Футболът е многопластов социален феномен, който продължава далеч отвъд номинираните 90 минути за един мач. Той е култура, идентичност и страст, особено на трибуната. А важна част от арсенала на привържениците са песните. Създават атмосфера без аналог – от мелодични припеви до пиперливи скандирания. Така е и в България. Замисляли ли сте се откъде идват корените на песните, които се чуват всеки уикенд у нас? А техните мелодии? Отговорите на тези и още въпроси ще откриете в следващите редове.
Саундтракът на стадиона идва отдалеч
Несъмнено едни от най-пламенните привърженици по цял свят са тези в Южна Америка, особено Аржентина. Те вдъхновяват ултрасите по цялото земно кълбо да преплитат барабани и духови инструменти в своите мелодични припеви. Веруюто им е продължително пеене, независимо от резултата. Редица български хореографии са били вдъхновени оттам. Включват ленти, хвърляне на множество картони, разпъване на огромни знамена и др. При представянето им задължително се изпълнява емблематична за агитката песен.
От Италия и Сърбия са взаимствани агресивните повтарящи се скандирания, често със съпровод от пиротехника. При тях целият стадион кънти и се създава ад за гостуващия отбор. Италианският модел „тифо“ включва политически и исторически теми. Използването на транспаранти с послания също бързо плъзва по цяла Европа.
В Англия често можем да чуем изпълнения, взаимствани от поп културата. Феновете преплитат закачливи рефрени с мелодии, които всеки ден слушаме по радиото или пък с вечни хитове. У нас тази практика не е често срещана, но по-големите агитки имат поне по един свой вариант на някой евъргрийн.
Какво изразява песента?
Тя не е просто фон, а идентичност. Чрез нея агитката показва принадлежност, гордост, гняв или протест. Особено въздействаща е при загуби – въпреки резултата, се показва вярност. У нас феновете на много отбори имат специални „поздрави“ за тези на своя местен съперник или друг тим, който недолюбват. Понякога дори се поставят под въпрос границите на фенския фолклор.
Българските стадиони може да не са пълни всяка седмица, но когато сее пее, трибуните оживяват. А стадионните химни огласят всички места от трибуната до междублоковите пространства, когато любимците са спечелили важния мач.
Вечни шлагери и тяхната сила
Отборите ни слушат всяка седмица „подобрени версии“ на хитове като „Karma Chameleon“, „Freed From Desire“, „To Brazil“, но и популярнитe основно в ултрас културата „Horto magiko“, „Dale Cavese“, „90 minuten lang“ и още, и още. А и ги пеят заедно с агитката след края на мачовете. Такава е традицията. Футболистите се нареждат пред сектора и понякога повтарят рефрени, а след важни успехи дори капитанът или обичан юноша собственоръчно взима мегафона и разпява.
Случвало се е телевизионните камери да уловят вратар на противников отбор да си тананика с феновете. Силата на песните се предава от поколение на следващото. Децата ги чуват през уикенда, а след това се фукат в училище какво са научили. Искрата е пламнала завинаги. Пожарът ще гори цял живот.
Как се променят с времето?
Фенските песни през 80-те и 90-те са по-кратки, докато в наши дни са цели „парчета“ – с куплети, припев, мелодия. Подходящи са за масово пеене, като дори биват изпълнявани на два или три гласа от различните сектори.
Все по-малко се фокусира на викането и обидите на отделни футболисти или… съдията. Тези неща предимно се случват извън ултрас секторите. Канали в YouTube и социалните мрежи като Ultras World, Football Fan TV и др. служат за съревнование между агитките от различните страни.
Освен всичко друго новото поколение внася тенденции от TikTok или Instagram, а пък някои по-стари агресивни или политически наситени песни вече не се пеят.
Няма коментари.