Националният отбор по футбол успа да направи някои силни мачове в Лигата на нациите през есента на 2024-а година и стигна до два плейофа с Република Ирландия. И все пак, това едва ли ще зарадва страдалия с години български запалянко. Подопечните на Илиан Илиев откриха резултата и в Пловдив, и в Дъблин, задържаха прилично ниво в играта си за около половин час след това, но отново се върнаха към познатите грешки, които ни държат закотвени на дъното толкова дълго.
А причините са прости и болезнено познати – липсва класа, защото няма увереност, а увереност няма, защото класата липсва. И на „Авива Стейдиъм“ българската отбрана се пропука два пъти след елементарни грешки – такива, които дори Ейре знае как да накаже. Истината е, че ирландците изглеждаха като по-добрия тим и в двете срещи. Дори и да се беше случило чудото миналата седмица и да бяхме спечелили промоция за Лига „B“, едва ли някой с ръка на сърцето може да каже, че там ни е мястото. Това ще се види ясно в световните квалификации, където срещу Испания, Турция и Грузия, всичко различно от шест загуби ще е равносилно на подвиг, защото ние продължаваме да се още в начален етап на развитието си. А и не се знае дали и кога ще го надскочим…
От друга страна, не е работа на Илиев да учи футболистите си на елементарни неща – те би трябвало да ги владеят отдавна. Това е базата на всяка класа, от която сме на светлинни години. Резултатът в Дъблин можеше да е доста по-различен, ако домакините бяха оползотворили вихреното си начало, но това вече е в сферата на догадките.
Въпреки това, имаше и позитиви, които не бива да бъдат игнорирани. Един от тях посочи и самият Илиев след края – реакцията след поражението в Пловдив бе силна. Тимът не излезе с наведена глава, напротив – бореше се, влизаше остро в единоборствата, което срещу отбор като Ейре е задължително. Но дефицити има. В халфовата линия липсва човек, който да задържи топката и да предложи идея. При слаб мач на капитана Кирил Десподов няма кой да поведе тима напред. В онези 30 минути между нашия гол и изравнителното попадение, когато домакините бяха объркани, нашите стигаха до наказателното поле, но там идеите свършваха. Нямаше удари, дори опити за такива.
Това е за спортната част, а по-важното, обаче предстоеше в петък, когато Изпълкомът на БФС трябваше да реши бъдещето на Илиан Илиев, най-вероятно опитвайки се да го принуди да избере – Черно море или националния отбор. Така ще бъде „елегантно“ освободен, сякаш си е тръгнал сам. Това бе сценарият, подготвен от хората, които му подготвиха капан още преди месец. Самият Илиев каза, че бъдещето му е „нормално“. За разлика от това на българския футбол. Защото дори Илиев да си тръгне – по своя воля или не – на негово място ще седне просто следващият. Дали ще е Станислав Генчев или някой друг, разлика едва ли ще има. А ако има, вероятно ще е към по-лошо. Това показва практиката от последните 15 години.
И в крайна сметка, изненадващо или не, от БФС решиха да оставят Илиан Илиев, който запазва както поста на национален селекционер, така и мястото си като треньор на Черно море.
„Изпълнителният комитет отхвърли оставката на Илиан Илиев. Даваме пълно доверие на треньора… Илиан Илиев трябваше да даде отчет. Даде своите отчет и мнение за създалата се ситуация. Отхвърля оставката, която е подал. Беше заради това, което се е случило. Личен конфликт е с ПФЛ и Атанас Караиванов“, заяви президентът на футболната ни централа Георги Иванов след заседанието на Изпълкома в петък и коментира съчетаването на две позиции от Илиев:
„Не смятам, че има такова разсейване. Какви са били мотивите? Последен мач играхме на 20 ноември с Беларус. След четири месеца имаме пак мач на 20 март с Ирландия. По-добре един треньор да работи и да се развива, или да гледа видео мачове?! Ние даваме доверие на Илиан Илиев. Ще преценяваме във времето дали има напрежение от клубовете. Чухме от Левски и Лудогорец“.
