Мачовете между България и Ирландия от Лига на нациите чукат на вратата. Първият плейоф от Лига на нациите е в четвъртък вечер на „Колежа“, а реваншът е три дни по-късно в ирландската столица Дъблин. По всяка вероятност това ще са и последните две срещи на Илиан Илиев начело на „лъвовете“. Треньорът на Черно море е на поста от около година и половина и съчетава дейността на национален селекционер именно с тази при „моряците“. Последен изход, водещ към Дъблин. Това е ситуацията за Илиев.
16-17 месеца опитният треньор е с двойна ангажираност, но едва в края на февруари успя да бръкне в очите на няколко клуба. Сред тях разбира се са обичайните заподозрени – Лудогорец, Левски, както и Професионалната футболна лига. Организацията, предвождана от Атанас Караиванов, чиито функции вече над десетилетие са неизяснени. Това „отровно“ трио заработи на пълни обороти и в рамките на няколко часа на 28 февруари пусна декларации като по конец. Сходни, напудрени, язвителни, до болка огледални. Във всяка от тях Илиан Илиев бе акцент и огромен проблем. Че съчетавал два поста. Въпреки че „зелените“ имат едва един-двама национали, а същата е картинката и при „сините“. Но трънът в петата е Илиев, който не цепи басма никому. Левски, ЦСКА, Лудогорец, Ботев Пловдив – никого.
Вече не са единици пътите, в които Илиев се опъва изключително сериозно на Левски и Лудогорец. 26-кратният шампион на практика опропасти сезона си на „Тича“, отпадайки за Купата. Разградчани пък са пословични със своята мнителност и когато усетят и най-малко конкуренция, стават особено остри. Затова и Илиев им бърка толкова дълбоко. За всички е ясно, че Черно море трудно може да поддържа ритъм 40 мача и да спечели титла. Явно само не и за Лудогорец, който се плаши и от сянката си. Едва-едва някой да застраши хегемонията и става много лош.
Сега Левски и Лудогорец изглежда ще постигнат целта си, а тя несъмнено бе да оплюят Илиев, без да им пука дали представлява България, или не. Просто от желанието да назидават. Не че Илиев не може да остане начело на националите напук. Но на 99% сигурно е, че няма да го направи, чисто и просто да не обира плюнките на няколко отбора. За да изчисти и конфликта на интереси, в който се набърка. Но за който беше ясно от ден 1. И пак явно не за всички. Докато националният отбор задържаше прилично ниво с резултати, нямаше никакъв проблем. Дори от рупорите на морала Лудогорец и Левски. Когато резултатите заскърцаха, а се заговори и за разделяне на професионалния футбол от БФС, ябълката на раздора се заформи. Това е и причината за ексклузивното включване на ПФЛ, искаща оставката на Илиев.
Организацията около Караиванов ще се усмихне в иначе мрачния Дъблин. Тогава ще бъде и финалният мач на Илиев в националния отбор. Последен изход в Ирландия – може да доведе до положителна развръзка за Илиев и „трикольрите“, след която треньорът да се оттегли с лаврови венци. Може да доведе и до тотално погрешен завой, но и последни плюнки и издихания на Караиванов, Левски и Лудогорец. Отровното трио, което ще трябва да си намери нов обект за храчене. За Илиан остава чистата съвест, че отново се облегна на характера си и не отстъпи от принципите си.
Няма коментари.