Организираните привърженици на ЦСКА от Сектор Г реагираха остро към Александър Томаш около 48 часа след уволнението му. Треньорът вече няма нищо общо с „червените“, но нима сега се разбра колко неможещ и нагъл е? Томаш дойде в ЦСКА по никое време и си тръгна с повече толеранс от всеки един. Реакцията на клуба и феновете е безвъзвратно закъсняла, особено на организираните привърженици, които неистово подкрепяха наставника дълго време. Но и тяхната чаша преля, което е най-нормалното нещо.
Най-големият губещ е Томаш и вероятно тепърва ще го осъзнава. Треньорът така и не намери морални сили, за да хвърли оставка. Просто като символичен акт, показвайки, че иска да се извини на феновете и всички с ЦСКА в сърцето. След два позора за 9 дни Томаш не намери сила да си признае, че е сбъркал. Едно „Извинявайте“, което промълви пред телевизията, излъчваща мачовете. И дори пред броудкастъра заяви, че говори „само защото трябва да говори“. Административна подробност е, че ако не застане пред ТВ камерата, ще има солидна глоба за клуба. А самият Томаш анонсира, че „след мача с Арда ще говори“. Да, ама не – Томаш се скри от репортерите след последния си мач на „Арена Арда“. Не защити собствените си думи, какво остава за клубната чест.
А метафорично можем да кажем, че меандрите на река Арда изтикаха Томаш далеч от ЦСКА. И по-добре, бих допълнил неметафорично аз!
Томаш не прости си затвори, а си затръшна вратата към евентуално някогашно завръщане на „Българска армия“. В ЦСКА винаги са възпитавани личности и самите те са възпитавали на същото, а не на мишкуване и спотайване, каквото Томаш демонстрира явно. Единственото по-демонстративно в живота на наставника са радостите и празненствата на Томаш, когато с бившите си тимове взимаше точка/точки от ЦСКА. С Верея, Берое, Локомотив Пловдив и всеки друг… И тези вопли на старши треньора някак бързо бяха забравени и потулени. А това бе първата сигнална лампа за всички в ЦСКА. Още преди Томаш да дойде… а идването му бе с фанфари и амбиции.
В престоя си в ЦСКА Томаш се отличи с крилатите фрази в началото и звучните провали. Септември, Крумовград, Ботев Враца, Левски, Лудогорец, Славия, Арда – издънките на Томаш, маркирани и от организираните фенове. Стилът, който Томаш описва като „доминантен“, остана илюзия в деветте му месеца начело на уж любимия му клуб. Резултатите – не просто нулеви или под санитарния минимум, а катастрофални. Цифром и словом ЦСКА записва второто най-лошо класиране в цялата си история. Малката подробност е, че първото е в сезон след 9 поредни титли на България. Има разлика, нали?
В крайна сметка дано и повече Томаш не се докосва до клуб с толкова голяма история и фенска база. Доказа на повече от 100 процента, че въобще не е дорасъл за подобна отговорност. Той дори не може да защити собствените си думи и да каже онова, което иска да изрече – „след мача с Арда“. Какво остава да развива стил и отбор от 11 титуляри и още 13-14 резерви? Въпиеща некадърност и тотално празнословие – равносметката на Томаш. Дошъл през парадния вход, тръгнал си през задния изход. Но късно се разбра точно колко е нагъл и некадърен…
Няма коментари.