Снимка: БТА
Само около седмица остава до старта на „червената“ подготовка. ЦСКА се събира за първа тренировка на 6 януари 2025 година. Всички „армейски“ надежди са съсредоточени върху това да не се повтаря катастрофалната 2024 г. Но за целта ще трябва много работа през зимната пауза и добри резултати напролет. Що се отнася до зимната пауза, тя е в най-малкото две направления – селекция и добра подготовка. За първото ще бъдат предоставени солиден брой финансови средства, а оттам насетне е работа на спортно-техническото ръководство да вземе добри футболисти. Една от зоните, отчаяно нуждаещи се от подсилване е десният фланг.
Към момента ЦСКА разполага с няколко футболисти, които могат да играят на дясното крило. Само един обаче е номинално десен флангови нападател. Това е изключително неубедителният Джейсън Локило. Останалите са Илиан Илиев (атакуващ халф), Улаус Скаршем (атакуващ или централен халф), Тобиас Хайнц (атакуващ халф), Станислав Шопов (атакуващ халф). Има и още едно изключение – младият Илиан Антонов, който е героят на ЦСКА за календарната година, след като се пребори с коварна болест. Всички в червено се надяват той да е бъдещето на клуба и постепенно да бъде наложен. Уви, реалността в България е, че младите футболисти се нуждаят от малко повече време, за да се реализират. И Антонов е бъдещето, но не и настоящето за „червените“.
Въпреки че имаше доста пропуски в първите си месеци начело, Александър Томаш намери ваксата за лявото крило. Разбира се, класата на Зюмюр Бютучи му помогна към верните ходове, но няма как да не се признае на наставника, че започва да дава нов облик на Матиас Фаетон. Националът на Гваделупа доскоро бе отписван, а и справо. Дадените 1.6 милиона евро за него не се оправдават вече година и половина… без около месец и половина. Месецът и половина, в който Томаш постепенно налага Фаетон. Матиас се бори именно с Бютучи за титулярната позиция на левия фланг, а това е неминуемо трудна задача. Косоварят е може би най-класният футболист в ЦСКА в момента заедно с Годуин Коялипу. Но алтернативата Фаетон показва силни включвания от пейката и неоспоримо труден съперник, когато решава да се надиграва един на един.
Такъв модел трябва да се заформи и на дясното крило. В годините назад ЦСКА винаги е имал добри крила. Дори да се спрем само на чуждестранните – Тони Силва и Флорентин Петре вдясно, Елиот Гранден, Греъм Кери и Грегъри Нелсън вляво… все класа за нашите стандарти. Такъв трябва да бъде критерият при „червените“. В последните години също имаше известни попадения на дясното крило, предимно с български оттенък. Кирил Десподов, макар и недолюбван, е безспорна класа. Георги Йомов винаги е бил със смесена репутация, но изглежда утопична класа на фона на сегашните изпълнители. Дори един Маурисио Гарсес носеше много повече от Локило. Да, най-вече с головете си с глава, но все пак и те се зачитат и носят щастие и точки, нали?
В ЦСКА трябва да се разработят много сериозно за десния си фланг, за да не изглеждат импотентни в атака. Опасността в момента идва единствено от Коялипу и Бютучи, а двама футболисти е възможно да бъдат неутрализирани от всеки по-грамотен отбор. Типичен атакуващ халф, наложен и със самочувствие, също липсва. Проблемите на Хайнц извън терена са пословични, представянето на Илиев засега е спорно, а Скаршем е отписан по неведоми причини. Шопов вече е с плеймейкърска роля по-назад по терена, а за Джонатан Линдсет важи същото. Третият норвежец дори е пробван като дефанзивен полузащитник в някои частни случаи. Както се вижда, опциите за десния фланг оскотяват, а времето до първия мач от първенството е само около 50 дни. Нужна е промяна на дясното крило, колкото и да звучи като политически лозунг и въпреки че има работа и по други постове.
Няма коментари.