Колко бързо може от два стола да паднеш на земята? Ботев Пловдив, за жалост на своите хиляди фенове у нас, го показа само в рамките на няколко месеца.
Сезон 2024/2025 започна с високи очаквания за „канарчетата“ – като носител на Купата на България и представител в евротурнирите, „жълто-черните“ изглеждаха подготвени за нещо още по-голямо. Началото бе обнадеждаващо – клубът демонстрира стабилност в управлението, професионална организация, позитивен медиен образ и игрови напредък. Но само месеци по-късно от тази стабилност не остана почти нищо – клубът приключи кампанията в хаос, без спортен директор, без треньор, футболистите си тръгват един по един и дори без пресаташе.
Символичен за срива бе и стадион „Христо Ботев“ – пълен до краен предел в началото, а към края – опустял и изоставен от самия клуб, неспособен да поеме финансовата тежест от поддръжка на най-съвременната футболна арена в България. Кампанията премина като влакче на ужасите – от мечти за пробив в Европа до борба за оцеляване в елита.
Надеждите от есента
През есенния дял Ботев изглеждаше като клуб, намерил правилната формула – здрав финансов гръб, осигурен от руския собственик Антон Зингаревич, стабилна спортно-техническа структура с фигурата на спортния директор Артур Платек, и харизматичен наставник в лицето на Душан Керкез. Тимът се възползваше от богатата си африканска линия – млади таланти, интегрирани директно от дублиращия състав, които бързо привличаха вниманието с динамиката и потенциала си.
Въпреки честите трансфери на ключови състезатели, „канарчетата“ запазиха игровата си идентичност – практичен футбол, базиран на флангови атаки, бързо повеждане в резултата и дисциплинирано затваряне на мача. Победите с минималното 1:0 станаха запазена марка – десет от 19 двубоя в Първа лига завършиха именно така, което изведе отбора до втората позиция преди зимната пауза.
Но позитивната инерция бе прекъсната от травми на ключови играчи – Антъни Уджа, Георги Николов и Антонио Перера, както и трансфера на Джеймс Ето‘о в ЦСКА. Въпреки това Керкез поддържаше боеспособен състав, а Ботев остана конкурентен дори при кадровия дефицит. До последния есенен кръг пловдивчани изоставаха с едва седем точки от лидера Лудогорец и имаха два предстоящи директни сблъсъка с шампиона. Но точно те разкриха реалността – тежки загуби с 0:3 и 2:4 сложиха край на есенната приказка.
Системен срив през пролетта
Паралелно със спортните предизвикателства, извънфутболни фактори започнаха да доминират. През ноември стана ясно, че собственикът Зингаревич е обявен за заплаха за националната сигурност, а достъпът му до България бе блокиран с 10-годишна забрана. Въпреки неговите уверения, че ще продължи да финансира клуба дистанционно, тревогите около бъдещето му се засилиха.
Зимният трансферен прозорец потвърди тези опасения – продадени бяха още двама важни играчи, Кристиан Нвачукву и Антоан Конте, а на тяхно място не бяха привлечени еквивалентни заместници. Новата календарна година стартира с поражения от Лудогорец в мачовете за Суперкупата и Купата на България, което беляза началото на свободно падане.
Физическата подготовка се оказа на незадоволително ниво, а през първите девет шампионатни срещи през пролетта Ботев не постигна нито една победа. Душан Керкез започна да пренасочва вниманието към чужди проблеми, намеквайки за финансови затруднения в други клубове, преди постепенно да разкрие истинската криза в собствения си дом – служители без средства за транспорт, празни клубни каси и отбора, играещ без вяра и мотивация.
Тревожен финал и екзистенциална дилема
В крайна сметка, Ботев финишира на шесто място – класиране, което на хартия звучи приемливо, но в действителност прикрива сериозна организационна и финансова нестабилност. Клубът, който преди месеци се гордееше с модерна инфраструктура, професионална структура и бе устремен към върха, завърши сезона в окаяно състояние – без план и без гаранции за бъдещето.
Керкез напусна, а заедно с него и доста от основните футболисти на тима заради неизплатени заплати. Почти целия втори и трети отбор бяха разпуснати, а дори се стигна до там, че на капитана Ивелин Попов му беше съобщено, че няма да се разчита повече на него чрез… SMS! Това изобщо не приляга на клуб като Ботев, който взе участие в жребия за новия сезон в първенството, но дали изобщо ще го стартира или отново ще го видим да се лута по долните дивизии, остава мистерия.
Историята на Ботев Пловдив през сезон 2024/2025 бе болезнено напомняне, че зад успехите на терена трябва да стои здрава основа – ясна визия, стабилно ръководство и устойчив модел на развитие. В противен случай, дори най-ярките победи остават временни, а крахът се оказва само въпрос на време.
Няма коментари.