Вече десетилетие от Левски повтарят мантрата за „Истинското ЦСКА“. Денем и нощем „сините“ трескаво коментират под всяка новина за големия съперник, скандират го по стадионите, споделят в статуси. А болезнената истина е, че рефрените им са опит за бягство от действителността. Нищо по-различно.
За последно Левски беше шампион през 2009 година. Все по-рядко участва в Европа, а когато го прави… е непоставен и отпада на мига. Европейските успехи са само в спомените. Финансовите трусове са ежегодни и оправия няма, разчита се почти изцяло на свободни агенти и тяхната продажба. Треньорите се сменят като носни кърпи. Не се вижда краят на разделението между феновете, което понякога прераства във физическа агресия. Войната с ръководството е ежедневна.
На фона на всичко това изказвания като „Ние сме морално чисти, защото не сме фалирали“ звучат като опит за някаква утеха. Да, Левски не е фалирал фактически, защото му се направиха много компромиси, но морално го е сторил отдавна.
Дълбоко в себе си „сините“ са наясно какво се случва в българския футбол. Виждат развитието на големия си съперник и единствено повтарят заучени шлагери. Наскоро един от популярните привърженици на Левски сподели публично мрачна прогноза за развитието на любимия си клуб и как скоро равенствата с ЦСКА ще са голяма радост.
Ето още няколко мнения на фенове от групи на „сините“ в социалните мрежи:
„Не ми е ясно как можем да се подиграваме на ЦСКА, когато те инвестират в бъдещето, а ние се чудим кой ще ни спаси от фалит“, „Може да не харесвам ЦСКА, но те се върнаха, борят се, имат публика. Ние кога ще сме отново фактор?“, „Истинският срам не е кой как е оцелял, а това, че Левски вече не прилича на клуб с цели.“
Масовият фен обаче не мисли така – всичко е точно, докато „червените са люляци“. Реалността е проста – ЦСКА извървя своя трънлив път през Трета лига и няколкото години на укрепване обратно в елита, докато Левски все така се лута. Сега в Борисовата градина се строи нов стадион, гради се модерна база за ДЮШ от нулата, а тази на Панчарево е по европейски образец. Левскарите също заслужават оптимистично бъдеще, но за целта първо трябва да погледнат в огледалото.
От замитането на собствените проблеми под килима с ехидна усмивка и подхвърляния за административна стъпка със смяна на дружество през 2016 година нищо няма да излезе. Далеч по-логично би било гневните коментари към ЦСКА или БФС да бъдат преобразувани във въпроси като „Колко пари дължи клубът ни към днешна дата?“, „Къде отидоха всички средства от дарения?“, „Каква е стратегията за развитието на школата и реални ли са плановете за нов стадион?“.
Медийната тишина също прави лоша услуга на Левски. Водещите сайтове рядко задават критични въпроси към клуба. Сега виновник №1 ще се окаже Хулио Веласкес, а пък след него поредният жертвен агнец, който да хвърли прах в очите на феновете и да ги поуспокои за няколко месеца. Истината е, че Левски всяко лято прави нов проект, гради се нов отбор. Първите няколко кръга целта е титла. После плавно преминава към топ 3, а накрая отново стига до идеята да се гради нов отбор за бъдещето. Омагьосан цикъл.
Липсата на спортно-техническа визия и последователност в решенията прозира от километри, но важното е ЦСКА да гостува в София, защото не бил от София и тем подобни успокоителни инжекции. Левски не поглежда болестта в себе си и докато не го стори, няма да се излекува. Много теми остават табу на „Герена“. Само една е вечна – има ли ЦСКА тире или няма и защо е фалирал.
Няма коментари.