Победата на Ливърпул срещу Нюкасъл Юнайтед с 3:2 като гост в понеделник вечер ще се започни с големия характер, който показаха „свраките“, драмата в самия край при дебютното попадение във Висшата лига на 16-годишния талант на „червените“ Рио Нгумоха, но неизбежно беше белязан и от името на Александър Исак. Класически централен нападател във всяко отношение, той се превърна в централна фигура на най-шумната трансферна сага на лятото – без да е ясно какъв ще бъде финалът само няколко дни преди затварянето на прозореца.
Историята около него поражда паралели с този на Филипе Коутиньо преди осем години, когато бразилецът настояваше да напусне „Анфийлд“ заради Барселона. Тогава Ливърпул показа тактическа зрялост – Юрген Клоп запази спокойствие, играчът бе оставен временно извън игра, но по-късно дори носеше капитанската лента, преди сделката да се финализира през януари 2018-а година. Клубът контролираше процеса, минимизирайки напрежението.
В случая с Исак ситуацията е далеч по-хаотична. Единственото сигурно е, че отсъствието му вреди сериозно на „свраките“. Тимът на Еди Хау доминираше в откриващия си мач срещу Астън Вила – още преди домакините да останат с човек по-малко, но липсваше завършващото докосване, тъй като Антъни Гордън трябваше да действа като централен нападател. Срещу Ливърпул Нюкасъл също диктуваше темпото в началото и дори, след като остана с човек по-малко и два гола пасив, но именно липсата на типичен „номер 9“ се оказа големия проблем. „Свраките“ продължават да му търсят заместник, макар първоначално да му търсеха партньор в атаката, преди Исак да опита да форсира трансфер в Ливърпул. Хау видимо избягва за критикува открито нападателя си, защото осъзнава колко важен е шведът за целите на отбора. Разликата с казуса „Коутиньо“ е в управленската линия – докато „червените“ подготвиха почвата за бъдещето, на „Сейнт Джеймсис Парк“ липсва усещане за контрол.
Историята сочи, че футболисти с противоречиво поведение често носят победи. Върджил ван Дайк отказа да играе за Саутхемптън, преди да стане лидер на Ливърпул. Луис Суарес, Уейн Рууни и Хари Кейн също преминаха през подобни фази, преди да продължат нагоре. Дали Исак попада в тази категория – зависи от гледната точка. За феновете на Нюкасъл той изглежда като „раздразнителен егоцентрик“, но за Ливърпул въпросът е дали такъв профил си струва риска.
В първия кръг от кампанията „червените“ изиграха зрелищен мач с Борнемут на „Анфийлд“, спечелен с 4:2, и доказаха, че головете не са проблем за Арне Слот. Вечерта бе белязана от паметта за Диого Жота, а героичното воле на Федерико Киеза в 88-ата минута предизвика еуфория на „Коп“. Наставникът описа атмосферата като „невероятна“. Въпреки това Джейми Карагър подчерта слабостите в дефанзивен план. Както и срещу Кристъл Палас за „Къмюнити Шийлд“, Ливърпул отново бе уязвим на контраатаки.
Слот призна липсата на стабилност, оправдавайки се с отсъствието на Райън Гравенберх и формата на Алексис Мак Алистър, който не бе на 100% готов. Флориан Виртц все още свиква с ролята на по-креативна „десетка“, а прекалената офанзивност напомни на Карагър за наивния стил на Ангелос Постекоглу в Тотнъм Хотспър.
Върджил ван Дайк изглеждаше колеблив, Милош Керкез и Жереми Фримпонг все още се учат кога да поемат рискове, а Ибрахима Конате изигра слаб двубой.
Седмица по-късно тези слабости отново проличаха и срещу Нюкасъл. Гравенберх се завърна и внесе известна доза стабилност в средата на терена и дори отбеляза гол в момент, когато Ливърпул беше принуден само да се защитава. Последва изгонването на Антъни Гордън в самия край на полувремето, а секунди след рестарта Юго Екитике реализира втори гол и „червените“ изглежда си помислиха, че вече са спечелили.
Да, ама не. Проблемите тепърва започнаха, защото макар с десет човека Нюкасъл се вдигна и стигна до изравняването по геройски начин. Но и това не беше достатъчно за „свраките“, след като в 100-ата минута 16-годишния Нгумоха донесе инфарктния успех на мърсисайдци. Защита обаче наистина беше „готова“ да провали шамипоните в трети пореден мач от началото на сезона. Страничните наблюдатели биха сметнали, че клубът има по-належаща нужда от централен бранител, отколкото от още един нападател.
В този контекст идва дилемата около Исак. Ливърпул следи шведа отдавна, а желанието му да премине на „Анфийлд“ е известна на всички. Клубът разполага с финансова мощ да осъществи сделка от подобен мащаб, но въпросът е дали това е приоритет. След трагичната загуба на Жота и продажбата на Дарвин Нунес в Саудитска Арабия, Юго Екитике остана единственият централен нападател. 23-годишният французин вече впечатли с три гола и асистенция, показвайки, че заслужава доверие като водеща фигура, а не като резерва на Исак.
По-разумно изглежда клубът да привлече резервен нападател на приемлива цена, отколкото да инвестира клубен рекорд в играч, който ще измести и Екитике, и Коди Гакпо. Защитата има по-спешна нужда от подсилване – интересът към Марк Гехи е логичен, тъй като капитанът на Кристъл Палас се утвърди като лидер и би могъл да наследи Ван Дайк.
Сравнението с други звезди като Ерлинг Халанд и Джуд Белингам също е показателно – те извървяха внимателно планиран път към елита. Исак пое по-труден маршрут – трудности в Германия, възход в Реал Сосиедад и рекорден трансфер в Нюкасъл. Затова и у феновете остава усещането за липса на признателност. Но перспективата остава отворена – „свраките“ могат да го задържат, както Ливърпул направи с Коутиньо, а играчът може да преосмисли позицията си с оглед участието на тима в Шампионската лига и Мондиала през 2026-а година.
Исак е от класата на трансферите, които променят съдбата на клубовете. Но в настоящия момент за Ливърпул по-належащ приоритет изглежда укрепването на защитата. Проблемите за „червените“ изобщо не е в липсата на голове, а по-скоро дефицитът е в стабилността на отбраната. А, ако искат да защитят титлата си във Висшата лига и да атакуват с всички сили трофея в Шампионската лига, именно там трябва да погледнат Арне Слот и всички в клуба. Защото, както гласи клишето, нападението печели мачове, а защитата – шампионати.
Няма коментари.