Ранен, но не и сломен! Левски ще го боли дълго, но ще се върне по-силен

ЦСКА спечели Вечното дерби срещу лидера Левски с минималното 1:0, играно пред близо 30 000 на Националния стадион. В герой се превърна Джеймс Ето’о, който се разписа с хубав от дистанция през втората част, а тимът на Христо Янев записа четвърта поредна победа.

„Армейците“ завършиха с десет души мача, след като червен картон получи Пастор, а съдията Радослав Гидженов можеше да изгони поне по още един футболист от двата отбора при масово меле, разиграло се десетина минути след почивката.

Срещата повече приличаше на корида, отколкото на футболен спектакъл между двата най-големи клуба в България. На терена видяхме много нерви, множество единоборства, но малко футбол. И в този тип мачове побеждава не по-класният, не по-организираният, а този, който успее да наложи своя „хаос“. Този път това беше ЦСКА.

Първите 15-20 минути дадоха усещане, че Левски контролира темпото. „Сините“ се опитаха да играят своя футбол – бързо разиграване, извеждащи подавания, движение по крилата. Точно в този добър период дойде и ситуацията на Марин Петков в 12-ата минута. Тогава, след центриране от фаул в наказателното поле на „червените“, Георги Костадинов отклони към юношата на „сините“, той стреля, Фьодор Лапоухов изби, а при добавката играчът на Левски прати с глава топката покрай вратата. Това беше моментът, който можеше да промени целия сценарий. Гол тогава щеше да обърне мача психологически. Вместо това ЦСКА оцеля и постепенно наложи своя стил.

След първоначалния натиск на Левски, „червените“ започнаха да накъсва играта. Фаулове, лежане, провокации, спорове със съдията, забавяния. Тук Левски допусна голямата грешка, като прие да играе под тази „диктовка“ на ЦСКА. Вместо да ускори темпото и да върне мача с комбинации по терена, „сините“ влязоха в руслото на коридата. Това не е футболът, който Левски може да печели. И не е футболът, който този отбор е играл през сезона до момента.

Не бива да се подценява и тактическата изненада на противника. ЦСКА излезе със система с трима централни защитници, което затвори пространствата за пробиви. При липсата на Радослав Кирилов и при невъзстановения напълно Мазир Сула, Левски остана без играч, който да поеме топка, да тръгне един на един и да отвори мача. Асен Митков не успя да изпълни тази роля, а фланговете бяха абсолютно неефективни. Без дрибъл, без бърза смяна на посоките, без смелост в последната третина.

Този Левски се изгради върху халфовата си линия. Системата работеше с триото Акрам Бурас – Гашпер Търдин – Мазир Сула, като единият дава баланс, другият контролира темпото, а третият разпределя играта в предни позиции. В дербито това звено бе разбъркано. Търдин започна на пейката, Сула не бе готов, а Борас и Костадинов останаха сами в битка, която нямаше как да спечелят. Георги Костадинов игра с характер и опит, но нямаше достатъчно опции около себе си, за да изнесе отбора напред.

Напред Мустафа Сангаре се стараеше, но без подкрепа и с грешната среда около него. Марин Петков търсеше битката повече, отколкото да пробива през някои от празните пространства. Карл Фабиан отново се контузи. А за Рилдо Фильо фактите са достатъчни – очакванията бяха големи, но представянето е разочароващо.

Напрежението изби в 54-ата минута. Искрата бе запалена след сблъсък между Георги Костадинов и Адриан Лапеня. Стигна се до меле между всички футболисти на двата отбора, които се блъскаха и псуваха помежду си. След известно забавяне главният съдия Радослав Гидженов показа жълти картони на четирима от провинилите се – Адриан Лапения и Анжело Мартино от ЦСКА, и Георги Костадинов и Марин Петков от Левски. Той спокойно можеше да изгони Костадинов и Лумбард Делова, които бяха доста активни в екшъна.

Мачът вървеше към 0:0, резултат, който нямаше да донесе радост, но поне нямаше да отвори стари рани. „Червената“ част от стадиона избухна в 76-ата минута, когато Ето’о вкара. Йоанис Питас получи отдясно, справи се с Майкон и подаде към Леандро Годой. Ударът на аржентинеца бе блокиран от Кристиан Димитров, а топката попадна право в краката на Джеймс Ето’о, Евертон Бала дакъсня да го покрие, а камерунецът с мощен изстрел извън наказателното поле изпрати топката в мрежата на Светослав Вуцов – 0:1.

И след това Левски атакуваше повече по инерция. Без идея, без подредба и без спокойствие. Да, феновете на „сините“ ще ги боли, но сезонът не се решава в едно дерби.

Загубата е тежка. Такава, която се помни и която гори. Но истината е следната: Левски остава основен претендент за титлата. Тепърва Лудогорец ще си намира нов треньор, тепърва ще се стабилизира и не се знае кога ще си върне увереността. Но все още шампионите изглеждат сериозна разклатени. А този Левски може да ги надбяга по темпо и да ги надмине по желание. „Сините“ имат това, което Лудогорец никога няма да има – стадион, който вдига отбора, и фенска маса, която диша с него.

Сега Левски ще трябва да покаже две лица: срещу силните – футбол, доминация, скорост, а срещу затворените и „рушащи“ играта тимове– търпение, организация, зрялост. Дербито обаче показа, че второто още липсва.

Така или иначе битката за титлата тепърва предстои да стане още по-жестока напролет. Но истината остава проста: въпреки загубата, Левски продължава да държи всичко в собствените си ръце. Отборът има точки, има идея, има публика, но преди всичко – има време да коригира слабостите си.

Тази зима ще бъде повратна. Хулио Веласкес ще трябва да вземе трудни решения за това кой остава и кой си тръгва. Играчите, които не дават нужното ниво и характер, трябва да бъдат заменени с точни попълнения, които да вдигнат конкуренцията и да върнат интензитета в играта.

Отговорите ще дойдат в подготовката, в селекцията и в работата на терена. Но ако Левски успее да се възстанови ментално от това дерби, да стегне редиците и да излезе по-силен, то пролетта ще бъде „синя“. Защото силата, която дава „Герена“, не може да бъде измерена в схеми, статистики или трансфери. Тя идва от вярата. А Левски все още я има.

След този шамар „сините“ не трябва да падат на колене, а да стиснат зъби. Ще има ново дерби и тогава характерът ще говори. А до тогава трябва работа, концентрация и победи. Пилците се броят наесен, както е популярната приказка, но този път ще бъде напролет.