Футболът отдавна е доказал, че атаката носи зрелище, но стабилната защита печели шампионати. Тази максима, често неглижирана от феновете на Левски, отново се сблъсква с реалността на терена. Привържениците на „сините“ обожават да виждат как любимците им притискат съперника и не спират да атакуват. Независимо дали мачът е на „Герена“ или навън, трибуните ехтят с познатото „Атака, атака, „сините“ в атака!“. Такъв бе сценарият и срещу Берое (3:1), когато отборът доминираше през почти цялото първо полувреме и голяма част от второто, достигайки впечатляващото „xG“ от 4.
Не е случайно, че нападението на Левски е сред най-ефективните в първенството, редом с това на ЦСКА 1948. Двата тима заемат челните позиции във временното класиране и имат по 19 реализирани попадения, макар че едно от тях за „сините“ реално бе автогол на Денис Динев от Монтана при победата на Левски с 5:0 на „Герена“ в първия кръг.
Сравнението с миналия сезон обаче разкрива интересна динамика. През есента на 2024-а година Станислав Генчев обяви амбиция за титлата, но след 11-ия кръг стана ясно, че тази цел е мираж. Левски записа тогава две загуби и едно равенство, като пораженията дойдоха именно срещу преките конкуренти – Лудогорец и Ботев Пловдив. Сега, под ръководството на Хулио Веласкес, пораженията са сведени до едно – 0:1 от Локомотив Пловдив, при равен брой „сухи“ мрежи – три.
Любопитното е, че през миналата есен Левски имаше четири гола повече, ако прибавим и автогола на Динев към настоящата статистика. Тимът тогава направи четири големи победи с минимум два гола разлика – 2:0 над Локомотив Пловдив, 4:0 срещу Ботев Враца, 3:0 над Крумовград и 4:2 срещу ЦСКА 1948. При Веласкес подобни резултати са две – 5:0 над Монтана и последният успех над Берое, но стилът е различен и далеч по-контролиран.
Интересен е и контрастът при статичните положения. При Генчев Левски бе силен в тази зона, но Веласкес е дори по-резултатен – седем попадения от статични ситуации (три дузпи, два гола след корнери, един от фаул и един от пряк свободен удар) срещу шест при предшественика му. Това показва добре изработени механизми и внимание към детайла.
Миналия сезон цели десет футболисти се разписаха с фланелката на Левски, докато сега те са осем. Трима от тогавашните реализатори вече не са част от отбора – Александър Колев, Джавад Ел Джемили и Асими Фадига. Сред новите имена впечатляват Радослав Кирилов с два гола и Гашпер Търдин, който най-сетне откри сметката си. Интересното е, че макар и познати лица, Майкон и Борислав Рупанов също се включиха сред реализаторитеВсички тези показатели ясно очертават посоката, в която се движи Левски под ръководството на Хулио Веласкес – нагоре и с устойчиви стъпки. Испанецът не просто внесе тактическа култура и ред, а превърна „сините“ в колектив с ясно разпределени роли, висока интензивност и модерна философия на игра.
Отборът вече не е зависим от отделни индивидуалности, а функционира като добре смазан механизъм, способен да контролира темпото и да адаптира стила си според съперника. Постепенно Левски започва да съчетава зрелището с ефективността – формула, която винаги води до успех в дългосрочен план. Ако тази тенденция се запази и „сините“ продължат да развиват своето тактическо и ментално израстване, преднината на Лудогорец вече няма да изглежда непоклатима. Напротив – Левски се превръща в сериозен претендент за титлата и в отбор, способен не просто да диша във врата на шампиона, а и реално да го измести от върха., макар вторият да бе преотстъпен в Септември София след първите кръгове.
Под ръководството на Веласкес „сините“ практикуват друг тип футбол – по-малко центрирания, повече търпение и пасове по земя. Испанският наставник рядко използва двама типични нападатели едновременно, както правеше Генчев. Често Мустафа Сангаре или Рупанов остават сами на върха на атаката, а при определени тактически схеми ролята на „фалшива деветка“ изпълнява Евертон Бала.
Тази промяна в стила ясно личи по статистиката – Левски има едва две попадения с глава в 11 мача, докато в същия период миналия сезон бяха шест. Това е резултат от по-ниски центрирания и по-голям акцент върху комбинационната игра.
Битката за притежанието на топката и броя на пасовете пък е особено оспорвана между Левски и Лудогорец, като и двата отбора са предвождани от иберийски треньори. „Орлите“ водят минимално с 65,4% срещу 65,3% средно притежание за „сините“, а в пасовете разликата е почти символична – 445 срещу 443. Трети в тези класации е Арда (59,1% и 398,4 паса). Шампионите превъзхождат Левски и при успешните центрирания – 7,6 срещу 7,4, а трети тук е ЦСКА със 6,7.
Тези числа показват, че Веласкес е изградил отбор с ясна структура, дисциплина и алтернативни решения. Левски вече не разчита само на един сценарий в атака. Напротив, „сините“ имат феноменална ефективност от резервите – 12 гола и шест асистенции, дело на футболисти, влезли от пейката.
Още по-впечатляваща е активността на тима в нападение. С 18,2 удара средно на мач Левски е лидер в първенството пред Лудогорец (17,1) и ЦСКА (15,0). В топ пет са още Черно море (12,7) и Славия (12,0). Любопитно е, че ЦСКА 1948 е едва шести с 11,6 опита на двубой, сочат данните на Sofascore.
В класацията за очаквани голове (xG) Рупанов и Сангаре са единствените двама нападатели от един клуб в Jоп 5 – съответно втори (1,88) и четвърти (1,60). Пред тях е Йоанис Питас (1,96), а зад тях се нареждат Антонио Салидо (1,87) и Бертран Фурие (1,60). В творческата фаза на играта най-висок коефициент за очаквани асистенции (xA) има Мазир Супа – 1,25, което потвърждава неговата роля на диригент в офанзивните действия.
Всички тези показатели ясно очертават посоката, в която се движи Левски под ръководството на Хулио Веласкес – нагоре и с устойчиви стъпки. Испанецът не просто внесе тактическа култура и ред, а превърна „сините“ в колектив с ясно разпределени роли, висока интензивност и модерна философия на игра. Отборът вече не е зависим от отделни индивидуалности, а функционира като добре смазан механизъм, способен да контролира темпото и да адаптира стила си според съперника.
Постепенно Левски започва да съчетава зрелището с ефективността – формула, която винаги води до успех в дългосрочен план. Ако тази тенденция се запази и „сините“ продължат да развиват своето тактическо и ментално израстване, преднината на Лудогорец вече няма да изглежда непоклатима. Напротив – Левски се превръща в сериозен претендент за титлата и в отбор, способен не просто да диша във врата на шампиона, а и реално да го измести от върха.
Няма коментари.