Спортният фотограф Юлиан Тодоров разказа любопитни моменти от своята кариера за читателите на Nostrabet.com. Ще се потопите в дебрите на една професия, за която не се говори много в обществото. За екшъна, конфронтациите на работното място, как се снима за най-реномираните агенции в света и още теми четете в следващите редове!
„Още като ученик в гимназията първата ми работа беше да следя спортни сайтове по цял ден – новини, статистики, галерии. Винаги съм имал интерес към спортната журналистика. Впоследствие ме приеха журналистика, а аз започнах да работя като фоторепортер в „Труд“. Магистърската ми степен вече беше изцяло спорт с изложба и магистърска теза 80 страници история на спортната фотография. Преминах и различни курсове“, започна разказа си Тодоров.
Юли е призьор в редица международни конкурси
„Мачът на Кубрат Пулев с Хюи Фюри за претендентското място за световната титла по бокс – това е повратната точка при мен. Класираха ме на второ място в конкурса на агенция „Бета“, като пред мен беше единствено една снимка за убийство на младо момче в Босна. А спортната фотография не може да се мери със социалните и политически теми. Те имат по-голяма тежест и звучна реакция от страна на зрителите.“
Понякога на терен става опасно
„Отразявах големите протести през 2020 година, когато фотографите бяха пръскани със сълзотворен спрей, колеги бяха уцелвани в главата с павета, замеряха ни с бомби, камъни, яйца… На протестите срещу БФС? Бях на самия мач на националния отбор. Вътре по време на срещата въобще не се разбра какво се случва извън стадиона. Два различни свята. На терена играха България и Унгария, а отвън се случваха мелета и размирици. Пълен апокалипсис. При нас не се чуваше нищо и не се разбра какво се случва“, спомня си фотографът.
Феновете спират да пеят по време на атака?
„Пазя единствено хубави спомени от Европейското по баскетбол 2022 година, когато Испания стана шампион и успях да снимам редица звезди от НБА. Мачът на България и Ирландия от тази година пък беше много интересно събитие, защото имах директен досег с футбола на Запад и интересен контакт с феновете. Направи ми голямо впечатление, че когато топката се разиграва, на стадиона е мъртвешка тишина. В момента, в който се спре играта, публиката избухва. Ирландците се съобразяваха изключително много и с България. Подобна е практиката в тениса. „Авива Стейдиъм“ е невероятно съоръжение.“
За отношението към фотографите навън и поканите от елитни агенции
„До сега не съм се сблъсквал с проблеми, предразсъдъци или негативно отношение зад граница. Във всичките ми командировки и пътувания навън съм установил не малко контакти с чуждестранни фотографи на световно ниво. Впоследствие те са ме канили да снимам за UEFA, FIBA, Getty, IMAGO, Czech News Agency. Публикуван съм в Kicker, Eurosport Austria, BILD. Не е важно откъде си, а как снимаш, какво правиш и какво ти е отношението на терен. Има етикет, който ние спазваме по време на спортните събития – позициониране, държание, етика на снимане. Това са неща, които много правят впечатление. Много си личи и фенското отношение, когато има такова“, обясни Юлиан Тодоров.
Какво искат футболистите?
„Във футбола медийното внимание е огромно и състезателите са свикнали да бъдат търсени. Играчите търсят повече вниманието на обективите. Все пак всичко е персонално и зависи от човека. Забавни ситуации? Когато някой спортист е на път да отбележи точка, например, се случва да се обърне и да ми изпрати целувка, сърце, усмивки и тн. Търси фотографа и знае, че реакцията ще бъде запечатана. Един мой кадър на Валери Божинов все още се върти из медиите, в който ми изпраща целувка. Бирсент Карагерен е пращал сърчица към обектива ми, а Евгений Сердюк показа популярен метод за радост след гол от електронните игри. Но рядко се случват комични ситуации, защото спортистите променят рязко поведението си, когато чуят първия съдийски сигнал.“
За ултрасите не си добре дошъл
„Случвало се е фенове да ми се заканват с физическа саморазправа. Редовно по време на шествия също се проявява агресия спрямо мен. Прави ми впечатление, че на Запад феновете дори искат да им изпращам снимки, но тук много хора посещават подобни събития със скрити лица, защото мотивацията им не е чистно спортна. Да, на стадиона е прието да снимаш когото пожелаеш. Никой не може да те спре. Фотографите имаме акредитации, които ни дават пълно право да работим с камера. Могат да ни спрат, само ако ни я счупят“, отбеляза фоторепортерът.
„Изтрий тези снимки“
„Действащият министър на спорта по време на пандемията не носеше маска на закрито място, което тогава беше против закона. Всички хора около него бяха с маски, а само той между тях беше без. В един момент започнаха да ми се правят знаци и от охраната учтиво ме помолиха да изтрия кадрите. Това беше нагледен пример как министърът на спорта нарушава пряк закон, свързан с огромен обществен проблем. Но на него това му беше редовен номер по това време.“
Когато треньорът на ЦСКА те нападне
„Иначе спортистите много рядко проявяват агресия спрямо нас. Толерират, стига да не им навираш апарата в лицето извън стадиона. Случвало ми се е Любо Пенев да ме гони, че му навлизам в личното пространство. На финала за Купата с Арда, когато водеше ЦСКА, излезе заедно с Николай Киров от тунела на националния стадион и ми изблъска апарата директно през обектива. В друга ситуация беше треньор на ЦСКА 1948 и не искаше на 10 метра от него да има хора. Тогава в „Гонг“ излезе с новина „Любо Пенев гони фотограф“ и имаше видео как ме хули и ми казва да се разкарам поне три реда назад“, припомни си Тодоров.
Няма коментари.