„Ние не можем да кажем, че резултатите в тази година и половина на Илиан Илиев са лоши. Очакваме повече като българи, но трябва да видим къде са ни възможностите. Живеем в ‘94-ата година, но трябва да знаем къде ни е мястото… Не сме в училище някой на някого да се извинява. Трябва да има уважение. Смятам, че нещата са изгладени. Много неща се написаха. На вас журналистите ви е интересно да създавате скандали, ваше право е да ви се четат статиите. Почнаха статии кой е свален от самолета, на кой му е намалена заплатата… Сами предизвикахме този конфликт, личностен, не е толкова между Черно море и ПФЛ или БФС и някой клуб. Всичко трябва да е забравено в името на футбола… Илиан Илиев изрази желание да остане. Мотивите, които изтъкна, е, че има достойнство, което Атанас Караиванов е нарушил. Имаше хора от ИК, които не бяха съгласни. Подложихме го на гласуване, няма значение кой как е гласувал. Илиан ще остане селекционер“.
Както и Гонзо каза, няколко клуба и функционери изразиха мнения, че съвместяването на двете длъжности пречи на работата му и е конфликт на интереси. Тезата не е лишена от логика, но изобщо не трябваше да бъде определяща. Първо, защото Илиев не се е самоназначил – той бе поканен първо от бившия президент Борислав Михайлов, после и от самия Георги Иванов. Ако има вина, тя не е негова, а на ръководителите. И второ, което е по-важно – той върши работата си добре и в двата отбора. Нека не забравяме, че пое националите в много труден момент – след фиаското с Младен Кръстаич и на фона на масови протести срещу ръководството. Нямаше други кандидати. Илиев прояви смелост и за година и половина вдигна нивото на отбора според възможностите му. В този период имаше само три загуби и един сериозен провал – 0:5 от Северна Ирландия, но също така и няколко престижни равенства срещу далеч по-силни тимове като Унгария и Сърбия.
Да, Ейре не изглежда плашещо име, но разликата в класата бе очевидна – при тях играят футболисти от Висшата лига, а ние разчитаме на играчи от ПАОК Солун и Чемпиъншип. На терена тази разлика бе сведена до минимум, но това у нас мина между капките. Ако претеглим негативите и позитивите в работата на Илиев, последните сериозно надделяват. И изглежда, че Изпълкомът е взел това под внимание и е подходил с разум, поне този път.
Сега във футболната централа трябва да се замислят върху премахване на лимита за чужденци. Ясен пример – само на час път на запад, в съседна Сърбия, постигат успехи и радват публиката си. Там парите за футбол не са повече от нашите, но в грандовете като Цървена звезда и Партизан не играят по десет или дори повече легионери. Да не говорим за по-малките клубове.
А това е една от основните причини националният ни отбор да бъде на това дередже вече толкова години. Илиан Илиев започна да гради нещо – да създава синхрон, да налага идеи. Трябва да му се даде шанс да довърши започнатото в предстоящите световни квалификации и след това в Лигата на нациите, където целта отново ще бъде промоция в Лига „B“. Иначе пак щяхме да си започнем от нулата – с нов треньор и стари надежди, които знаем къде водят. Един и същи порочен цикъл всеки път…
А и още нещо – колко са онези специалисти, които могат да се справят по-добре, но и да са по джоба на БФС? В часовете след скандала с оставката на Илиев се спрягаха имената на вече споменатия Генчев, но и това на Станимир Стоилов, който сигурно би се върнал с много, ама много компромиси и уговорки. Но по-вероятният сценарий е да попаднем на нов Кръстаич. А този филм, както се казва, вече сме го гледали десетки пъти. Но този път в Бояна наистина взеха правилното решение!
Няма коментари.