази статистика е, че Левски е ялов в последната третина, а това му пречи да печели мачовете си, и съответно да взима по три точки, не само по една. Веласкес очевидно се прави на неразбиращ проблемите на отбора в офанзивен план. Или може би няма лек и компетенция, за да успее да ги реши. Сладките приказки вършат работа до едно време. Работата движи футболния процес, но Веласкес не прави достатъчно, на практика дори почти нищо.
За Левски тепърва предстоят няколко задължителни за печелене срещи. А ако в тях феновете виждат от Левски на Веласкес същото, което в последния месец, то испанецът ще трябва да смени риториката. Тогава напудрените фрази за надиграване и футболната аналитичност няма да топлят никого. Домакинството на ЦСКА 1948 и визитата на Берое в Стара Загора са отлична възможност за Веласкес да смени курса – футболно и словесно. Да влезе в реалността на Левски – победата е задължение във всеки мач, останалото е статистика, която само понякога му се нрави. А празните приказки за надиграване, позициониране и кое е обективно, нека си останат за журналистическите страници. Както и точковата разлика с първото място, което „сините“ май няма да поглеждат, съдейки от празнословието на Веласкес и нищоправенето му.
Няма коментари.