Лудогорец за 14-и пореден път е шампион на България и това едва ли бе изненада за някого у нас. Този път „орлите“ добавиха и Купата на България към колекцията си, а преди това и Суперкупата, което само увеличи усещането за самодоволство. В поредица от публични изяви клубни представители открито демонстрираха своята увереност, че разградчани са най-добрия клуб по родните ширини, при това с основание.
С рутинна лекота Лудогорец премина през сезон 2024/2025, печелейки шампионата без напрежение. Спортно казано, „орлите“ дори не се изпотиха по пътя към своите 83 точки в 36 кръга. През миналия сезон финишираха с 82 от 35 мача, а при конкуренцията на ЦСКА година по-рано – с 85. Видимо е, че цифрите са сходни, но този път бяха избегнати драматичните моменти в края. И така, още пет кръга преди финала, те триумфираха без проблеми. Такава доминация подхожда на утвърден хегемон.
През традиционно трудната за тях есенна фаза, разградчани демонстрираха пълно надмощие, губейки точки само в два от 19 мача. До зимната пауза натрупаха 14 точки аванс и никой вече не се съмняваше кой ще бъдат шампиони. Този път през пролетта Лудогорец допусна по-голямо отпускане, отколкото през първия дял от сезона – загубиха на „Герена“ от Левски и на „Лаута“ от Локомотив Пловдив, а трето поражение дойде в мач без значение на „Тича“ от Черно море. Но на „Хювефарма Арена“ останаха непобедени в 18 двубоя. За последна загуба у дома трябва да се върнем година и половина назад.
Въпреки категоричното превъзходство в точки и победи, някои детайли заслужават анализ. Настоящият състав някак не получава нужното признание за качеството си. Сравненията с отборите от преди пет–десет години са в тяхна вреда. Сегашните футболисти вършат добре работата, но отсъстват личности от класата на Марселиньо, Клаудиу Кешерю, Вандерсон, Каули Оливиейра или Игор Тиаго. Тогавашните лидери бяха на европейско ниво и играха по големите стадиони. Сегашните по-скоро не покриват високите стандарти, поставени преди тях.
Ясно е, че спечелената титла служи за скок към групите на Шампионската лига – единствената реална цел пред Лудогорец. Там са и най-големите финансови бонуси, а ново участие би ги изстреляло в друга орбита. Ако това стане, на Левски и ЦСКА ще им трябват собственици от сорта на Тоб Боули от Челси, а не от местния хазартен сектор.
Само че дали нещата са наистина така? Фактът, че старши треньорът Игор Йовичевич не е проумял с кого си има работа в клуба, е негов проблем. А проблем за Лудогорец е, че тимът не изглежда готов за Шампионската лига. Когато тези два проблема се пресекат, някой трябва да отстъпи или да бъде отстранен. Малко треньори научават от медиите, че им търсят заместник след дубъл (ако броим и Суперкупата – требъл). Йовичевич едва ли ще има втори такъв случай, а още по-малко – нов дубъл в бъдеще.
Навярно му се иска слуховете за португалски заместник да не са верни, но ако познава историята на клуба, знае какво ги интересува – Шампионска лига и приходи. Всичко останало върви по инерция. Вероятно ще запази хубавите спомени от трофеите, награждаванията и снимките с тях. Това не е малко, но няма гаранция, че ще му помогне нито да запази работата си, нито да успее на следващото място, където отиде. Статистиката не е на негова страна.
Неговите предшественици също не постигнаха сериозен прогрес след Лудогорец. Валдас Дамбраускас пробва в Хайдук Сплит и ОФИ Крит без особени успехи. Все пак имаше идеи, и с него отборът показа определен стил, а дори през зимата се заговори за интерес от страна на Левски към него, преди „сините“ да назначат Хулио Веласкес. Това също е показателно за ограничените хоризонти след Разград.
Всичко казано би трябвало да послужи като предупредителен сигнал за всеки нов треньор на българския хегемон. Навярно много от кандидатите си мислят, че нещо не е наред в клуба и първенството, щом никой не е успял да ги детронира от 14 години. Но досега не сме чули някой да е отказал, знаейки, че уволнението идва до максимум година.
Така или иначе, Лудогорец дава възможност – заплата срещу труд, а ако се получат и резултати, още по-добре. Йовичевич избегна тежки загуби в Европа, а отборът му понякога изглеждаше стабилен. Но клубното ръководство очаква далеч повече от „стабилност“, особено на международната сцена. Той просто не отговаря на тези изисквания.
Така хърватинът се превърна в още един пример от веригата „проба – грешка“ и сам ще носи отговорността, когато дойде моментът за раздяла с учтиво „благодарим и успех“. А клубът ще назначи следващия наставник, ще му предостави нови бразилци и най-доброто от българския пазар. И ще чака новия жребий.
Новият треньор трябва да знае: ако не вдигне нивото, особено в евротурнирите, рано или късно ще разбере, че вече му се търси заместник. Дори и още да празнува трофеите. В Лудогорец няма прошка – пътеката е ясна, а който не се движи по нея, напуска.
Заключението е ясно – без реални съперници Лудогорец ще продължава по познатия тертип. Но никой друг не им е виновен. Плащат цената на собствените си избори. Те ще продължат по същия начин, защото сами отхвърлиха всичко, което можеше да ги развие. А истината е проста – футболът се прави заради хората, а те така и не повярваха в този проект. И затова ще продължават да вдигат купи пред празни трибуни.
Няма коментари.