ЦСКА напипва пулса на истинския гранд с настоящата си победна серия, изразяваща се в шест мача. „Армейците“ на Христо Янев демонстрираха дух и воля, за да обърнат Ботев Пловдив от 0:1 до 2:1. Леандро Годой вкара двете попадения за „червените“, затвърждавайки добрата им игра и силната им форма под ръководството на старши треньора Янев. Спортният директор Бойко Величков пък заяви, че този отбор е започнал да показва, че може да се справи с тежестта на фланелката, отговорностите и бремето, което тя носи. Величков бе и красноречив, че е невъзможно да се печели всеки мач, но е в ДНК-то на ЦСКА да се опитва и да не се примирява с нищо по-малко от това.
А какво по-хубаво за феновете на отбора от това, че показваното на терена кореспондира с думите на ръководните фактори? Именно това е най-голямата победа на Янев дотук, не успехът над Левски с 1:0. От идването си насам старши треньорът на ЦСКА спои единиците в състава по такъв начин, че те да се борят първо за червената звезда на гърдите, а едва след това за всичко останало. А когато разбереш точно къде си попаднал, то няма как да останеш равнодушен и да не покажеш на какво си способен наистина. Този процес вече започна в почти всички летни попълнения на ЦСКА, наричани „ментета“ и „разочарования“ в началото на сезона. Оказа се, че не им е трябвало чак толкова много – просто някой да разпали искрата в тях. През тази есен Христо Янев е факлоносецът в ЦСКА и засега заслужава всички похвали за натрупаните резултати дотук, очертаващи се и с все по-прилична игра.
Но и на най-босите във футболната материя е ясно, че добрата поредица на ЦСКА ще секне. Рано или късно. Имаше и доза късмет в няколко двубоя, това също е отчетлив фактор. „Червените“ не са някой галактически отбор или свръхкласа за родното първенство. Самият Янев не е Карло Анчелоти или някой от колосите в треньорската професия. Синергията, която Янев създаде – между футболисти, треньорско ръководство и управленски екип – е за много повече от адмирации.
Именно тя може да тласне „армейците“ към така жадуваното ДНК, за което всички в Борисовата градина говорят. Белегът на цесекарщината бе загубен в последните години, жаргонно казано. И завръщането на този армейски белег, донесен от Янев, носи онзи Х фактор на клуба, който го измъква в трудни моменти. Такива имаше и с Янев начело – от опазването на резултата в Севлиево до победата над Левски във Вечното дерби. Никой не гарантира да е лесно – Христо Янев също не може и никога няма да го направи. Неслучайно натъртва толкова много, че волята калява играчите, откакто той се завърна в 31-кратния шампион. Съвсем спокойно може да се допълни, че и футболистите на ЦСКА каляват волята си с настоящите резултати.
Показаното срещу Ботев Пловдив е първият значим признак на възраждащия се цесекарски дух. Обрат срещу подобен съперник носи много повече от наслада. Сега за Янев предстои да обясни на отбора, че гордостта от победите не бива да опиянява. В противен случай падането ще е много болезнено. На ЦСКА му е необходима само и единствено неспирна работа всеки ден. Тежестта на емблемата го изисква. А в този клуб всеки трябва да се бори първо за онова, което блести вляво на екипа.
Няма коментари.