ЦСКА е в криза. Това не е от днес, но конкретно през настоящия сезон „армейците“ се представят неузнаваемо. Съвсем логично на феновете им писна. Събра им се твърде много. Последните мачове са съпътствани със скандирания „Оставка!“ и групи привърженици причакват играчите пред стадиона, за да ги обиждат. По-паметливите знаят, че подобни сцени е имало на „Армията“ и след победа! Когато отборът не е играл добре. Стана излишно да подчертая и за причаквания в София или на Панчарево автобус след равенства при гостувания.
Конкретни хора винаги са изразявали бурно своето недоволство, но като цяло „червената“ маса е плътно зад отбора в трудните моменти. Особено по време на мачове. Не случайно преди години песента „И в радост, и в тъга…“ се превърна в тотален хит и целият стадион кънтеше като един. В наши дни остава вечен шлагер, но би трябвало посланието да е все така актуално за „армейците“ по трибуните. Масово феновете си обичат отбора и преживяват тежко издънките. Преспиват и на следващия ден вече правят планове как отново ще бъдат на стадиона. Гледа се към календара дали отборът домакинства или гостува. С ЦСКА се живее.
Няма да забравя гостуването на ЦСКА Москва на Лудогорец в Разград за Лига Европа през 2019-а. „Конете“ падаха с 1:5, а трибуната за гости кънтеше с „Мы верим в команду“ (пр. – „Ние вярваме в отбора“) в 85-ата минута. Тогава си казах: „Какво ли щеше да е в „Г“ сектор, ако българският ЦСКА пада с този резултат“. Едва ли би се бяла песен, в която феновете вярват в отбора. „Уроци по любов“, помислих си тогава аз. В най-трудните моменти е добре да се вземе пример от реномираните агитки.
От друга страна, вероятно най-силният сезон на Сектор Г беше онзи във „В“ група през 2015/2016. Всички мачове за първенство бяха абсолютно протоколни, но в дъждовен делник в 17:00 „Северната трибуна“ се пръскаше по шевовете. При Десанта в Стара Загора целият град почервеня и се наложи домакините да отпускат допълнителни сектори. През новия век никой не се е доближава до такава бройка на гостуване под Аязмото. Във финала с Монтана (1:0) имаше около 38 хиляди души, но трудно могат да се сочат точни данни, защото много хора в суматохата влязоха с принтирани билети или без никакви. В „Г“ имаше по трима души на седалка и полицията отвори „лъвчетата“, за да не стане голяма беля. А те също вече се бяха позапълнили…
Феновете на ЦСКА могат много. Видели са много. Преживяха Александър Томов, перничаните от ТИТАН, някои непрежалими издънки при Гриша Ганчев, когато се късаха парчета от готовия отбор в името на сериозни суми от трансфери и Лудогорец все оставаше недостижим. Ще преживеят и настоящите смутни времена, в които клубът разполага с невиждан бюджет, прахосван лаишки. Но нека се върнем още по-назад, защото организираната подкрепа към ЦСКА не започва с „Офанзива“. Имаше дни, когато на реплики в сектора: „Защо пак ни бият?“, се отговаряше със: „Защото трябва!“. А при загубата с 0:3 от Галатасарай в „Г“ химнът се изпя над 20 пъти. Срещу Рапид Виена (0:2) целият стадион мълча в първите 10 минути, а след това вдигна картони с надпис „Протест“ и до края на мача скандира срещу перничаните. След него пък конна полиция едвам разпръсна над две хиляди души, втурнали се на щурм към централния вход на „Васил Левски“.
Познайте какво? Седмица по-късно хиляди „армейци“ пак бяха на стадиона, за да изразят подкрепата си към футболистите и протеста си към началниците. На фона на всичко това ми се струва неуместна апатията, която е обхванала не малка част от „червена България“. Мнозина единствено плюват по форумите и социалните мрежи, и само чакат да свърши следващият мач, за да запалят клавиатурата. Празните седалки на стадиона са равносилни на скъталите се гласоподаватели по време на избори. На маса с чашка в ръка псуват политиците, но не ходят да гласуват! Много хора са така. Нима някой вярва, че десет хиляди коментара в социалните мрежи срещу Радослав Златков, например, са равносилни на десет хиляди души на стадиона, които скандират срещу него?
В случая използвам неговото име, тъй като вълната от недоволство в дадения момент е насочена към изпълнителния директор. Утре може да е друг. Въпросът е, че всички тези хора липсват. ЦСКА не се подкрепя два пъти в годината, когато играе за трофей или дерби. Някои хора гледат с насмешка на твърденията, че краката на играчите се сковават пред 40 хиляди души, но представете си вие да излезете пред 500 човека в първенството и три дни по-късно стадионът да се пръска по шевовете. И от супер игра с победа 5:0 се преминава към нервен финал с много брак и грешни решения.
Ще мине и тази криза. Стадионът ще се построи. ЦСКА ще стане шампион. Рано или късно всички тези и още цели ще бъдат реалност.
Но важен е пътят. Как си го извървял, докато ги достигнеш.
Няма коментари.