Испанският и европейски шампион Реал Мадрид се вдигна леко след двете поредни победи в Ла Лига над Осасуна с 4:0 преди паузата за национални отбори и с 3:0 като гост на Леганес след нея. Това даде надежди на феновете на „Лос бланкос“, че любимците им са се отърсили от тежките загуби от Барселона в „Ел Класико“ с 0:4 и от Милан в Шампионската лига с 1:3 насред „Сантиаго Бернабеу“.
Уви, тези надежди на продължиха дълго, защото в средата на седмицата, Реал пътува до Ливърпул и се разпадна след ново поражение с 0:2, което ги остави на незавидната 24-а позиция в Шампионската лига, което е последното място, даващо право на участие в плейофите за елиминациите. Всичко това бележи сеизмична промяна от юни месец насам, когато отборът на Карло Анчелоти беше коронован отново за европейски първенец, и повдигна важен въпрос: дали в съблекалнята на клуба липсват лидери?
След победата на „Уембли“ над Борусия Дортмунд изглежда наистина има недостиг на лидери в съблекалнята. Ветераните Начо Фернандес, Тони Кроос и Хоселу си тръгнаха, заменени от по-малко опитни играчи, включително Ендрик, който се нуждае от време, за да се адаптира към новата си среда. Дори Килиан Мбапе, който е изиграл повече от 400 мача на високо ниво на клубно и национално ниво, трябва да се приспособи към живота в нова страна. Нощи като сряда, когато той пропусна важна дузпа, няма изобщо да помогнат за този процес.
В Испания пишат, че атмосферата сред играчите в клуба все още е добра и, че въпреки последните поражения и някои съмнения относно стила на игра, те все още подкрепят Анчелоти. Фактът, че Винисиус Жуниор и Федерико Валверде прегърнаха Анчелоти, след като отбелязаха голове наскоро, е ясен знак за тяхната истинска привързаност към италианеца. Това, което, обаче, се вижда от километри е, че има по-малко силни личности в съблекалнята.
Един играч, който много липсва на Реал, е Дани Карвахал, един от най-гласовитите играчи, който често насърчава своите съотборници. Тежката му контузия, която получи срещу Виляреал през октомври, ще го изкара от терените до края на сезона. А това остави огромно празно място, като отдясно на отбраната, така и в съблекалнята. На въпрос за лидерството в отбора на пресконференция миналата седмица, Анчелоти призна, че Карвахал е „важен играч“, който много липсва.
В негово отсъствие трябваше други футболисти да излязат наяве. Лукас Васкес е един от малкото, които продължават да имат сериозна репутация в тима. Той също е контузен от няколко седмици, но се смята за обединяваща фигура в съблекалнята, като се има предвид, че има връзка с практически всички свои съотборници.
Лука Модрич също е сред важните играчи за отбора, но не е сред най-изявените лидери. 39-годишният хърватин разговоря често с треньорския щаб, който го консултира за идеи около тактиката, но той никога не е бил известен с това, че е готов да повиши тон в съблекалнята. Неговата ежедневна работна етика и отдаденост служат повече за пример на младите играчи, отколкото нещо друго.
Анчелоти посочи други играчи, които смята, че трябва да поемат по-голяма отговорност, включително Валверде. Заради многото контузии уругваецът бе капитан за първи път срещу Леганес. Той е харесван в съблекалнята, но обикновено се смята за срамежлив човек, който рядко говори, въпреки че това само по себе си не е проблем.
Мбапе също не е от хората, които обичат да правят големи речи. Нападателят е уважаван, но смятан за човек, който е фокусиран основно върху собственото си представяне. Той може да общува добре на почти всички езици, които се чуват в съблекалнята, въпреки че основното му приятелство е с другите френски играчи в отбора: Орелиен Чуамени, Едуардо Камавинга и Ферлан Менди. Клубът, обаче, се надява, че лидерските му качества ще растат с времето, още повече, ако клубът постига успехи, свързани с него.
При липсата на доста от ветераните, на „Сантиаго Бернабеу“ се надяват, че опитният защитник Дейвид Алаба ще помогне на съотборниците си, когато се завърне от своята тежка контузия, вероятно през януари. Междувременно, Антонио Рудигер показа, че е способен да помага на младите както в тренировките, така и със съвети.
Но, когато говорим за бъдещ лидер, името, което се откроява, е Джуд Белингам. Английският национален халф беше ключов играч през първия си сезон в клуба, като бързо спечели уважението на по-възрастните си колеги с техническите си качества. В момента в съблекалнята има усещането, че той все още не е овладял отбора, защото не владее добре езика, което е пречка пред това да се свърже напълно със съотборниците си.
Въпреки това, Белингам винаги изглежда е гот да демонстрира своето недоволство от слабите представяния и да поиска повече от своите съиграчи, което се видя и след загубата от Ливърпул.
„Трябва да бъдем честни. Ливърпул пое контрола над мача от първата минута. Ние никога не успяхме да се възползваме от нашите възможности, до които стигнахме. Много е разочароващо, особено когато играеш по такъв начин срещу най-добре представящия се отбор в Европа в момента“, бяха думите на англичанина.
Фактът, че той говори с медиите след мача, както и на официалната пресконференция преди двубоя, е демонстрация на неговото желание да поема все повече отговорности.
Винисиус Жуниор също е описван като лидер на терена и се счита за този, на когото неговите съотборници разчитат най-много. Преди последната си контузия бразилецът беше лидерът в атака за Реал, като е участвал в общо 20 попадения (вкарвайки 12 гола и асистирайки за осем) и може да бъде сред основните личности в съблекалнята.
Това, обаче, са млади играчи, от които не може да се очаква да бъдат напълно готови за такава отговорна позиция като лидер на този етап от кариерата си. Това е една от причините Серхио Рамос да бъде рекламиран като възможна опция за решение на проблемите на Реал в защита. Испанецът е икона на „Лос бланкос“, петкратен шампион на Ла Лига и четирикратен победител в Шампионската лига, но бившият капитан не се смята непременно за най-подходящия за тази съблекалня. Рамос със сигурност е със силен характер, какъвто очевидно липсва на столичани, но именно такъв човек може да разстрои динамиката на отбора.
В Реал се надяват, че няма нужда да връщат легендите си и, че новите таланти ще поемат своите отговорности рано или късно. „Това ва е процес, който изисква време“, каза Анчелоти наскоро, когато го попитаха за прехода към по-млади играчи. Проблемът е, че на „Сантиаго Бернабеу“ времето никога не е достатъчно…
Няма коментари.