Левски търси нов треньор в двете иберийски страни – Испания и Португалия, казват източници на Nostrabet в последните около два дни. „Сините“ се разделиха с българския наставник Станислав Генчев, от когото се очакваше да се задържи задълго на „Герена“. 43-годишният спец от Дряново изкара едва около половин година в столичния гранд, но мнозина не са успявали да стигнат дори тези 6 месеца. Такива примери има и в Левски. Има и в ЦСКА, а дори и в Лудогорец, където едно име още продължава да кънти, когато се заговори за несполучлива треньорска смяна.
Преди около десетина година в Разград кацна странната птица Бруно Рибейро. Странна, не толкова заради визитката си, колкото заради величавите си изказвания. В едно от първите си интервюта на „Хювефарма Арена“ Рибейро каза, че Жозе Моуриньо, който му като брат, ще помага на Лудогорец. Нямаше за кога обаче… Рибейро, дошъл като обещаващ португалски наставник, изкара едва около 60 дни начело на „зелените“. Той записа три загуби в първите си три мача, отпадна от молдовския Милсами в Шампионска лига и общо взето, бе уволнен с дисциплинарен мотив. Кариерата на Рибейро след Лудогорец със сигурност не може да се каже, че е разцъфнала.
Сега пред Левски стои същия дебат. Какъв ибериец точно ще вземат? Бруно Рибейро или вундеркинд, какъвто бе Андре Вияш-Бояш преди около 15 години. Като млад наставник Вияш-Боаш изведе Порто до триумф в Лига Европа, затваряйки устите на много негови критици и такива на „драконите“. Именно под ръководството на Вияш-Бояш, настоящ президент на Порто, бе създаден чудовищният тандем между Фалкао и Хълк. От когото бяха изкарани и много, много пари, трябва да признаем…
В общи линии, това очакваха и в Лудогорец. Рибейро да пресъздаде Порто в по-малък мащаб. Да приближи разградчани до нивото на източноевропейските грандове. Като Шахтьор Донецк например, какъвто паралел направи и Рибейро при една от малкото си, но крилати пресконференции. Може би и една от малкото, в които не се хвалеше, че лично познава Специалния.
За жалост на всички „сини“ сърца, Левски далеч няма бюджета, който имаше Лудогорец дори през 2015 г. Шефовете на Левски или хората, нагърбени със задачата да намерят новия треньор, защото има много основания да се мисли, че не ръководителите ще го търсят, имат почти непосилна задача. Столичният гранд се оглежда на скъп и много реномиран пазар за наставник, на когото не могат да се предложат чудодейни условия. Левски няма школа като на Спортинг Лисабон или Барселона. Няма и бази като на Бенфика или Реал Мадрид, нито скаутско звено като това на Порто или Атлетико Мадрид. Срещу името си Левски има 26 титли, овехтял стадион, що годе прилична база за първия отбор и школата, както и много разединена публика. За скаутинг не става и дума, такъв липсва на „Герена“ поне от първия престой на Станимир Стоилов, който беше преди 20 години.
На практика висшето ръководство, или по-низшето, защото не се знае кое търси треньор, сам е задал параметри, които не е в състояние да изпълни. А всеки неизпълнен параметър е компромис. И както е казал един от бившите треньори на Левски, по ирония на съдбата говорещ португалски и играл в иберийската страна, компромисът е прекият път към провала.
Няма коментари.